Студените досиета: Георги Стоев получава куршуми като героите от романите си

0

Сега ще се случи нещо. Това са думи на писателя на мутрите Георги Стоев минута, преди да бъде застрелян. Дали словата му са резултат от силна интуиция, или е знаел, че ще загине остава завинаги тайна. Всички подземни босове са герои на книгите му, но голяма част от сюжетите са художествена измислица, твърдят хора от ъндърграунда.

 Стоев е бил буквално обсебен от света на мутрите и се опитвал да разбере тайни, които не са били известни не само на ченгетата, но и голяма част от престъпния свят,  пише в новия си брой „Галерия“.

Убийството на писателя е извършено демонстративно и публично пред очите на десетки свидетели.

На 10 април 2008 година в 12:30 часа близо до кафене „Капри“ в квартал „Изток“ в София двама килъри се приближават до жертвата си, без да крият лицата си зад маски. На метри от тях е автобусна спирка на „Цариградско шосе“, където чакат много хора. Те чуват пукот, но не осъзнават веднага, че пред очите им е извършвано хладнокръвно убийство. По-късно някои от тях ще кажат че са решили че се снима филм. Стрелците стрелят в главата на Стоев, след това се отдалечават, без да бързат. Полицаи твърдят, че това е почерк на руски и сръбски килъри, но са озадачени от непрофесионалното убийство. Въпреки че куршумите са изстреляни почти от упор писателят не е убит на място. Той е откаран в Пирогов където лекарите няколко часа се борят за живота му. Въпреки операцията той обаче умира от раните си.

Стоев имал среща с адвокат Добрин Додев, пред чиито очи се извършва покушението. Срещата между двамата и писателя Румен Леонидов била уговорена не повече от 20 минути преди да се видят, което означава, че убийците не са имали предварителна информация къде ще бъде жертвата им. Криминалисти смятат, че Стоев е бил следен и килърите са изчаквали удобен момент.

Самият Стоев обаче е очаквал покушението, твърдят негови познати, но не е пускал жалба в полицията, че някой го заплашва и спокойно е отишъл във фаталния ден в жк “Изток”.

“Оставихме колата и тръгнахме да купим вестници при “Плиска”, докато изчакаме срещата с Румен Леонидов. На 30 метра чух 2 бързи изстрела, след това ми писна ухото. Звукът беше като от пиратки. Инстинктивно отскочих 2-3 крачки встрани към един микробус”, разказва адвокат Додев, който по чудо се разминава със смъртта.

Основната версия на полицията е, че Стоев е станал жертва на героите от книгите си. Той пише за ВИС и СИК от първо лице, твърди, че е бил приятел със застреляния Поли Пантев и куп мутри. Хора, близки до групировките, обаче са категорични, че никога Георги не е бил близък с Поли – и да са се виждали, то е било случайно и бегло. Стоев имал голямо желание, да бъде част от подземния свят и се въртял около по-нисшите мутренски ешалони и решил, че оттам може да черпи сюжети за книгите си. Твърди, че е бивш национален състезател по борба и има общ бизнес с хора от силовите групировки. В същото време обаче от Федерацията по борба обявили, че Георги Стоев никога не е бил състезател. Един от героите в книгите му – Младен Михалев-Маджо е категоричен, че не го познава и никога не го е виждал, въпреки че в произведенията си Георги го представя като близък свой познат.

“Куршумите не са заради написаните книги. Георги се боеше за живота си още преди да напише и ред”, казва след убийството Владо Даверов, който му е бил редактор. И добавя, че целта на Стоев е била да стане известен.

Независимо на каква цена, амбициите му да бъде популярен били огромни. За това говорят и другите му познати и оттук се пръква най-невероятната версия – че Стоев се е побъркал на тема известност и сам е поръчал да стрелят по него. В подкрепа на тази версия били и думите му минути преди убийството: “Сега ще се случи нещо”.

Основната версия на разследващите обаче е, че смъртта на Стоев е поръчана за отмъщение.

Двама от описаните в книгите – Маджо и ген. Любен Гоцев са разпитани от полицията след убийството. Показания дават и десетки свидетели, направени са фотороботи на килърите. Работи се и по версията, че Стоев е убит заради неуредени финансови отношения от неясни сделки, но и тя не води до никакъв резултат.

В края на 2008 г. са арестувани двама мъже, за които се смята, че са изпълнили мократа поръчка. Никой от свидетелите обаче, не ги разпознава, не са събрани и доказателства срещу тях и те са пуснати без да им бъде повдигнато обвинение. Разследването беше спряно, а убийците и поръчителите и досега не са разкрити.

Книгите на Георги Стоев предизвикват истински бум на пазара, преиздават се, но после търсенето им спира. Почти същото се случва и с книгите на Христо Калчев, в които според литераторите има много повече художествени достойнства от тези на Стоев.

За по-малко от три години – от 2005 до 2008 г. излизат 10 тома на Стоев – за ВИС и 3 за СИК.

Заглавията им са интригуващи – “Истинската история на Маджо”, “Маргина, Бойко и другите”, “Любен Гоцев – истинският кръстник”, “На пилона” и “Имало едно време на Изток”. Авторът им дава интервюта, в които обяснява, че се е заел да разкаже историята на подземния свят у нас, за да се разбере истината за прехода и кой е направил момчетата от “Олимпийски надежди” престъпници. В книгите си пише и за връзките на нашата със сръбската мафия – за Будимир Куйович, за Сретен Йосич и т. н. Това едва ли обаче му е създало смъртни врагове, защото за споменаваните хора беше ясно, че повечето неща са художествена измислица. В същото време във вестниците по онова време можеха да се срещнат много повече факти за мутрите и групировките, отколкото в книгите на Стоев.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.