Голямата измама – завод за боклук в София

0

Над половин милиард лева са потънали в строителството и поддръжката на неработещото съоръжение за битови отпадъци край село Яна

София е изправена пред реална нова криза с боклука. Заради неработещия завод за преработка на отпадъци за 350 млн. лева, депото „Съдината” ще се запълни до 3 години. Според правилата на ЕС няма и възможност да се изгради ново, предупреди кметът на София Васил Терзиев. От кметския екип допълниха, че ако не се вземат спешни мерки, то може да се повтори кризата от преди 20 години, когато десетки хиляди тонове от боклуците на столичани трябваше да се разнасят по сметищата из цялата страна.

Назначеният от Терзиев одит показа, че огромна част от машините в завода край село Яна не работят, а издръжката му за последните 5 години е глътнала над 200 милиона лева. Бившият вече директор, явно доволен от резултатите, пък си е гласувал 12 000 лева месечна заплата. Половината от платените 200 млн. са похарчени за доставка на резервни части, голямата част от които са на скандално завишени цени, обяви Николай Спасов, назначен за временен шеф на завода. Той даде и фрапиращи примери за безобразното харчене на пари в полза на съмнителни фирми посредници: „Цената на един лагер по договор е 1636 лева, а в същото време в търговската мрежа същият лагер се намира за 40 лева. Това е консуматив, сменя се често. Едно механично уплътнение по договор е 2981 лева, а в търговската мрежа струва 120 лева. Фирмата, която ги доставя, ги купува от същата тази търговска мрежа. Тя е прекупвач. Друг пример: дейност „лепене на ленти”, която струва пряко сили 300 лева, по договорите на предприятието е на цена поне 1500 лева”.


Оказва се, че са платени над 100 милиона лева за резервни части и би трябвало складовете на завода да са пълно до горе, но извършеният одит установява, че реално няма почти нищо налично. Директорът Николай Спасов има съмнения дали такива части реално са доставяни или всичко е само по документи, колкото да се откраднат парите. Повод за подозренията му е съдбата на лентов транспортьор, купен за 88 000 лв.
„На 31 май той е бил приет като основно средство, а 47 дни след това е бил нарязан на скрап”, обяснява Спасов. И допълва, че одитът с установените безобразни харчове на милиони левове вече е изпратен на прокуратурата. Включително и договорът за доставка на датчик за 12 000 лева, какъвто изобщо няма в завода.


Всъщност, ако се вярва на официалните документи и хвалбите на предишния кмет Йорданка Фандъкова, София би трябвало да има един от най-модерните заводи за преработка на битови отпадъци в цяла Европа. Да припомним, че преди 18 години Бойко Борисов стана кмет на София с обещанието да се справи с боклуците, които тогава преливаха от контейнерите, заливаха града и се трупаха в бали. Борисов се зарече тържествено да направи завод за чудо и приказ. Речено-сторено. Малко след встъпването му в длъжност бе задвижен проектът за създаване на Интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община.


След куп скандали около избора на фирма строител, през 2015 г. тържествено бе открит струващия 350 млн. лева завод за преработка на боклук в село Яна. Капацитетът му е 410 хил. тона смесени битови отпадъци на година, колкото се събират от контейнерите на града. По план след постъпването им боклуците трябва да се сортират. Годните за рециклиране хартия, пластмаса, стъкло и метали ще се продават на съответните предприятия. От остатъка, който не става за повторно използване, трябва да се произвеждат 178 хил. тона бали RDF (машинно смлени битови отпадъци), които могат да се изгарят.


Други 50-60 000 тона, предимно строителни отпадъци, трябва да се заравят в новосъздаденото депо „Садината”, което замени изчерпалото се сметище в Долни Богров. Депото за отпадъци „Садината” е с капацитет 3,2 млн. тона и според плановете там трябва да се депонират през следващите 21 години неподлежащите на преработка или изгаряне столични боклуци. Както бързо се оказва, между проект и реалност има огромна разлика, въпреки похарчените 350 млн. за строителство на завода.


Проверката, наредена от Васил Терзиев показва, че три от четирите клетки на новото сметище вече са запълнени. Последната, която е и най-малка, ще изчерпи своя капацитет след максимум 4 години и половина. Доста различен срок от проектните 21 години. Причините за разминаването са прости – свръхмодерният завод за боклук на практика не работи, въпреки плащаните по 40 милиона лева на година за заплати, ток и ремонт на уж свръхмодерните машини.


Плановете за оползотворяване на столичните боклуци зациклят още в първата година след откриването на завода. Вместо предвидените около 180 000 това RDF, завода едва смогва да произведе 60-70 хил. тона бали за горене. Първоначално Столична община плаща на циментовите заводи милиони левове всяка година, за да ги изгарят в своите пещи. Сделката, която на пръв поглед е изгодна за заводите, защото им спестява разходи за гориво, а и като бонус получават пари за да горят столичните отпадъци, бързо се разсъхва. Причината е твърде ниското качество на столичните бали RDF. Масово те се предават мокри, макар в село Яна да има специални съоръжения за сушене на отпадъците.


От циментовите заводи имат и други оплаквания. Вместо горими отпадъци, балите често са пълни с метал, камъни, парчета тухли или изкъртена мазилка от домашни ремонти. В столичния завод, поне на документи, има специален сепаратор, който да отделя тези безполезни боклуци. Друг е въпросът дали работи. Вместо да си стегне работниците, ръководството на столичния завод за боклук решава да действа по метода на най-малкото съпротивление. След отказа на циментовите заводи да ги вземат, част от непотребните бали RDF тихомълком се заравят на уж затвореното сметище в Долни Богров, а останалите препълват предсрочно клетките на депо „Садината”.


Всъщност, още при откриването на завода в село Яна през 2015 г. кметът Йорданка Фандъкова се похвали, че това е първият етап от проекта  за създаване на Интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община. По план произвежданите всяка година 180 000 тона бали RDF трябваше да се изгарят в специално изграден инсенератор към „Топлофикация София” за още 370 млн. лева. Според сметките, така ще се намалят нуждите на столичното парно от природен газ с 10%, а цената за абонатите ще намалее. Съоръжението трябваше да е буквално в центъра на София, зад централна ЖП гара.


Както може да се очаква, намеренията да се гори боклук в центъра на София бяха посрещнати на нож от еколози. Природозащитници се усъмниха, че избраната китайска технология може да филтрира на сто процента изхвърляните от комините на ТЕЦ-а отровни газове. Кметът Фандъкова от своя страна контрира, че избраната след съмнителен конкурс фирма строител предлага най-модерната възможна технология, но така и не публикува изготвеният екологичен доклад, на чиито изводи се позовава. След куп граждански протести и скандали в Общинският съвет, през април миналата година проектът за инсенератор бе окончателно прекратен, а Столична община бе принудена да върне получените в аванс 71 млн. лева от ЕС.


Дори и да бе задвижен проекта за инсенератор, той реално няма какво да гори заради неработещият завод за боклук, коментират пред „Уикенд” специалисти. По документи, струващото 350 млн. лева предприятие трябва да преработва поне 53% от отпадъците, които получава, но за миналата година успява да се справи само с 1-2%. Причината е прозаична – огромна част от съоръженията просто не работят.


„Ситуацията в завода е наистина критична. Голяма част от съоръженията не работят, системата за разделно събиране не функционира в режима, в който трябва. Един от сепараторите е повреден през февруари 2023 г., но и до момента не е ремонтиран, защото не са доставени резервните части”, обяви временният директор Николай Савов.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.