Ивайло Грънчарски е с хематоми, насинени очи и кръвоизливи след мистериозно „падане” от леглото
Бият ли до смърт в затвора в Бобов дол? Има ли в сградата „наказателен” коридор без камери, в който се раздава „правосъдие”? Все въпроси без официални отговори. Задава си ги Добрена Грънчарска, майка на 48-годишния Ивайло Грънчарски, който влиза на 16 март тази година в затвора в Бобов дол. На сутринта той е намерен в локва кръв и след две седмици лечение в „Пирогов” умира на 3 април.
Както си е редът, образувани са две дела за нелепата му смърт – в София и в Дупница, които след това са обединени в едно. Накрая обвинителката Анета Стоева от териториалното отделение на прокуратурата в Дупница слага точка на разследването. Затворникът едва ли не бил тежко болен и затова починал, нямало насилие, въпреки че е бил в синини и залян в кръв. Близките на Грънчарски са убедени, че това не е истината за неговия край, най-малкото понеже до онзи момент той е бил здрав и не се е оплаквал от болежки. А официалната версия, за смъртта му, че просто е паднал от леглото, им звучи нахално обидно.
Ивайло Грънчарски, приживе е тираджия, но е изпратен за година в килията, след като е хванат да кара пил. И понеже е имал условно наказание по-рано, пак заради същата причина, накрая отива в затвора в Бобов дол да лежи ефективно.
Близките му разказват, че той взел такси и потеглил към затвора много притеснен, което е разбираемо. Допълват, че имал и още една лична причина да е толкова изнервен – преди време се оказал в любовен триъгълник с бившата съпруга на надзирател. Последвали закани за разправа. И въпреки че от тази история минало доста време, Грънчарски бил смутен, че с някогашния си съперник може да се окаже лице в лице. „Успокои се малко, защото този надзирател не работи в Бобов дол, а в новия затвор в село Самораново” – обясняват родствениците му. Те обаче веднага уточняват, че за служителите не е никакъв проблем да влизат във всички сгради на затвора. „Звънят на портала и веднага ги пускат” – забелязали те след като през последните месеци им се наложило доста да висят пред заключените порти в Бобов дол.
Ивайло Грънчарски изкарва само една нощ в килията. На сутринта е намерен облян в кръв, понеже бил „паднал от леглото”. Това казали на майка му. „Как може здрав, прав мъж да падне от нищо и никакво легло, което е едва ли е на повече от 70 см. от пода и да е целия в кръв!” – гневи се Добрена. По нейни думи съкилийникът му чак призори, един вид, когато се събудил, потърсил медицинска помощ.
В документите, с които Грънчарски е приет в реанимацията на „Пирогов”, е отбелязано, че е закаран „със синини по лицето и тялото, с рана на челото, контузия и хематом на дясното и лявото око. Не може да каже какво се е случило, объркан за време и място”. Лекари с различни специалности, които го преглеждат, неизменно отбелязват: „Съмнения за нанесен побой.”
На 19 март състоянието му е вече критично, с дихателна, сърдечна и бъбречна недостатъчност. „Интубиран по спешност и поставен на изкуствена белодробна вентилация” – пише в документите. Състоянието му не се подобрява и на 3 април Ивайло Грънчарски умира.
Майката Добрна няколко дни напразно се опитва да разбере какво се случва със сина й. „След като отиде в затвора, исках да чуя как е, къде е настанен, такива битови неща – разказва тя. – Нямах обаче никаква връзка с него и много се притесних. Поисках да се срещна с директора на затвора Крум Петров, но бях отрязана – отказаха ми всякаква среща с него.”
Майката се среща много с недостъпния директор, успява да го види чак след три месеца, когато той най-после благоволява да я приеме. „Опита се да ме убеди, че Иво сам се е наранил, че е бил с болни бъбреци, въобще че смъртта му е естествена – гневи се жената. – Синът ми никога не е боледувал, дори лекарства не е пил. Бях учудена, когато Крум Петров извади някакъв много стар документ, според който Ивайло преди много години имал проблем с бъбреците. Значи вместо да разследват смъртта му, те три месеца са се чудели как да го изкарат много болен и са изровили от архиви този болничен лист. Че ние у дома сме забравили, дори и да е имал такива проблеми, толкова отдавна е било!”
В заключението, подписано от д-р Теодора Боянова, която е направила аутопсията, е отбелязано, че „смъртта се дължи на остро некротично въпаление на панкреаса и настъпилите от него усложнения. То се е развило на фона на тежък възпалителен процес в белите дробове. Установените охлузвания и разкъсно контузни рани се дължат на действието на твърди предмети с незначителна кинетична енергия…. не може да се изключи възможността да има мозъчно сътресение, причинено от причинените травматични увреждания в главата”. В експертизата е записано още, че „Грънчарски е бил на лечение в болница в Бобов дол, като липсва медицинска документация за причината за това лечение.”
Болницата в Бобов дол е закрита преди много години, уточнява майката и няма обяснение откъде е дошла тази информация. Тя разказва още, че съкилийникът на сина й сменил версията си за онази нощ, вероятно след заплахи. Той първо споделил – „биха го”, а по-късно заявил – „на сутринта го намерих паднал”.
В крайна сметка дупнишката прокурорка Анета Стоева прекратява разследването за смъртта на Грънчарски. Явно приема безобидната версия, че той е починал от заболяване. Какво от това, че има хематоми и кърви, точно като след зверски побой. Прокурорката странно защо, както и шефът на затвора Крум Петров, не си задават въпроса как точно са получени тези хематоми.
Затова пък майката казва, че научила оттук-оттам, че някой е напъхал в устата на сина й антифриз. „Така най-лесно се причинява отравяне и ето ти – бъбречна недостатъчност” – казва тя. Жената уточнява, че въпросният надзирател, с чиято бивша съпруга синът й е живял близо година, в онзи фатален ден не е бил на работа. „Взел си болничен, бил е в отпуск, но пък и никой не е гледал камерите, за да се види кой е влизал и излизал от затвора. Знам, че няма да върна сина си, но няма и да се откажа да питам кой и защо го уби” – завършва покрусената майка, която се надява главния прокурор Борислав Сарафов да вземе присърце случая и да разпореди щателно разследване.