Таткото на Илиян Тодоров финансирал бягството му с продажбата на 3 апартамента
Илиян Тодоров, двойният убиец от дискотека „Соло“, който преди дни най-после беше върнат в България от властите в Узбекистан и въдворен в затвора в Пловдив, след като цели 12 години се укриваше от правосъдието, е изхарчил най-малко 3 милиона лева по време на продължителния си изгнанически живот под чужди самоличности в други държави.
Това разказаха пред „Уикенд“ почернените близки на убитите от ножа му Кирил Въжаров и Васил Александров. Според думите им, бягството и последвалото дългогодишно укриване на касапина е било финансирано от неговия баща Венцислав Тодоров, солиден бизнесмен в сферата на ветеринарната медицина, дългогодишен лидер на БСП в Перник и втори братовчед на президента на България (2002-2012 г.) Георги Първанов. Именно в последните месеци от втория и последен президентски мандат на държавния глава, съдийката Румяна Ченалова оправда на първа инстанция Илиян Тодоров и разпореди той да бъде пуснат от ареста. Впоследствие Софийския апелативен съд и след това Върховния касационен съд осъдиха на доживотен затвор Илиян, но той вече беше изчезнал от България.
Преди дни Михаил Въжаров, бащата на убития от ножа на Тодоров вратар на националния отбор по хокей на лед Кирил Въжаров разказа в интервю по Нова тв, че още преди 13 години адвокат го информирал, че съдия
Ченалова оправдала убиеца след сделка с мастит политик
да бъде кариерно повишена и устроена като съдия в най-апетитното и доходоносно търговско отделение на Софийски градски съд. Ченалова действително се озова в търговското отделение на съда, но впоследствие беше уволнена след гигантски скандал и обвинения в корупция, отправени от тогавашния френски посланик Дьо Кабан.
Илиян Тодоров изчезна от България в края на 2012 г., малко след като неговия баща Венцислав продава три апартамента в Перник и в София. Смята се, че именно с тези пари е било финансирано бягството на касапина от страната. Тодоров е снабден с фалшиви документи за самоличност и прекаран от каналджии в Сърбия, откъдето се озовал първоначално в Англия, а след това сменял многократно дестинациите си.
„През цялото това време Илиян е бил подпомаган финансово и организационно от своите родители – превеждали са му по 4000 долара всеки месец чрез трети лица, които са му предавали в брой парите за наеми на квартири и ежемесечни разходи. Целия масраф по дългогодишното укривателство на осъдения убиец е струвал на родителите му около 3 милиона лева“, твърдят семействата на жертвите му.
Жестокото двойно убийство е извършено от Илиян Тодоров в ранните часове на 18 април 2009 г. в центъра на София. Там се засичат две компании, едната от които току що е излязла от дискотека „Соло“, която се намира на метри от Съдебната палата. След разменени реплики, Илиян вади нож и намушква трима от опонентите си. След това се качва в такси и изчезва. Впоследствие таксиметровия шофьор ще разкаже пред съда, че Илиян му е казал:
„Карай бързо, че накълцах трима с ножа си!“
Жертвите на Илиян са 21-годишният Кирил Въжаров, вратар на националния отбор по хокей на лед, който издъхва на място и 24-годишният Васил Александров, починал в линейката на път за болницата. Тежко ранен е приятелят им Кирил Димитров, който все пак оцелява. Извършителят е обявен за национално издирване. Два дни по-късно 22-годишният тогава Илиян Тодоров отива сам в полицията и се предава. Младежът обаче е с променена външност – изрусена коса, и изрязани до кожа нокти, за да не може да бъде взет биологичен материал. Оказа се, че баща му е един от партийните лидери на БСП в Перник тогава – Венцислав Тодоров.
На първа инстанция, съдебен състав на Софийския градски съд (СГС) с председател съдия Румяна Ченалова оправда обвиняемия. Аргументът на магистратите е, че вината на Илиян Тодоров не е доказана по категоричен начин.
Присъдата е подписана с особено мнение
от едната съдийка в състава – Мария Дончева. Тя е произнесена на 9 декември 2011 г. Две седмици по-късно магистратите отхвърлиха и гражданските искове, предявени от родителите на двете убити момчета на обща стойност 850 хиляди лева. Съдия Ченалова оповести мотивите по решението си чак след 4 месеца и половина.
Така делото стига до втора инстанция, но Илиян Тодоров вече е пуснат на свобода. Въпреки че при процеса пред Софийския апелативен съд нови доказателства не бяха събрани, съдебният състав с председател Антоанета Данова, Лада Паунова и Вера Цветкова преценява, че Тодоров е виновен. Така в началото на април 2013 г. въззивният съд отмени решението на СГС и постанови доживотна присъда с право на замяна за касапина Илиян. Магистратите присъдиха и по 150 000 лева обезщетение за семействата на убитите Кирил Въжаров и Васил Александров. 50 000 лева бяха присъдени на Кирил Димитров.
Обвиненият за двойното убийство Илиян Тодоров не дойде на нито едно заседание по делото на втората инстанция. На 4 декември 2013 г. Върховният касационен съд окончателно потвърди присъдата му, но само ден по-късно се оказа, че двойният убиец вече се е укрил от българското правосъдие и беше обявен за издирване. Твърди се, че касапинът от „Соло“ е офейкал от страната още в първите дни, след като е пуснат от ареста.
През следващите 10 години издирването му не даде резултат. Едва през март 2023 г. Интерпол информира българската прокуратура, че Илиян Венциславов Тодоров е
задържан на летището в узбекската столица Ташкент.
До задържането се стига, след като Тодоров представя фалшив паспорт в опит да отлети за Истанбул. Съдът в Узбекистан осъди двойния убиец от „Соло“ на 4 месеца затвор заради използване на неистински документ. Следват серия разговори между българската и узбекистанската прокуратура по инициатива на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов.
През октомври 2023 г. на работно посещение в София пристигна делегация на Главната прокуратура на Узбекистан и Сарафов постави въпроса за връщането на Тодоров в България отново. Така една година след ареста му в Узбекистан, двойният убиец най-накрая беше върнат у нас, за да изтърпи доживотната си присъда.
В края на миналата седмица Тодоров пристигна на летище „София“ с полет от Мюнхен, конвоиран от екип на Главна дирекция „Охрана“ към Министерство на правосъдието и часове по-късно беше въдворен в затвора в Пловдив, тъй като последната му адресна регистрация е на територията на града.