Актьорът Филип Григоров: Заради сина си избягах от мутрата Карамански
Филип Григоров е българската следа в популярните комедийни сериали „Новите съседи“ и „Щурите съседи“. Освен в тях той се е снимал в над 50 испански сериала, играе на сцената на театър в Мадрид, говори 5 езика и е завършил престижната театрална школа „Кристина Рота“, в която се е учила на актьорство и звездата Пенелопе Круз.
Преди да стигне до киното, актьорът се прочува по телевизията в Испания като имитатор на премиера Хосе Луис Родригес Сапатеро.
– Г-н Григоров, или Филип Булгари, както сте популярен в Испания, вие сте първият българин с роля в „Новите съседи“. Как се случи да играете в сериала?
– Случайно. Участвах в два различни сериала и една програма от сорта на „Шоуто на Слави“ и когато ги излъчиха, режисьорката на „Щурите съседи“, за които никой не беше чувал, тъй като е бил само проект, видяла сериалите и се свързала с моята агентка. Та влязох без кастинг. Ние бяхме двама кандидат-мафиоти, забавни, единият два метра висок и слабичък, другият аз – широк и як. След това участвах в „Новите съседи“. Популярен съм в Испания като Филип Булгари, защото човек от сериала не можеше да ми произнесе името и накрая ме пита откъде съм, казах България и реши да съм Булгари.
– Снимали сте се и с екранния Хави от „Синьо лято“, филм емблема за соцпоколението?
Новак Джокович дава автографи на ентусиазирани български деца след шоуто с Григор Димитров в София
– Да, аз не знаех, че е той, защото изглежда различно, но в една от почивките се заговорихме и разбрах, че е завършил същата школа като мен на Кристина Рота. Аз бях на 3-4 години, когато гледах сериала в България. Два пъти сме снимали заедно.
– А Виктория Аврил?
– Ролята ми с нея е малка, от първите роли в школата, но четири дни прекарахме с нея и целия екип. Държеше се супер с всички.
– Ставате популярен като имитатор на Хосе Сапатеро, испанския премиер.
– Да, това беше преди актьорската школа. В шоу, като на Слави, се видя, че имам прилика с него, и на почивката направиха скеч с мен. След това ми предложиха договор. Преди това бях дошъл в Испания съгласен на всякаква работа, дори да съм хамалин, и това си беше голям късмет. Работих тук, в България, дълги години като охрана в дискотека. Благодарение на приликата ми искаха автографи, а дори веднъж се видях с него на среща на червените симпатизанти, на която отидох с позната. Той ме видя и се усмихна. Покани ме да се видим и поговорим на другия ден, но аз не отидох. След това реших да се запиша да уча нещо, свързано с актьорство, защото вече имах някакъв опит зад гърба си.
– И влизате в популярната школа на Кристина Рота?
– Да, точно така. Оказа се, че е най-добрата в Испания. Всички преподаватели бяха най-добрите.
– Снимали сте се и в реклама с Гуардиола, Фернандо Торес, Бандерас…
– Да, така е. С Бандерас не се видяхме лично, сериалът беше „Пикасо“, снимаше се в Русия. Отидох на кастинга, избраха ме и там имаше нещо, което не искам да го играя. Агентката ми много се ядоса, понеже заплащането е петцифрено за няколко дни, а тя е на процент и загуби хиляди. Спорихме много, а тя после ми намали кастингите. Всъщност прецених, че няма да се справя добре с ролята. Предпочитам да я направи някой, който ще е по-добър от мен. Имаше и друго, но това ще напиша в книгата си, която вече съм започнал. Иначе и с популярния Влади Въргала щях да се снимам. Той ме избра за една от водещите роли в „Шменти капели 2“, но той не се снима, тъй като тогава фалираха спонсорите в лицето на една българска банка. Иначе съвсем скоро ще работя с Влади Априлов. Той ще прави една стендъп комедия, която се нарича „Побъркан свят“, и ме покани да играя като гост актьор. Премиерата ни е на 15 ноември в Мадрид. И с Любо Нейков ще си партнираме в една постановка.
– Дълъг ли е пътят от дома за сираци, в който сте живели, до най-голямата испанска школа на Кристина Рота?
– Дълъг е. Точно там дойде един треньор по борба с идеята да ни включи в програма и аз бях един от избраните. И това ми промени живота. След две години се оказа, че съм много як и добър в джудото. Две години след това откриха спортното в София и аз издържах изпита. Треньорът беше казал: „Който мине всичко, се отървава от пансиона“. Аз бях сирак само с един родител – майка ми работеше нощни смени, за да ме издържа, а баща ми ни изостави. Но имаше един ден, в който тя ме остави сам вкъщи, бях заспал до един калорифер, станало късо и за малко да изгоря. Спасиха ме по случайност едни хора. Тогава майка ми реши да ме даде в дома, за да не стане по-лошо, но се грижеше за мен. Но като цяло от 11-годишен се справях сам. Имах едни любими думи от „Братчетата на Гаврош“ и дори си представях, че съм един от тях, гаврошче. Пораснах бързо заради трудностите в живота ми и това много ми помага днес.
– Спасили сте се от мутрите, все пак сте работил за Карамански?
– Брат ми е учил с него в спортното училище, аз тогава бях треньор на стадион „Васил Левски“. И съответно брат ми се видял с Карамански, трябваха им още силни и доверени хора. Тогава само аз имах хубава кола, возих другите момчета бодигардове. Карамански имаше трима тогава, аз карах пилотната кола. Другият шофьор беше действаща барета. И след това Карамански ме беше харесал много, нае ме за постоянно. Нищо незаконно не работих, но видях неща, които правеха, и не ми харесаха. Сега е абсолютно същото между другото, но се сменят имената на хората. Ако бях останал с тях, рано или късно щях да попадна и аз в затвора. Но благодарение и на брат ми, и на това, че бившата ми жена тогава забременя, се измъкнах от хората на Карамански. Аз реших, че не искам синът ми, като се роди, да мисли, че баща му е престъпник. Все пак намерих сили да се дръпна, макар че взимах добри пари и беше уж престижно. После заживях непрестижно, но честно. (Смее се.)
– Преди мутрите сте живели в соца. Гласувате ли на изборите?
– Имаше и добри неща преди години, както и сега. Сигурно някъде в бъдеще ще се построи съвсем нов строй, различен от всичко познато. Но иначе забелязвам много добрата промяна в София – хората са облечени добре, чисто е, хубави улици, промяната е много голяма. За гласуване – не гласувам отдавна, защото не виждам за кого.
– Бяхте част от Партията на емигрантите преди години?
– Да, създадох я. Не успяхме да влезем в парламента. Беше безкористно, ентусиазирано. Но на едни протести срещу ЕРП-тата тук в България, на които излязоха много хора, ни обвиниха, че правим всичко за пари. А аз го правех за сина ми и за майка ми, която е тук, в България, и ако не съм аз, няма как да оцелее с високите сметки. После се убедих, че и това е безсмислено. Отвратих се от политиката, но поне пробвах.
– Вече сте състоятелен актьор, казахте преди време, че искате да си купите къща в Майорка, какво стана?
– Това е последната крачка, преди да се върна окончателно тук. Мога и сега да си я купя, но има други неща, които искам да свърша преди това.