Почернената майка Атанаска Бакалова от Цалапица: Цялото семейство умираме бавно и мъчително след убийството на Митко

„Съпругът ми свали 40 килограма за два месеца, извадиха му стомаха заради злокачествен тумор”, споделя опечалената жена

„На 20 февруари станаха 7 месеца, откакто го убиха! 7 месеца, в който ние не спираме да плачем от болка. По-добре да бяха убили мен и баща му, отколкото него”, ридае през сълзи Атанаска, майката на зверски убития Митко от Цалапица.

Опечалената родителка е на прага на тотално отчаяние, но сили за живот й дават малката дъщеричка, която е с аутизъм и болният съпруг – бащата на Митко, който след убийството на момчето им отказва да се храни и се залежава на легло.

Трагедията в семейството е пълна, а съдът отложи делото за 26 март, защото основният заподозрян Рангел Бизюрев продължава да бъде в Дания, макар че е задържан от властите там. Братята близнаци – Борислав и Валентин Динкови, съучастници в кървавото деяние, продължават да са в ареста, с надеждата, че скоро ще бъдат пуснати условно, защото няма да се намерят достатъчно доказателства.
24-годишният Димитър Малинов изчезна на 20 юли 2023 г. Седмица по-късно бе съобщено, че е бил убит и тялото му е намерено заровено под строителни отпадъци край с. Цалапица, Пловдивско. От тогава местните жители нямат нито миг покой, а близки и роднини на момчето организират мирни протести всяка неделя в опит да намерят справедливост.

• Г-жо Бакалова, какво се случва, разработи ли се правосъдната система у нас след трагедията с Митко?
• Тя не е спирала да работи. Делото бе отложено за 26 март от 13,30 ч. заради Рангел, който все още се намира в Кралство Дания. Очаква се, че скоро ще бъде екстрадиран, не се знае точната дата. Ние искаме доживотна присъда без право на замяна, защото сме убедени, че синът ни е убит по особено жесток начин. Озадачени сме, че в районна прокуратура попадат близнаците, в окръжна прокуратура задочно е обвинен Бизюрев въз основа на техните показания.
• Разбрахте ли как Рангел е успял да напусне България и да стигне до Дания, където стандартът на живот е доста по-висок от този у нас?
• Не, не сме разбрали. И на нас това ни е интересно. Имаше голямо забавяне от районното полицейско в град Стамболийски. След подадения от нас сигнал на 22 юли, чак до 24 юли, датата на заминаването му в чужбина, той не беше извикан на разпит. Това са повече от 36 часа. И още нещо интересно. На 24 юли бащата на близнаците им прехвърля автомобил, вади им международни паспорти бърза поръчка. Получават ги на 25 юли и заминават на море в Приморско цялото семейство. Там са задържани и вкарани в ареста. На 26 юли вечерта правят самопризнания. На 27-и тялото на сина ни бе изровено. На същата дата по обяд изтича заповедта за задържането на братята и те са пуснати без никаква мярка да се приберат в дома си. Тогава започнаха протестите в Цалапица. Благодарна съм на всички хора, които се вдигнаха на протест. На 31 юли бе издадена заповед за техния арест и отново бяха прибрани. Добре че съдията се оказа справедлив и реши, че щом в последния момент са вадели паспорти и осигурявали кола, е имало реална опасност да избягат. Ако това се беше случило, синът ни сигурно нямаше да бъде изровен и щеше да се води безследно изчезнал.
• Как се справяте вкъщи без Митко?
• Семейството ни е сринато (плаче – б.а.). Обезумя ли сме от мъка и от това, което се случва. Останали сме без думи. Нито разследването е като разследване, нито повдигнати обвинения са обвинения. Близнаците дават противоречиви показания. Единият бил гледал само, другият носели кирки и лопати. Трябваше да тръгне делото за убийството. А сега труп има, но всички се опитват да се водят съучастници. Синът ми не е вещ, не е телефон, не е ключ от къща, за да бъде укрит под земята и за това да има укриватели, а не съучастници в убийство. Бащата на близнаците не е ли укривател, защото им вади паспорти?! Майката не е ли знаела какво са направили децата й?! Вместо това семейството отива на море и си пуска в социалните мрежи весели снимки с текст „Ах, морето”. Снимките са от 25 юли, пет дни след убийството на моето дете. Те са щастливи и доволни от живота, а ние – потънали в мъка. Близнаците защо не се обадиха на телефон 112, а тръгнаха да заравят човек?
• Каква е тяхната версия? Защо се стига до там Митко да бъде погубен, настина ли е било заради общо момиче?
• От записите става ясно, че Митко е бил извикан на площадката от момиче. Те пристигат с автомобил и го изненадват. Минути преди това единия брат – Борислав, пише на сина ми съобщения – точно в 22,41 ч. на 20 юли. Пита го дали ще излиза. Митко му отказва, защото го боли главата. Разбират се на следващия ден да пият кафе. Тогава се стига до момичето, което кани на среща Димитър, само минути по-късно. Той се съгласява и отива. Не зная какво да мисля… Научихме, че близнаците са си изгорили маратонките, след като са свършили „работа”. Ако наистина не са участвали в убийството, защо са си изгорили обувките?! Техните показания винаги са различни. Прехвърлят всичко на Рангел. На първия разпит казват, че са копали заедно с Рангел, на втория – само двамата, на третия – Рангел сам копал. Чудим се и как твърда земя ще се копае така лесно. Мястото се намира на почти километър край сметището, попада в територията на пустееща общинска земя. Там изровиха тялото, в дупка с диаметър 80 сантиметра и дълбочина 40 сантиметър, кръгла дупка. Ходих да я видя, за да имам представа къде са натъпкали детето му. Дупката все още е отворена. Снимах и я качих във Фейсбук, да се види мъката ми. Който родител иска, може да отиде и да я види. Тогава ще изпита моята болка (плаче – б.а.).
• Какво става с мистериозното момиче?
• Ще кажа и това. Митко и Рангел не са се виждали последните дни. Синът ми се прибра от планината с баща си на 15 юли, бяха над Цигов чарк. Беше спал в Стамболийски при чичо си и аз отидох да го взема от там. Прибрах го и излезе с колелото. Всичко това го има записано на камери, свалила съм записите. Нито се е виждал с Рангел, нито са се карали. Допускам, че Рангел е бил използван, да се прехвърли вината на него. Митко излиза с момиче на име Яница, която не е искала да се афишира публично любовта им. Въпросната девойка е била харесвана от Борислав, виждала се е и с него. Това са предположенията ни от чатовете. Ревност… Това е.
• Сънувала ли сте го?
• Сънувах го само веднъж – на 14 февруари тази година. Каза ми, че е добре, че е щастлив, че е на безопасно място. Вероятно горе няма лоши неща, няма кой да го тормози. Той беше много добро дете. Обичаше да ходи с баща си на риболов, като по-малък гледаше гълъби, ходеха на гълъбарски събори. Имаше три кучета, които сега съпругът ми гледа, но и той не е добре здравословно. Не се знае колко дни му остават. (плаче – б.а.). Не се показва по медиите, защото видът му е палещ – станал е кожа и кости. На 22 декември 2023 г. му бе отстранен стомахът. Злокачествен тумор му пръсна стомаха. Операцията беше в София, на химиотерапия е сега. Смъкна 40 килограма за два месеца. Отказва да се храни. Опитваме се да му даваме сили, но обяснява, че няма за какво да живее… Предал се е (плаче – б.а.).
• Има ли кой да ви помага чисто морално, приятелски, финансово също е важно в такъв момент?
• Има. Майка ми е в Гърция и ни помага. Аз съм личен асистент на дъщеричката ни, която е със 100% ТЕЛК и диагноза аутизъм. Страшно е. Взема снимките на батко си и ги целува. Настоява да отворим стаята му, да го търси… Иска да й обясня къде е. Като почна да говоря, да й обяснявам, ридая.
• Има ли вариант да се случи втора Катуница?
• Вероятно, ако ги бяха пуснали, щеше да има нещо подобно… Идват много хора на протестите. Казват, че ако ги пуснат, ще излязат всички до един. Братята са тормозели деца, продавали са им разни забранени вещества… За съжаление, научихме доста неща по-късно. Митко беше по-висок от тях, можеше да се защити. Има снимки, три силуета и една тяло на земята. От там почват предположенията. Може би Рангел е държал сина ми, а Борислав го е ударил. Ударът е бил боксов, счупени са носът и носната преграда. Рангел не е тренирал бокс, нито е спортувал. Борислав тренира постоянно. Той тренира бокс, братята ходят на фитнес. Баща им има автосервиз, майка им никога не е работила.
  Благодаря на всички, които ни подкрепят и разбират. Много цинично беше, че след като подадохме сигнала за изчезването на сина ни, Борислав заедно с нас участваше в издирването из селото. Пишеше му: „Къде си, Митак, цяло село те търси”. Главата ми не побира случилото се. Аз съм на 44 години, но се състарих за един ден и рухнах. Не ползвам хапчета, нито консултация на психолози. На моменти се сривам, защото зная къде е детето ми и мисля, че стаята му е гроб. Получавам паник атаки, излизам на двора и плача, и плача, и плача…