Синът на покойния финансов министър Стоян Александров преспокойно си движи бизнеса от килията
Петър Александров, син на покойния бивш финансов министър Стоян Александров, обвинен за убийството на бизнесмен, е пуснат от ареста. Поводът за шокиращото решение на Софийския апелативен съд не са новопоявили се доказателства за невинността на Александров-младши, а отказа на разследващите да събират улики за бруталната екзекуция на бизнесмена Кирил Русев.
Магистратите констатират, че от месец март досега „има неоправдана пасивност на процесуално-следствените действия”. Според прокуратурата, Русев е бил отвлечен, измъчван и накрая е разстрелян като куче в първите дни на 2024 г. от Александров и погребалния агент Александър Кинов. Повод е спор дали Русев е върнал заем от 260 000 долара, отпуснат му от бащата на Петър Александров.
Ден след убийството, Александров-младши и Кинов бяха арестувани, а разследващите се похвалиха, че при брилянтно проведената акция са събрани куп улики. Да, ама през следващите месеци те така и не са се превърнали в годни за съд доказателства. Според магистрати, подобно безхаберие е меко казано странно. И то по случай, за чието разкриване МВР и прокуратурата дълго се пъчеха гордо.
Твърди се, че тарифата за подобно бездействие е стотици хиляди евро. За Петър Александров подобна сума не е непосилна. Все пак, от работата или безхаберието на разследващите зависи дали ще лежи до живот в пандиза, или след години разкатаване, докато всичко се забрави, ще бъде оправдан заради липса на доказателства. Примери за подобни обрати у нас не липсват. Така де, нали и съдебните брокери като покойния Мартин Божанов-Нотариуса трябва да изкарват от нещо пари?!
Всъщност, въпросът не е дали разследващите са „пробити”, а до колко Петър Александров истински е лежал в ареста. Документи, до които „Уикенд” се добра, поставят под съмнение престоят му в килията. По закон, всеки прибран на топло, няма право на контакти с външния свят, освен за свиждане с роднини и адвокати. За напускане на ареста по бизнес дела и дума не може да става. Да, ама не. Убиецът на Кирил Русев явно е намерил начин да заобиколи забраните. Така, докато уж е в килията, Атанасов продължава лично да си ръководи бизнеса. Справка в Търговския регистър показва, че от януари до сега той десетина пъти е присъствал на общи събрания на свои фирми. На тях са приемани финансовите отчети и разпределяни огромни печалби.
Събранията, разбира се, не са свиквани в пандиза, а в офиса или жилището на килъра. След приключването им Александров лично се подписва под протокола. Без да му дреме, че така се изобличава в напускане на ареста. Важното е, че печалбите са разпределени и има с какво да се плаща за различни съдебни услуги. Парите никак не са малко, друг е въпроса дали са спечелени законно.
Тук не става дума само за заема на убития бизнесмен Кирил Русев. Жертвите на лихварските схеми на Петър Александров и баща му са десетки. Повечето и до днес са живи, но докарани до просешка тояга. Подадените сигнали срещу баща и син Александрови могат да затрупат няколко прокурорски бюра, но възмездие така и няма. Бившият финансов министър в правителството на Любен Беров почина в леглото си през 2020 г., без да дочака делото му за незаконна банкова дейност да влезе в съда.
Лихварската схема на Стоян Александров действа от началото на века. По това време той е управител на банка, което не му пречи да отпуска и лично кредити, срещу залог на имуществото на получателите. По груби сметки на държавното обвинение, през годините Стоян Александров е раздал над 200 заема за десетки милиони евро. Първите ипотеки са от 2002 г. Работел с лихви от 15 до 20 %, каквито тогава предлагат и банките. Само че за разлика от тях, Стоян Александров не се интересувал дали клиентите му могат да докажат законни доходи. Схемата винаги е една и съща. Заемът се отпуска за една година, а неизменното условие е първо да се изплати лихвата, а едва след това и главницата. Малко преди да изтече срока, финансиста с различни врътки обявява, че длъжниците не плащат и им прибирал заложеното имущество.
Историята на бизнесмена Кирил Русев е пример как са ограбени стотиците хора. Русев се свързва със Стоян Александров и взема 260 000 долара заем. Като гаранция за връщането на парите е ипотекирана игрална зала с коктейл бар в столичния квартал „Красно село“ с площ 175 кв.м. В документа е записано, че Стоян Александров дава безлихвен заем от 306 800 щатски долара. На практика обаче бизнесменът получава само $ 260 000. Разликата от 46 800 долара е скритата лихва от 18% годишно.
Кирил Русев започнал да връща дълга си, като превежда вноските по личната сметка на банкера. Бизнесменът бил убеден, че всичко е наред, докато в един момент след кратко забавяне Александров обявява заема за предсрочно изискуем. Завежда и дело, като иска е за цялата сума. Без значение, че повече от половината пари вече са му върнати.
Докато двамата спорят в съда, Александров наема съдия изпълнител, който обявява за продажба ипотекираният имот на Кирил Русев. На търга се явява единствено той и го купува на двойно по-ниска от пазарната цена. Така накрая Русев остава без игралната зала с коктейл бар, но и дължи още пари на Александров.
След смъртта на Стоян Александров, лихварския бизнес е поет от сина му. Без грам скрупули, Петър Александров продължава да си търси парите от вече ограбения Кирил Русев. Сумата междувременно е станала 400 000 евро. Как точно, само убиецът си знае. Банкерския син няколко пъти с помощта на мутри пробва да притиска своя длъжник. След като не успява, се стига и до фаталния 4 януари 2024 г. Русев е привикан на среща от Петър Александров в негов имот. Там заедно с лихваря е и погребалния агент Александър Кинов. Според прокурори, на срещата те започват да измъчват Русев, вероятно карайки го да подпише документ, че дължи 400 000 евро. След като натиска не дава резултат, те го застрелват.
Трупът е преместен в частна морга, където е регистриран с данни на друг човек. Двамата убийци правят опити да заличат следите си. Александров и Кинов се качват в колата на Русев и отиват в Сърбия, като на границата Кинов ползва неговия паспорт. Ден по-късно се връщат обратно, но със своите документи. Номера не минава, и след като записите от камерите на ГКПП-то разкриват измамата, ченгетата ги арестуват.
При последвалите обиски е намерен трупа на Кирил Русев и оръжието, с което е застрелян. Прокурори се похвалиха, че имат и няколко свидетели, които доказвали вината на Петър Александров и Александър Кинов. Да се чуди човек, защо тогава девет месеца по-късно разследването не е изпратено в съда. Като нищо, накрая може да се окаже, че при изземването на уликите е допусната грешка и те не важат пред съда. Така оправдателните присъди са им гарантирани…
За баща и син Александрови това няма да е първия път, когато минават метър, ограбвайки хората взели заеми от тях. Списъкът на прецаканите е огромен и включва известни имена – и българи, и чужденци. Сред тях е и руският мафиот Константин Циганов, който през 2009 г. губи имоти, струващи милиони в Банкя срещу заем от 300 00 евро. Сестрата на покойния наркотрафикант Поли Пантев – Райна, също е взела заем от частния банкер, като при това е заложила наследствения си имот на ул. „Пиротска” – два магазина и масивна сграда. Кредитите, които известният финансист раздава на десетки хора и фирми срещу ипотеки, са описани на над 70 страници в Имотния регистър.
Пари срещу ипотека са раздавани на хора от цялата страна, в по-големите градове и по Черноморието. Клиентите на бившия министър вярват, че като плащат редовно вноските си всичко е наред. Сметките им обаче се оказват криви. След истински или фиктивно просрочване на плащанията, те моментално губят скъпо струващите си ипотекирани имоти.