Преди 14 години Бургас се раздели на два лагера, след като бивша барета застреля боксьор при инцидент на кръстовище. Стотици хора защитиха командоса, други стотици твърдяха, че жертвата е била най-големият мъжкар в града. Месеци наред социалните мрежи кипяха от спорове и компромати и за двете страни. Върховният съд оправда стрелеца, въпреки че призна, че е превишил пределите на неизбежната отбрана, припомня „Галерия“.
Всичко започва в спокойна септемврийска неделя на 20 септември през 2009 г. На уж спокойно кръстовище в бургаския квартал Меден рудник около 13 ч се среща засичат моторът на бившата барета Петко Лисичков и аудито на бившия боксьор Калоян Стоянчов, изгряваща звезда на малко опустялата през последните години сцена на силовите структури. Калоян е заедно с приятеля си Тодор Андонов.
След засечката Калоян и спътникът му спират колата и излизат от нея. Тръгват към Петко с крясъци и псувни, който също е спрял мотоциклета и е готов да посрещне атаката с палка в ръка. Още в началото на сблъсъка обаче бившето ченге остава без нея, след като единият от нападателите е изтръгнал от ръцете му и започнал да го млати. Другият младеж пък извадил нож. В този момент Лисичков посегнал към пистолета си.
Стрелял 4 пъти със законно притежавания си „Глок“. Смъртоносни са се оказали две от раните, станало ясно след аутопсията. В процеса на разследването всяко едно от действията на тримата бе детайлизирано и фиксирано във времето.
Сблъсъкът на 20 септември не свършва със стрелбата. След изстрелите Тодор избягва и звъни на свои приятели, които пристигат минути след полицейския патрул. Ако бяха дошли преди униформените, труповете вероятно щяха да са повече, коментираше се тогава в Бургас. Служителите на реда заварили бившия си колега с вдигнати ръце. Той предал доброволно оръжието, след което бил прибран в колата.
Със заплахи и викове: „Ще те убием!, Ще те разпорим!“ върху патрулката се нахвърлили пристигналите авери на Рижата – 33-годишният Атанас Парушев и 22-годишният Мануел Стоев. Вторият размахвал в ръката си мачете, което полицаите успели да отнемат. Той обаче извадил и нож. Патрулиращите от близкото полицейско управление все пак удържали положението, докато дойде подкрепление от спецзвеното към регионалната дирекция. Спецченгетата задържали нападателите и отцепили района.
Лисичков, прибран в полицейската кола и агресивна група младежи на около стотина метра от него, тялото на простреляния Калоян, покрито в платнище на асфалта – това завари и екип на „24 часа“ , който пристигна на местопроизшествието минути по-късно. Оказа се, че трупът е бил покрит от самия стрелец с платнище, което той е носил на мотора си
Следващите няколко часа както за десетките живеещи в тази част на Меден рудник бяха като филм на живо. Тялото бе откарано за аутопсия, а Лисичков отведен под гневните викове на приятелите на Рижата. Това поведение навлече на някои ефективни присъди за хулиганство и закани за убийство.
Убитият Калоян Стоянчов няма присъда, но има активно присъствие в оперативните полицейски сводки. Данните са него са, че заедно с по-малкия си брат Симеон оглавява наказателна група, която изпълнява поръчки от други по-големи структури.
Не приемам това за вярно, още повече твърдението, че били организирана група, една компания момчета, които вървя по улицата, престъпна група ли са, репликира с по-късна дата Надежда, сестрата на Рижите. Тя и бащата Слави Стоянчов представляваха семейството по време на целия процес. Майката от години живее в друг град, преместила се е след развод. Надежда и двамата й братя отрастват при бащата.
Първото обвинение, което прокуратурата повдигна на Петко Лисичков, е за убийство в състояние на афект. По време на разследването тази квалификация се променя в убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана.
Моментът на стрелбата е ключов за прецизирането на обвинението. Според събраните досега доказателства Лисичков е натиснал спусъка, след като е бил ударен с палката, във фазата на стълкновението между него Тодор Андонов и Калоян Стоянчев, обясни тогава наблюдаващият прокурор Жанет Красимирова.
Адвокатите на Стоянчови още в началото на процеса пледираха за преквалификация на обвинението в умишлено убийство, но съдът не го прие. Един от куршумите е проникнал откъм гърба на Калоян, имаме снимка, твърдеше Димитър Марковски, който на първа инстанция се явяваше заедно с колежката си Елена Петрова. Съдебно-медицинската експертиза обаче не потвърди това. Друга експертиза пък установи наличието на наркотични вещества в кръвта на убития Калоян.
Тодор Андонов, другият участник в схватката, свидетелства, че видял как Лисичков се е надвесил над вече простреляния Калоян и натиснал спусъка още веднъж. Тези показания не се подкрепят от другите доказателства по делото, категорична бе Иванка Синигерова, един от адвокатите на бившия полицай.
Първоначално защитата бе поета от нея и от колегата й Никола Крушков, бивш шеф на транспорна полиция в града, който почина по време на процеса. В Бургас се говореше, че Крушков влиза в делото по настояване на ексвътрешния министър Виктор Михайлов, представлявал Лисичков по друг случай. По-късно към защитата се присъедини адвокат Емил Велинов, който защитава и братя Галеви.
На първите заседания Лисичков се явяваше с охрана. Двама гардове бяха плътно до него в кулоарите. Той даде показания в края на съдебното следствие. В залата емоционално разказа за преживяното, дори имитира позите, за да е по-убедителен. Бившият спецполицай падна за секунда на лицева опора в съдебната зала, после бързо се изправи. Нямаше разправия, слязоха, за да ме бият, това беше атака, бе категоричен подсъдимият.
След това показа как ръката му е била прилепена до тялото, когато е натиснал спусъка. Стрелях от упор, заяви той. Съжалявам, че отнех човешки живот, но това беше единственият начин, за да защитя собствения си, каза в последната си дума пред окръжния съд Петко Лисичков.
Година след убийството – през септември 2010 г., окръжният съд произнесе условна присъда 18 месеца с 4 г. изпитателен срок. Магистратите уважиха частично гражданския иск на роднините за 40 000 лв. кръвнина, които претендираха за половин милион. През пролетта на т.г. апелативният съд потвърди изцяло присъдата. Жалби във ВКС внесоха и двете страни.
Форумите изобилстваха от коментари, повечето от които в подкрепа на подсъдимия и преливащи от гняв към убития. Още през есента на 2009 г. тръгна гражданска подписка, в която близо 40 000 подкрепиха идеята за оневиняване на стрелеца.
Това са хора, които всъщност не познават брат ми. За мен той беше и е добър човек, казва Надежда, сестрата на Калоян Стоянчов. Според нея във всички случаи, при които името му се е появявало по медиите, той е в ролята на жертва – намушкан с нож в дискотека „Мания“ в Слънчев бряг, ранен пред интерхотел „България“ и накрая убит при спречкването с Петко Лисичков.
Надя казва, че не иска да мисли за брат си в минало време, затова е и нарекла дъщеря си, която е само на 5 месеца, на неговото име – Кая. Връзката й с него много силна – разликата им е малка, а и са израстнали без майка. Според нея Симеон, най-малкият от тримата, най-тежко изживял смъртта на брат си. Той също прекара няколко месеца зад решетките по обвинение за хулиганство и закани за убийство. След това напуснал Бургас, избрал да живее на друго място заедно с приятелката си.
Близките на Голямата Рижа не са съгласни с окончателното решение на върховните магистрати. Не мога да си обясня как Мануел, едно от момчетата, които само са крещели заплахи след убийството на Калоян, получи 13 месеца затвор, а убиецът – никаква присъда, не спира да се чуди Надя.
„Върховният съд е възприел заключението на съдебно-психиатричната експертиза, според която в момента на стрелбата обвиняемият е бил в състояние на уплаха. Това решение не означава, че той не е виновен, затова и гражданският иск е уважен“, коментира адвокат Елена Петрова. Според нея има възможност да се иска възобновяване на делото.
„Ние пледирахме за пълно оправдаване, но за съжаление нямаше достатъчно свидетели, по-конкретно очевидци на директния сблъсък“, заяви пък Иванка Синигерова, един от адвокатите на Лисичков. Според нея гражданския иск не е малко утежнение за клиента й. През следващите години той ще работи, за да плаща на роднините, а не да се грижи аз семейството си, казва Синигерова.
41-годишният сега Лисичков е завършил спортното училище в Бургас и два пъти е бил републикански шампион по борба за юноши. След напускането на полицейското спецподразделението в началото на 90-те е работил в охранителни фирми. Известно време е бил гард и в столичната дискотека „Ялта“. Има поне два момента в живота му, които тънат в загадка.
През 90-те години той е прекарал известно време в чуждестрания легион. През 2003 г. е арестуван в Благоевградско по обвинение за трафик на забранени вещества. В шофиран от него камион полицията открива 24 бидона с хлорацетон – прекурсор за производство на синтетична дрога. Един от адвокатите му е именно Виктор Михайлов. По-късно е оправдан по това обвинение.
