Адвокат Димитър Марковски: След делото „Белнейски“нищо не може да ме стресне

Във визитката ми са най-тежките процеси за умишлени убийства

Завършил е ВСУ „Черноризец Храбър“, Юридически факултет, има придобита образователно-квалификационна степен магистър, специалност „Право“, член на Софийска адвокатска колегия от 2003 година. Кантората му се занимава с едни от най-трудните дела в държавата.

– Адвокат Марковски, въпрос на личен избор ли бе при вас, или дълг към семейството да станете адвокат?

– Категоричен мой осъзнат личен избор, и то не защото татко бе известен адвокат. От дете той ме въведе в тази професия и това ме запали още тогава. Спомням си, преди 1990 година като хлапе татко как ме водеше в милиционерските РПУ-та тогава, да гледам разпити. Това е осъзнат избор, който стана моя професия.

– Спомняте ли си първото дело?

– Да, много добре. Никога не съм получавал „сребърна лъжица“ в устата, баща ми да ме гали по главата и да ми обяснява колко съм умен. Спомням си, че ми даде изключително тежко първо дело – беше едно ужасно блудство с малко момиче. И това беше първото ми бойно кръщение. Бяха безсънни вечери на подготовка и четене и така навлязох в професията.

– Тежка ли е короната, която наследихте от баща си?

Вижте как се подготвят българските парашутисти

– Не мога да кажа, че татко е носил корона. Той имаше съзнанието, че ние не сме нищо повече от всички други работещи колеги. Но в годините баща ми създаде име и авторитет, което за мен беше голяма отговорност. Хората, които ме ангажираха, го правеха не заради това, че съм син на баща си, а заради моите усилия и опит.

– Случвало ли ви се е да бъдете адвокат на дявола, да защитавате човек, който е като жив дявол?

– Много често. Профилът на кантората ми е „Тежки наказателни дела“. През моята глава, както и през тази на покойния ми баща са минали много тежки дела за убийства. Общо взето, във визитката си носим едни от най-тежките процеси за умишлени убийства в държавата. Така са се стекли обстоятелствата.

– А какво мислите за „театъра правосъдие“ – като делата Мила Гешева – Тодор Славков при баща ви, оневиняването на Русов за убийството на Луканов, Лазар Колев – сестрите Белнейски, все щекотливи дела.

– Лично аз не бих използвал термина „театър правосъдие“, защото всеки съдия се стреми да е обективен и справедлив, да установи обективната истина по едно тежко наказателно дело. В последно време ми прави впечатление, че се появява тенденция по знакови дела, свързани с ПТП, да се отговаря на определени нагласи и очаквания в обществото. Виждате, че то се взривява и сме стигнали до една точка на кипене, която е абсолютно разбираема. Аз не съм против тази нетърпимост, че се убиват нашите деца по пътищата. Аз също имам дете, никой не е застрахован. Но ако застанем като юристи пред буквата на закона, трябва да видим, че става въпрос за непредпазливи престъпления. Никой не желае да причини смърт. Но да се съди човек, който не е употребил алкохол, наркотици, да, нарушил е закона за пътищата, но да го слагат под един знаменател с умишлените престъпления, не е целта и това не бива да се случва.

– Вдигнаха се наказанията на закона, но продължават тези престъпления, как си го обяснявате?

– Нашите видни нормотворци в Народното събрание трябва да си отговорят на въпроса – дали вдигането на наказанието е достатъчно ефективно и изпълнява ли превенцията, за която всички говорят. Отговорът е отрицателен, защото, като видите статистиката, ПТП не са намалели. Очевидно решаването на проблема трябва да се търси в друга посока.

– Но тези дела продължават с години, защо е така?

– Много хора смятат, че съдиите умишлено бавят делата и не им се занимава. Но трябва да се знае, че делата за ПТП са едни от най-тежките. При тях трябва да се установява механизмът на настъпване на всяка катастрофа, изготвят се комплексни технически експертизи, които отнемат много време. Освен това в съда много често се завързва спор между страните и се изискват допълнителни експертизи, което отнема време.

– Има ли в адвокатурата лица като Нотариуса?

– Не съм имал „удоволствието“ да го познавам. Не приемам такъв подход на работа по делата. Но иначе винаги е имало лобизъм в правосъдието. И не само у нас. Така че Нотариуса не е открил топлата вода. Без да познавам конкретните факти по делото, а само това, което е излязло в медийното пространство, факт е, че този човек в един момент се е самозабравил. Да имаш тон към определен съдия или магистрат и да му обясняваш какво трябва да направи, трябва да си много безпардонен. Очевидно има едно чувство за безнаказаност, което се е развило във времето. Очевидно там става дума за преплитане на големи интереси.

– Брендо – той си намали присъдата, като се предаде. Как си обяснявате защо той е жив, след като около него всичките му авери са мъртви?

– Той е една жива легенда. Става въпрос за човек, който борави с мащаби, които са огромни и за западните държави. Този избор е логичен за него – в затвора е много трудно да се поръча убийство. Е, не е изключено тук в нашата реалност да се случи, но е много трудно. Може би това е било желанието му – да оцелее физически.

– Делото „Луканов“ е бестселърът на вашия баща, а вашето кое е?

– Да, вярно е така. Той стана популярен след процеса за убийството на Андрей Луканов и оправдаването на Алексей Русов. Това беше много тежко дело. Аз имам оправдателни дела по тежки процеси, но изключвайки резултата, за мен процесът „Белнейски“ беше най-голямото професионално предизвикателство. Там в този процес аз израснах, прегорях. След такова дело не може да ме стресне друго.

– Вас заплашвали ли са ви бандити?

– Да, заплашвали са ме с думи, с жестове, включително и в съдебна зала. Част от професията е. Нито съм си купувал оръжие, нито съм си викал охрани, нито съм го изживявал особено притеснително. Това е като вътрешно удовлетворение, защото явно съм си свършил добре работата.

– А как преживявате загубата в съдебна зала?

– И тя е част от професията. Ядосвам се, нямам професионална удовлетвореност, особено когато съм убеден в правотата си съгласно доказателствата по делото.

– Хоби имате ли – преди беше лов?

– Търся контакта с природата, вече не ходя на лов. Със съпругата ми се разхождаме.