20-годишната Дарина наследи имоти за милиони, купени от дядо си Сашо Бицианито
Дарина, дъщеря на покойния мафиот Константин Дишлиев излезе на светло. Едва навършила 20 години, красавицата вече е мултимилионерка, след като официално наследи семейното богатство. А то никак не е малко.
Само една от фирмите – „Александър Експорт Импорт Добринов”, на които от скоро девойката е собственик, притежава имоти за десетки милиони левове. Дружеството е собственик на два скъпарски хотела в София, куп магазини и бизнес сграда на бул. „Витоша”. Отделно, дядото на Дишлиева – Александър, в началото на годината й е прехвърлил и фирмата си, която е вносител на облеклата „Бициани” за България. Младото момиче става и титуляр на банковите сметки в чужбина, в които покойният й баща е натрупал огромни суми от тъмният си бизнес.
Разбира се, днес парите отдавна са легализирани и за Дарина няма опасност да си ги харчи както пожелае. Наши източници разкриват, че парите, наследени от Дарина, многократно надхвърлят стойността на имотите, собственост на двете й фирми, дарени от нейния дядо. Те са изкарани от баща й Константин Дишлиев при препирането на стотици милиони евро печалби на Евелин Банев-Брендо от трафик на кокаин.
Освен партньори в наркобизнеса, Дишлиев и Брендо са и баджанаци – женени са за сестрите Десислава и Моника Добринови. Разбира се, двамата са и добри приятели. Поне до началото на май 2005 г., когато в телефонен разговор Евелин Банев ядосано му кресва: „Труп си, да знаеш, труп си!”. Макар да приема заплахата сериозно и да разказва на майка си за тъмните сделки, които върти, Константин Дишлиев така и не взема мерки за своята сигурност. Вероятно разчитайки, че ще се откупи от своя баджанак, Дишлиев продължава да ходи без охрана и често кара джипа си сам.
Приказката за красивият и млад плейбой милионер, както е известен сред столичния хайлаф, приключва на 14 май 2005 г. Дишлиев вечеря със съпругата си Десислава в индийския ресторант „Тадж Махал” на столичната ул. „11 август”. Двамата си говорят за дъщеря им Дарина, за развод и за бизнес, разказват по-късно от персонала на заведението. Около 23 часа си тръгват, като бизнесменът върви напред, за да отключи джипа си „Порше Кайен” с германски номера. В този момент неизвестен килър открива стрелба срещу него и Дишлиев пада мъртъв. Младият мъж умира на място, без да успее да извади законния си пищов. По-късно полицията установява, че е застрелян с 10 куршума, 2 от които – в главата.
Веднага след покушението криминалисти са категорични, че поръчител е Брендо. В това е убедена и майката на Дишлиев Йорданка Запрянова. По време н погребението му тя директно обвинява Евелин Банев за убийството на сина си. Запрянова дори се заканва да покаже доказателства, но 2 години по-късно също е очистена. Ден преди да даде показания пред съдия, тя е ликвидирана в дома си. Въпреки липсата на улики, спецченгетата са убедени кой стои зад разстрела. Единствените колебания на криминалистите са за конкретната причина, довела до разрива между Константин Дишлиев и Брендо. Една от версиите е, че с поръчката Банев заличава следи към своя наркоканал, чието разплитане по това време върви в Испания.
Схемата лъсва, след като на 13 февруари 2005 г. в склад,край Барселона са открити 819 кг. кокаин. Тамошните ченгета арестуват 13 човека, сред които и шестима българи. При обиските в техните домове са намерени уличаващи документи за плащането на дрогата към доставчика от Венецуела. Оказва се, че парите са преведени от фирма на Дишлиев. Уплашен, че при евентуален арест, партньорът му, с когато вече са скарани, може да проговори, Брендо бърза да му затвори устата.
Далеч по-правдоподобно звучи версията, че Константин Дишлиев се е опитал да открадне част от поверените му наркомилиони. Според слухове, става дума за над 10 млн. евро, които мистериозно се изпаряват при сложните финансови операции, които Дишлиев движи. Липсата е засечена от боса, но баджанака му отказва да възстанови милионите. Дори заплашва, че може да проговори пред властите в Швейцария, където по това време вече върви разследване срещу Банев за пране на пари. Както вече посочихме, в бандата на Евелин Банев, Константин Дишлиев отговоря за прането на изкараните от търговия с кокаин печалби.
За да си върши работата, той влиза в ролята на внезапно успял бизнесмен. Под негов контрол са купища офшорки, през чиито сметки се превъртат наркомилионите. Дишлиев има и десетина фирми в България. Най-популярната от тях е лизинговата компания „Прайвът файнънс юниън”, която раздава милиони левове кредити на кухи фирми. Със заемите впоследствие са вдигнати кооперации, затворени комплекси и бизнес центрове в София. Срещу щедри подкупи за политици и ченгета, властите у нас си затварят очите за излелите се в бетон за няколко години стотици милиони левове.
Далеч не толкова слепи са колегите им в чужбина. След сигнал от британските служби, българската прокуратура все пак започва разследване как точно се захранва лизинговата компания на Дишлиев „Прайвът файнънс юниън”. Проверката засича огромни заеми, отпускани мистериозна офшорка. Две години след разстрела на Дишлиев, събраните доказателства са използвани за повдигане на обвинение срещу Брендо за пране на 20 млн. евро. от трафик на наркотици. Разследването установява, че фирмата, през която са прани пари от Колумбия и Венецуела, е „Прайвът файнънс юниън”. Покрай аферата Брендо се сдобива с обвинения за ръководство на престъпна група за пране на пари. Това е и единственото дело, по които Банев е осъден у нас. След 12 години съдебни драми, той получи 6 години затвор, но пуснат под домашен арест от неподкупните български съдии, успява да духне в чужбина.
Паралелно с делото за пране на пари, комисията „Антикорупция” също подхвана групата на Банев. Делото е за отнемане на 21 млн. лева. Всъщност, по това дело страна е и дъщерята на Константин Дишлиев – Дарина. В случай, че процеса приключи успешно, новоизлюпената милионерка може да загуби няколко апартамента на морето, наследени от нейния баща. Останалата част от наследството й не е заплашена.
Шансовете да се стигне до конфискация обаче са малки. Заради некадърно написана искова молба от представителите на КПКОНПИ, делото се точи безрезултатно от години. Дали зад неуспехът се крие небрежност на чиновник от комисията, или всичко е напълно съзнателно, можем само да гадаем…