Килър застреля Мартеницата пред дома му

0

Първи март 2005 г. се оказва последен в живота на бизнесмена Николай Попов с прозвището Мартеницата. Той е пребит жестоко и разстрелян пред дома си в столичния кв. Овча купел около 21,30 ч, когато се прибира от родния Пловдив.

20 минути по-късно бившият шеф на „Локомотив“- Пловдив, издъхна в „Пирогов“, без да дойде в съзнание.

6 години след това полицията отново разследва неговото убийство, останало неразкрито. Както „24 часа“, единствен писа, криминалистите съживиха „студените досиета“ за гибелта на 58 души.

Нищо на този 1 март 2005 г. не предвещава кървавия край за един от най-скандалните футболни президенти и бизнесмени в най-новата ни история.

Сутринта Мартеницата отива в Пловдив, където се гледа дело срещу него за присвояване на 3 млн. стари лева от бившия вицепрезидент на БФС Михаил Касабов и бизнесмените Коста Хаджиев и Благой Хаджиев.

Преди година е осъден на 3 г. условно затова от пловдивския районен съд, но прокуратурата протестира присъдата.

Мартеницата се среща с адвокатката си Емилия Недева.

Делото обаче се отлага за 5 април, защото другата му защитничка Даниела Доковска била възпрепятствана да се яви на заседанието. Мартеницата е в съда, но не влиза в залата.

Около 21,20 ч Попов пристига пред дома си на столичната ул. „Коста Илиев“ 11 в Овча купел. Паркира лъскавия си „Мерцедес S-500“ пред кооперацията. След което звъни на мобилния телефон на братовчед на съпругата си да му отвори вратата на гаража. Това били и последните му думи.

Килърът го чакал в тъмното до кооперацията. Напада Мартеницата, когато излиза от колата. При аутопсията по-късно ще се окаже, че той първоначално е бит жестоко в главата с тъп предмет, вероятно дръжка на пистолет, след което са простреляни капачките на коленете му.

Заради тази жестокост криминалистите смятат, че преди да бъде екзекутиран, Попов е бил притискан да даде някаква информация.

След побоя бизнесменът е убит с три изстрела в главата. Тялото му се свлича край мерцедеса и оставя кървави дири по стъклата. Автомобилът е надупчен на две места от куршуми. Убиецът изчезва в тъмнината. Тялото на Попов е открито от братовчеда. После жена му грабнала одеяло от къщата, товари мъжа си в надупчения мерцедес и потегля към „Пирогов“.

Състоянието на Мартеницата обаче е безнадеждно и той умира в болницата, без да дойде в съзнание.

При повторния оглед на 2 март криминалистите откриват 3 гилзи от пистолет, вероятно „Макаров“ – две до колата и една пред кооперацията. Оръжието не е намерено, няма и следа от убийците.

Първоначално полицията работи по няколко версии за разстрела на ул. „Коста Илиев“. Първата е дългове. Втората е, че Попов е дал голям заем на известен подземен бос. Третата е наркотрафик и контрабанда през границата. И по трите версии обаче полицията стига до задънена улица.

Твърди се, че две години преди убийството си Попов се движел със солидна охрана, която освобождава месеци преди разстрела. Търсят се негови връзки с боса на ВИС Георги Илиев, убит през лятото на същата година в Слънчев бряг.Илиев тогава е президент на Локомотив (Пловдив).

„Клубът ни е като италианския „Наполи“, проплака през 2007 г. тогавашният вицепрезидент на пловдивския „Локо“ Емил Наков. Поводът бе убийството на третия президент на клуба Александър Тасев през май 2007 г.

СТЕФАН ТАШЕВ

Той е първият футболен бос, лежал в затвор

Пловдивчанинът Николай Попов-Мартеницата ще остане с три неща в историята. Той е най-младият президент на „Локомотив“ (Пловдив) – заема поста едва 23-годишен. Второто е, че е първият разстрелян бос на отбора преди Георги Илиев и Александър Тасев. Третото е, че Попов е първият шеф на футболния клуб, влязъл в затвора.

Завършва техникума по машиностроене под тепетата. Захваща се с бизнес през 1992 г., когато е едва 22-годишен. Регистрира в Пловдивския окръжен съд фирмата „Николай Попов 70“, която се е занимавала с транспортни услуги.

Година по-късно, в края на 1993 г., той и приятелите му Георги Калапатиров-Жоро Италианеца и Петър Петров-Пешо Патерицата регистрират дружество, което наричат с първите букви от малките си имена – „Ж. Н. П. Корпорейшън“ ООД. Фирмата се занимава с производствена, търговска, складова, хотелиерска и информационна дейност.

През 1994 г. се появява и дружеството „Мултиспорт“, чрез което тримата по-късно поемат издръжката на „Локо“. Вицепрезидент на клуба става Николай Попов-Мартеницата.

По това време начело на „черно-белите“ е Николай Гигов, който сега оглавява софийския „Локо“. Той сдава поста на Попов през май същата година на пищен коктейл в новотел „Пловдив“. Петров става вицепрезидент на клуба, а Италианеца участва в управлението му.

Градските легенди разказват, че по това време Попов търгува с крадени автомобили. Арестуват го през лятото на 1995 г. след жалба на пловдивския бизнесмен Благовест Стойков. Той обвинява Мартеницата в неправомерно присвояване на пежо.

По-късно Стойков оттегля жалбата си. Въпреки това през април 1999 г. окръжният съд в Пловдив му дава 6 месеца условно.

Още една условна присъда, само че за 3 г., Попов получава на 24 септември 2004 г. 11 г. по-рано той взема назаем 3 млн. неденоминирани лева от бившия вицепрезидент на Българския футболен съюз Михаил Касабов и от Коста Хаджиев и Благой Хаджиев.

Обещава им да използва парите за трансфер на футболисти и за закупуване на екипи. По-късно отказва да върне парите и не дава никакво обяснение на кредиторите си. Те завеждат срещу него дело за присвояване. Първото решение на районния съд в Пловдив е през декември 2000 г. Съдия Васил Тасев му дава 2 г. и 9 месеца при първоначален общ режим. Той задължава Попов да плати неустойка по 1000 лева на ищците. Бившият вицепрезидент на БФС и съдружниците му претендират, че на 12 декември 1993 година дават по 50 000 дойче марки на Мартеницата, които по тогавашния курс са общо 3 000 000 неденоминирани лева.

Той не връща сумата в уречения срок 28 декември. Тримата твърдят, че вместо да внесе парите в клубната каса за трансфери и екипи, той ги е похарчил за свои нужди. Свидетелят Петър Дишев, който по време на делото се представя за бивш шофьор на подсъдимия, казва в съда, че с взетите милиони Попов е покрил стари дългове.

Пред магистратите Мартеницата отхвърля обвиненията и се зарича да обжалва по всички възможни инстанции, докато бъде оправдан. Той почти успява – окончателното решение на съда по казуса е 3-годишна условна присъда и задължение да върне взетите пари, но по новия курс на деня. До разстрела си той така и не оправя борчовете си към Касабов и Хаджиеви.

Мартеницата остава начело на Ювето 23 месеца, до април 1996 г. Изместен е от тогавашния кмет на Пловдив Спас Гърневски, който изнася пламенна реч пред делегатите на общото събрание на клуба. Попов прави последен опит да остане начело на „Локомотив“ (Пд), като идва на сбирката с дипломатическо куфарче, пълно с банкноти. „Остана ли шеф, всички пари отиват за отбора“, обявява той. Делегатите на събранието обаче вече са изгубили доверие в него и избират с пълно мнозинство Гърневски за президент на „Локо“.

По време на своето управление Мартеницата се прочува със заседанията, които провежда в следствения арест. През това време „Локомотив“ на практика се управлява от неговия първи братовчед Любомир Бакърджиев, който официално е вицепрезидент на клуба. Преди всяко по-важно решение обаче Бакърджиев и останалите членове на управителния съвет не пропускат да се консултират със своя шеф, като го посещават в ареста. Докато е зад решетките, футболният бос продава мерцедеса си и с парите изплаща част от траншовете и заплатите на играчите. Бакърджиев лично им носи сумите. Седмица след излизането си на свобода Попов скандализира „черно-белите“ фенове, като назначава за треньор легендата на вечния съперник „Ботев“ Динко Дерменджиев-Чико. Дори и след отстраняването си Мартеницата не пропуска мач на отбора. Има запазено място на централната трибуна.

След смъртта на Мартеницата, семейството му продава фамилното жилище в Пловдив и се преместват във Варна.

ЕКАТЕРИНА ТЕРЗИЕВА

Жоро Италианеца повлече крак в убийствата

Eдин от съдружниците на Николай Попов – Георги Калапатиров-Италианеца, е първият публично екзекутиран шеф в Локото. В началото на 90-те той е сред основните фигури на тогавашната борческа групировка „Клуб 777“ на пловдивчаните Валери Димитров, Николай Чилингиров, Румен Алабаков и Васил Тодоров.

Току-що се е върнал от гурбет в Италия, където натрупва малък капитал. Заедно с другия съдружник на Мартеницата – Петър Петров-Патерицата, който по това време е вицепрезидент на „Клуб 777“, напускат „седмиците“ в началото на 1995 г. и стават представители на ВИС 2 за Южна България.

Георги Калапатиров е разстрелян на 6 април 1995 г. през нощта. Покосен е с един куршум в сърцето. Тялото му е намерено на Гребната база в Пловдив, носе смята, че Италианеца е бил убит на друго място.

За убийството е проверяван соченият за автокрадец № 1 в страната по онова време Ганчо Въчков-Ганеца. Убийството на Калапатиров обаче остава неразкрито.

Три години по-късно е убит и Петър Петров-Патерицата. Той е състезател по борба, два пъти европейски вицешампион за младежи, носител е и на сребърни отличия в балканския шампионат. През 1992 г. катастрофира тежко и половин година ходи с патерици. Оттам идва и прякорът му.

Патерицата е разстрелян от упор с „Калашников“ пред дома си в пловдивския квартал Кючук Париж на 24 март 1998 г.

По това време той е в управителния съвет на „Ботев“, но покрай влизането на Мартеницата в затвора издържа и „Локомотив“ (Пд).

Около година по-късно калашникът е открит в автомобила на Ганчо Въчков-Ганеца, който на 6 юни 1999 г. загина в полицейска престрелка по улиците на София.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.