Възникването на алергиите е трудно да се предвиди. При някои хора първите реакции се появяват още в най-ранна детска възраст, при други – в тийнейджърска, а при трети – в по-късна възраст. Когато се появят симптоми е важно да се определи кое вещество ги причинява. Това ще помогне да се предпише адекватно лечение: антихистамини, симпатикомиметици или глюкокортикоиди. От тази статия ще научите как да идентифицирате алергените, които предизвикват остър имунен отговор при конкретен човек.
Причини за алергии
Много от алергичните заболявания са генетични по природа. Притежателите им често имат атипично разположение на левкоцитните антигени и неутрална мутация на гена, който кодира бета веригата на имуноглобулиновия рецептор Е.
Свръхчувствителността наистина често се предава по наследство. В семейство с алергично дете със сигурност има някой възрастен, който е особено чувствителен към определени вещества, не задължително към същите. Така например хранителните алергии често се развиват при потомството на хора с полиноза.
Причината може да бъде и във фактори, свързани с околната среда или начина на живота:
- Ранен контакт с вируси и бактерии;
- диета;
- замърсен въздух;
- неконтролиран прием на антибиотици и в резултат на това дисбактериоза.
През последните 10-20 години броят на децата със свръхчувствителност се е увеличил значително. Причината за това са условията, които са близки до стерилните. Те не позволяват на имунната система постепенно да се адаптира към антигените.
Видове свръхчувствителност
Класификацията на Gell и Coombs се използва в медицината от 1969 г. насам. Тя показва, че механизмите на алергичните реакции са различни.
Тип I (анафилактична). Маркер – имуноглобулин Е. Време на развитие – от няколко минути до един час. Примери: ринит, конюнктивит, астма, оток на Квинке, уртикария, анафилактичен шок.
Тип II (цитотоксичен). Маркер – IgM и IgG антитела. Време на развитие – няколко часа. Примери: автоимунна хемолитична анемия, отхвърляне на трансплантация, Rh конфликт.
Тип III (имунокомплекс). Маркер – фиксирани имунни комплекси. Време на развитие – от няколко часа до няколко дни. Примери: серумна болест, ревматоиден артрит, свръхчувствителен пневмонит, феномен на Артюс.
Тип IV (забавен). Маркер – Т-лимфоцити. Време на развитие – няколко дни Примери: контактен дерматит, хранителни гастроентеропатии, имунен отговор към туберкулин, лекарствена свръхчувствителност.
Алергените директно предизвикват реакции от тип I или тип IV. Те обикновено са нискомолекулни протеини, които при поглъщане предизвикват освобождаване на имуноглобулин Е или активиране на Т-клетки.
Видове на алергени
За да се развие алергична реакция, организмът трябва да се сблъска с антиген, т.е. чуждо вещество. Имунната система го разпознава и започва да се бори с него. Често се наблюдава свръхчувствителност на хората към:
- растителен прашец;
- косми от домашни любимци;
- хранителни продукти;
- изпражнения на прахови акари;
- плесени;
- домакински химикали;
- отрова от насекоми;
- латекс;
- медикаменти.
Хранителните алергени са забележителни с това, че не само антихистамините, но и ентеросорбентите (активен въглен, Polysorb, Enterodez) помагат за неутрализиране на действието им, а съдосвиващите препарати (като Allergodil или Polidexa) са важни при респираторни реакции.
Определянето на групата е сравнително лесно: за човек не е трудно да съпостави възникването на неприятните симптоми с конкретни състояния. По-трудно е да се разбере кое точно вещество предизвиква свръхчувствителност. За тази цел ще е необходимо да се направи кръвен тест.
Симптоми на алергия
Проявите на свръхчувствителността са различни при различните хора. Клиничната картина зависи от вида на алергена и реакцията на организма. Една и съща група дразнители обаче може да предизвика различна симптоматика.
Като цяло симптомите на алергията се класифицират според локализацията на увреждането:
- горни дихателни пътища (кихане, хрема, подуване на синусите);
- долни дихателни пътища (задух, кашлица, дихателна недостатъчност);
- кожа, лигавици (сърбеж, зачервяване, обриви, конюнктивит, дерматит, удебеляване на горния слой);
- храносмилателен тракт (гадене, повръщане, коремна болка, диария).
Специфични симптоми се наблюдават при състояния, които представляват сериозна заплаха за живота и здравето. Те включват ангиоедем и анафилактичен шок, които не могат да бъдат преодолени без медицинска помощ.
Диагностика на алергични заболявания
Лабораторната диагностика ще помогне за идентифициране на специфичното вещество, причиняващо повишената чувствителност. Събирането на анамнеза само помага на лекаря да разбере в коя посока да погледне.
В днешното време са известни стотици алергени. Анализирането на всеки един от тях е много продължително и скъпо, затова групата на дразнителите се определя по метода на въпросника. Например пациентът забелязва, че през пролетта и лятото има хрема и сълзене на очите. Лекарят разбира, че той е алергичен към полени. Сравнявайки периодите на поява на симптомите и календара на полените, можете да стесните още повече търсенето си:
- края на март – храсти;
- края на април – широколистни дървета;
- средата на май – иглолистни дървета, треви, глухарчета;
- края на юни – липа, елда;
- от юли до есента – коприва, плевели.
Но окончателният отговор на въпроса кое растение предизвиква остра имунна реакция се дава само чрез кръвни изследвания и кожни тестове.
Какви изследвания се правят с цел определяне на алергии при възрастни?
Тестовете за алергии включват откриване на вещества в кръвта, които се произвеждат в отговор на антигени. Това обикновено са еозинофили и серумен имуноглобулин Е. Първите показват наличието на свръхчувствителност, а вторите помагат да се определи какво точно предизвиква острата имунна реакция.
Как се тълкува броят на еозинофилите?
Еозинофилите са специален вид бели кръвни клетки (левкоцити), които се считат за „чистачи“ на организма. Техните нива се увеличават при:
- алергии (основно към полени и хранителни алергии);
- хелминтни заболявания;
- ревматологични заболявания;
- някои злокачествени новообразувания (миелолевкемия).
Ако общият кръвен тест покаже концентрация на тези клетки повече от 500 на µl и няма признаци на други патологични състояния, има основание да се подозира алергия.
Нормалното ниво на еозинофилите обаче не означава липса на такава. В този случай за разширена диагноза се взема слюнка, назален или конюнктивален секрет. Ако в тях се открият еозинофили в каквато и да е концентрация, може спокойно да се твърди, че става въпрос за алергично заболяване.
Какво показва IgE тест?
Увеличаването на общия серумен имуноглобулин Е показва свръхчувствителност от тип 1. Това означава, че алергичните реакции се развиват бързо и са придружени от освобождаване на IgE.
Граничните стойности на нормата варират в зависимост от възрастта:
- бебета до 1 година – до 15 единици/ml;
- деца на възраст до 10 години – до 90 единици/ml;
- юноши до 16-годишна възраст – до 200 единици/ml;
- мъже/жени над 16-годишна възраст и възрастни – до 100 единици/ml.
Специфичните имуноглобулини Е се определят, за да се идентифицират специфичните алергени. За анализ се взема кръвен серум от деца над 10 години и възрастни.
Обикновено се правят комплексни тестове по групи антигени, например хранителен скрининг или тест за респираторни алергени. Но по-точни резултати дават тестовете за чувствителност към специфични алергени (ягоди, пилешко месо, домашен прах, плесен). Във всички случаи концентрацията на специфичните IgE трябва да бъде по-малка от 0,35 килоединици на 1 литър.
