Руски жрици завзеха апартамента на наивен старец и го изхвърлиха на улицата

Хитрушите завзеха апартамента на софиянеца Петър В. и смениха бравата

Нахални уличници изхвърлиха старец на улицата, след като с хитрост успяха да превземат апартамента му в столичния квартал „Подуяне”. Сега 70-годишният Петър В. е принуден да замине при роднини във Велико Търново, докато успее да излезе от заплетената ситуация, в която го вкараха наивността и мерака му.

Девойките били рускоговорящи и от месеци насам обитавали апартамент в блок до пазара в столичния квартал „Подуяне”. Самоопределяли се като рускини, имали доста разкрепостено поведение, закачали се с мъжете и обилно се черпели с водка. Казвали, че са дошли в България, защото момичета като тях лично Владимир Путин определял като „жени със занижена социална отговорност”. На такива не се гледало с добро око, защото минавали в графата „Разтури-къщи”.
У нас обаче се чувствали добре. Мъжете били красиви и отзивчиви, редовно черпели, особено след заплата. Красавиците бързо се адаптирали заради близостта на двата езика. Радвали се, че българските кавалери си припомняли руския от школските години и се опитвали да връзват сложно-съставни изречения. Били изключително сладки в стремежа си да се харесат на чужденките, макар и плащайки за мерака си.

Две от момичетата се сприятели със самотен 70-годишен мъж. Петър В. бил вдовец, с деца, живеещи от години в Щатите, които редовно му пращали пари, но не се били прибирали от години в родината си, нито имали желание да го правят. С драматичните си житейски истории девойките, израснали в мизерни руски села, където храната се доставяла два пъти седмично с камиони, имали бедни родители, пияни бащи, които биели майките им, успели да размекнат дядото. Той им дал подслон без пари, но срещу ласки, които да подържат мъжкото му самочувствие. И както се казва, тримата заживели щастливо. Но уви, щастието им не траяло дълго.
Дядото навсякъде се хвалел, че момичетата си грижат отлично за него. Били много мили и внимателни, истински чистници. Той си припомнял руския и дори се амбицирал да го овладее като език. Единствената работа, която вършел, било да пазарува. Те миели, те готвели, те чистели, а после заедно пиели и се веселили.

В един момент към тях се присъединила и някаква братовчедка – уж бягала от войната. Тя пък била от украинско-руски произход, родена някъде си в района на Ростов на Дон. Хора на Путин я притискали да разпродава бизнеса си. За да оцелее и отърве кожата, платила луди пари, за да избяга от Русия през Истанбул и да заживее у нас.
Наивният Петър В. вярвал на всичко, което чувал. Харчел си пенсията и парите, които децата му регулярно пращали от Америка, за девойчетата без да подозира, че са треторазредни проститутки, които за дребни пари се предлагат на мъжете от квартала.

Де що имало „вързан” за чашката мъж не пропускал възможност да се възползва от офертите им за забавления, гарнирани с водка. Хитрушите така се разпищолили, че взели превес над акъла на стареца. Един ден той осъмнал на пейка пред кварталната градинка. Нищо не помнел. Главата му се въртяла в четирите посоки на света. Поискал да се изправи, но паднал. Минали деца, подпрели го на пейката и Намерили го негови съседи, които се учудили, че е неадекватен. Човекът кимал с глава, махал с ръце, можел да ходи с бавни стъпки, не помнел нито кой е, нито къде е тръгнал.
Изпратили го до дома му, но той нямал ключове от апартамента. Почнало се неистово звънене на звънеца, за да отворят момчетата. В жилището обаче нямало признаци на живот. Състрадателните съседи прибрали дядото при тях, за да не спи на улицата. Били сигурни, че девойките с лоша слава в един момент ще се появят. За съжаление, това не се случило и на следващия ден. Многократно ходели до апартамента на стареца и никой не отварял. Тогава им „светнало”, че може би има нещо нередно и трябва да се свържат с роднини на човека, които са в България и които евентуално биха могли да му помогнат.
„Беше ни жал да го оставим на пейката. Прибрахме го в нас с надеждата, че след ден-два ще влезе в дома си. Изглеждаше абсолютно неадекватно – като надрусан с психотропни вещества или с някаква тежка синтетика. Непрекъснато повтаряше, че има мозъчна мъгла, от ковида, който бил прекарал преди 3 години. Говореше за момичетата в тях като за негови приятелки, макар от отдалеч да личи, че са комерсиални жени, които се интересуват единствено от келепира. Вероятно са се възползвали от самотността му. Направили са се на такива, на каквито не са, за да могат да ползват жилището му. Разбрахме, че редовно са водили момчета там. Били им уж братя, далечни братовчеди, все някакви роднини, бягащи от Путин. Но тези мъже са били основно българи, при това на години. Очевидно са си плащали за различни услуги. Девойките не са от „луксозните” момичета, но все пак поддържат някакъв стандарт.
Съседът, който не е добре със слуха и със сърцето, не знам какви ги е мислил. В крайна сметка се свързахме с негови родини във Велико Търново. Обяснихме, че не можем да влезем в жилището на Петко, защото той няма ключове, няма лични документи, нито пари. Единственото, което има, е силно разстройство на паметта. Хората останаха като гръмнати, те не разполагали с координати на дъщерите му в Щатите. Така се оказахме в нелепата ситуация да се грижим за старец, които се е предоверил на дни хитри руски проститутки. На всичко отгоре, кой знае какво са му направили, че да е неадекватен и кой знае дали и друг път не са го дрогирали до припадък.

Оказа се, че жените са извършили самоуправство. Сменили са бравата с модерна такава. Ние трябвало да се споразумеем с тях, не сме могли да разбиваме бравата, защото тя била тяхна собственост и сме попадали под ударите на закона. Пазели си бележката за покупката! И понеже са бягащи от войната, никой не ги закача. Никой не знае и какви са по националност, но е факт, че си направиха нещо като бардак. А дядото – той замина за Търново, роднините му щели да търсят начин да се свържат с щерките”, разказват пред „Уикенд” с удивление столичани, свидетели на нелепата ситуация.