България не влезе в Шенген, понеже не опазвала добре външните граници на Евросъюза, аргументираха се от Австрия и Нидерландия. Сега упреците са, че пускаме мигранти, докато преди години оборотният бизнес бяха контрабандните канали. Каквото и да казват, но най-печеливши от тях бяха политическите партии. В онези години, а май и досега, функционира стройна система, над която е разперен чадър от политически кръгове, включително шефове на ниво министерства. Под тях са силови структури като гарант и контрольор и накрая идват непосредствените изпълнители – контрабандисти и митничари, писа „Уикенд“.
Според източниците ни, за всеки отделен граничен пункт има координатор и отговорници, посредством които се покриват всички смени през денонощието. Събраните от смените пари потеглят към столицата и потъват в партийните каси и офшорните сметки на елита във властта. За мащаба на това финансиране дава представа пример от неособено големия пункт „Гюешево”. На седмица оттам преди години по данни на служители от ГДБОП са отчитали по над 50 000 долара, при това само от висаджийските контрабандни канали, които текат през този участък от българо-македонската граница.
През Русе пък каналите в началото на века се наблюдават лично от персона, която
и досега е на висок партиен пост.
Тогава през Русе и Силистра преминават големи канали за спирт, компактдискове, но там е и най-силният поток от крадени коли. Казват, че причината за това е връзката на въпросния господин с автомафията, на която той е адвокат, преди да се запъти към столицата първо като високопоставен полицейски началник, а след това и като партиен бос.
На ГКПП „Аерогара – София” обаче приоритетите са други – освен ценни пратки и товари, от там се извеждат нелегално в чужбина заможни чужденци. За бивш шеф на пункта се твърди, че разполагал с 500 фалшиви български паспорта, които със знанието на неговите покровители – хора от високите етажи на властта, са предоставяни на платежоспособни араби, запътили се към Западна Европа, САЩ и Канада. От подобни канали и незаконни занимания митнически шефове, а и обикновени служители стават приказно богати. На седмица от този канал са изкарвани преди 10-15 години по над 40-50 хил. долара на седмица.
Какъв е бизнесът днес на някогашните важни клечки по митническите пунктове? Казано накратко – те са в отлична кондиция и си харчат парите, спестени в онези бурни години.
Марио Минев е име-легенда в Петрич. Днес той и фамилията му владеят най-скъпите имоти в центъра на южния град, плюс луксозни хотели по Черноморието, а също и здравни центрове. Нищо, че самият Минев е на мушката на ГДБОП още от началото на кариерата си като митничар на ГКПП „Кулата”. Тогава ченгетата получават сигнали, че дребничкият на ръст господин е в близки отношения с Косьо Самоковеца. Нещо повече, според оперативна информация, Минев събирал парите от т.нар. Златен триъгълник, който включва трите ГКПП-та – Кулата, Златарево и Станке Лисичково. Събраните пари от контрабандните канали Минев предавал на Самоковеца, а той ги връчвал на „олимпиеца” Славчо Христов. По-нататък парите заминавали към елита на тогавашното СДС. Необходимото е да уточним, че на ГКПП „Златарево” тарифите били по-ниски, понеже трасето към Македония не е така оживено както на „Кулата”. Събраните суми били предавани от Минев лично, както се твърди –
по разпореждане на самия Иван Костов,
отново на Славчо Христов, но и на Христо Бисеров, докато той не изпада в немилост.
Запознати с битието на Марио Минев казват, че той се появява на границата още в края на 80-те години, като протеже на Елка Владова, по онова време зам.-шеф на Агенция „Митници”. „Той е много читаво момче”, хвали го Владова. Уволнен е с триста зора през 2006 г. При оборотите на товарите, които минават през Кулата, не е чудно, че с иначе ниската си заплата на митничар, Минев се прочува като голям богаташ. Семейството му владее сгради с магазини в центъра на Петрич, комплекс „Яворите”, Националната спортна база „Цар Самуил” в Петрич, плюс Специализираната болница за рехабилитация, която разбира се, е превърната в хотел. Спортната базата обаче е занемарена и е превърната в руини, а през 2014 г. спортното министерство слага край на договора с фамилията на бившия митничар.
Минев купува и хотели по Северното Черноморие, а също и здравни центрове. Когато Коце Маце е подгонен от полицейските служби по света, се чува, че с имотите му се разпорежда точно неговият опитен съгражданин Марио Минев.
Разбира се, срещу топмитничарят през годините се водят и някакви разследвания, но
всички те завършват с пълно фиаско.
И докато слуховете го свързват със СДС и дори го наричат „касичка” на Иван Костов, съпругата на Минев – Величка, преди години става съветничка в общината в Петрич от листата на Съюза на комунистите!
Прелюбопитна кариера има и Иван Цанев, бивш директор на Регионалната митническа дирекция в Бургас. Според оперативна информация, стигнала до ГДБОП, той е „организатор и ръководител на канала с турски стоки през Малко Търново”. Твърди се още, че Цанев е свързан с всемогъщия по онова време митнически шеф Асен Асенов. Дали е така, няма как да знаем, след като нито един от контрабандите канали по времето на правителството на Иван Костов не е разплетен от полиция и прокуратура. Дори напротив, голяма част от тях продължават да си действат и след като сините са извън властта, сменят се само чиновниците, които си затварят очите и политиците, прибиращи лъвския пай от десетките милиони левове, източени от бюджета.
Иван Цанев, както и колегите му в митниците по това време, получава обидно ниска заплата. Това, оказва се, не му пречи след като е разкаран от системата, по подобие на Марио Минев, да обяви солидни спестявания. Те му позволяват да започне успешен частен бизнес. Едва ли е изненада, че фирмата му „Теови-2002” е с предмет на дейност митническо посредничество и представителство при сделки за внос и износ на стоки. Все дейности, при които може да използва натрупаните контакти с бившите си колеги. Първата работа на Иван Цанев е да вложи спестените си „от закуски” пари в покупката на няколко камиона.
С тях подхваща търговия на едро.
Завързва бизнес с продажба предимно на дрехи и обувки, внос от Турция. По неведоми пътища ексмитничарят успява да си намери за партньори няколко фирми в Полша, към които да изпраща купените от Турция обувки. Години наред керваните вървят, докато през 2016 г. сделките на „Теови-2002” не попадат в полезрението на НАП. След съдействие и от властите в Полша се изяснява, че зад уж търговските сделки се крие мащабна схема за източване на ДДС. Тамошните партньори на Цанев се оказват кухи фирми, чиито собственици и управители са неоткриваеми, а договорите за доставка на обувките на стойност десетки милиони левове са фиктивни.
Получената от Полша информация помага на служителите в НАП да разплетат схемата. След извършена ревизия е установено, че фирмата на Иван Цанев си е спестила плащането на над 2,7 млн. лева ДДС. В издаденият през ноември 2019 г. ревизионен акт на „Теови-2002” е записано, че фирмата е част от международна вериги за данъчни измами. Договорите за доставка на обувките били всъщност бланки, взети от интернет, изготвени само на български език, с оставени празни участъци за съществени клаузи като опаковане, срокове на доставка, начин на плащане, неустойка.
Още по-категоричен е състав на Бургаският административен съд, пред когото Цанев обжалва разпореждането на НАД да възстанови в бюджета 1 913 497 лв. ДДС, плюс 589 690 лв. лихва. Според магистратите договорите, чрез които бургаското дружество е продавало стоки за милиони левове, били с гротескно съдържание. Пред съда Цанев се оправдава – нямал представа, че
полските му партньори са кухи фирми,
защото никога не ги бил виждал – общували по интернет и телефон. Съдът обаче не приема обясненията му, че той не е прибрал нито лев от данъчната схема. Две инстанции потвърждават ревизионния акт, но бившият митничар така и не връща източеното ДДС. Вместо това – класика! – ликвидира фирмата си „Теови-2002”. Въпреки това ревизорите продължават да разбулват схемите му. Днес дължимото ДДС е вече 16 603 265 лв. Като можем да се досетим, то никога няма да бъде платено, защото фирмата на някогашния митничар и днешен бизнесмен няма никакво имущество.
Интересно развитие има и около Маргарита Евтимова, която дълги години е началничка на отдел „Наркотрафик” в Агенция „Митници”. По времето на Елка Владова, като шеф на Агенцията, Евтимова е уволнена, а при служебна проверка в касата й са открити 12 килограма неописани различни видове наркотици. По-късно пак е върната на работа, дори нейни подчинени пишат сигнал, че под егидата й действал перфектен канал за рекетиране на търговци, работещи през митническите пунктове. С две думи казано – на въпросните търговци се давала възможност за точене на ДДС. От канала на месец шефове в митниците си докарвали по 25 000 евро, плащани им на ръка.
Синът на Евтимова – Янаки, наричан галено Яни, пък се трудел тогава на „Калотина“. След време той се появява в разни схеми, но въпреки всичко е непоклатим и успява да остане на работа, дори след няколко чистки, в които е взета главата на майка му. Янаки Евтимов в началото играе на дребно – като служител на граничен пункт той съвестно събира обичайната такса „спокойствие” от преминаващите превозни средства. През септември 2011 г. късметът обаче го изоставя и той е арестуван. Шофьор на албански автобус се оплаква, че Евтимов му е
поискал 300 евро, за да не се рови в багажа
на пътниците. Минути след оплакването, митничарят е задържан.
Разследването и делото се точат повече от 7 години. Накрая Евтимов е обявен за невинен по всички повдигнати му обвинения. Причината е липсата на свидетели – пътниците в автобуса, разбира се, не се навиват да дойдат до България, за да свидетелстват отново за изнудването. Магистратите пък приемат, че дадените от тях показания пред съдия в деня на ареста не са достатъчни и трябва отново да ги разпитат.
След като е оневинен, Янаки се връща на бял кон в митниците. Кариерата му обаче отново е кратка. На 19 май 2017 г. той пак е арестуван в операция „Митнически хакери”, при която е разбита международна група. Тя успяла да вкара компютърен вирус в секретната мрежа БИМИС на Агенция „Митници” и така бандата да поеме контрола над системите в седем ГКПП-та и да манипулират данните за преминаващите товарни камиони. Далаверата е, че по този начин се „спестява” плащането на ДДС и акцизи. Тарифата за тази „услуга” е 25 000 евро на камион. Според прокуратурата схемата започва да действа от началото на 2015 г., а щетите за бюджета са за десетки милиони левове. Според ченгетата Евтимов е един от онези, които лично вкарват вируса в секретната митническа система.
„Уикенд” проучи, че делото „Митнически хакери” все още не е влязло в съда. Забавянето било заради все още неприключила компютърна експертиза, която да докаже как точно е пробита системата. Подобно обяснение звучи крайно несериозно, но пък е удобен повод делото никога да не влезе в съда. Давността на престъплението, в което са обвинени митническите хакери, вече е почти изтекла, тоест очаква се да бъдат оневинени. След това Евтимов може преспокойно отново да се върне на работа по границата. Привет, Шенген!
Ключов участник в бандата на „Митническите хакери” е и Димитър Баджаков, който е уволнен през 2010 г. от ГКПП „Капитан Андреево”, понеже помагал на контрабандисти. Баджаков веднага създава собствена спедиторска агенция, но работата му прехвърля рамките на закона. През 2011 г.
новоизлюпеният бизнесмен е арестуван
при мащабна акция на ГДБОП с кодово име „Контрабандистите”. При нея спецченгетата разбиват мащабен канал за трафик на цигари от Гърция към България. При обиските в различни градове са намерени нелегални папироси за над 15 млн. лева. Бандата според МВР е ръководена от гърка Йоанис Стратакус, по прякор Асоса, сочен от службите за наследник на убития топконтрабандист Иван Тодоров-Доктора. В схемата Баджаков отговарял за транспорта на тировете с нелегални цигари, влизащи през ГКПП „Капитан Андреево”.
Каналът е разкрит през 2011 г. и 11 години по-късно делото още не е приключило в съда на първа инстанция. Баджаков през това време преспокойно развива бизнес за милиони левове, но никой в държавата не си дава труда да провери от къде е взел парите. Може би, защото според слуховете негов покровител е бивш министър и дългогодишен депутат от Хасково. Нахалството на Димитър Баджаков стига дотам, че чрез фирмата си „Бизнес актив” през 2015 г. успява да вземе под наем ресторант на МВР в центъра на София, в който се провеждат банкети на вътрешното министерство.
Проверка на „Уикенд” показа, че бившият митничар Димитър Баджаков не е притеснен от развоя на висящите дела срещу него. Той си живее в родния Свиленград, демонстрирайки завиден стандарт. Във Фейсбук най-редовно публикува снимки, от които става ясно, че се наслаждава на разкошни лимузини и скъпи екскурзии и почивки по цял свят.
Известна фигура от света край границата в годините на прехода е и шефът на митнически пункт „Свиленград” Георги Шишков. Назначението му буди недоумение – той е колоездач, но пък по същото време на митница „Кулата” за шеф е поставен Иван Будимов, който до вчера се подвизавал като учител! Шишков обаче се справя достойно, поне що се отнася до набирането на средства за партийната каса на СДС от неговия район, твърдят експерти по темата. По оперативни данни в ГДБОП в онзи период
парите се носят от началниците на смени
и се пренасят от личният му шофьор. Твърди се, че по схемата са осигурявани по 200 000 долара на медец, които отивали в касата на известен седесар от този район, който по-късно се прочу с покупката си на две къщи, недалеч от Военната академия в столицата, а през последните години се изсели в Италия. Докато Шишков е митничар, все пак се позамогват и негови родини. Те купуват 200 дка земя и имоти на бившето ТКЗС в с. Славун, което казват, че било добра инвестиция в този район.
Да отбележим, че по онова време обичайна практика на българо-турската граница става плодовете и зеленчуците да се декларират като магданоз, който е без тарифна ставка. Ако се разгледа декларираното тогава количество магданоз, ще се види, че то надвишава движението на тази подправка в целия Евросъюз, припомнят си със смях запознати. В един момент обаче става разместване. Георги Шишков е издигнат за депутат, а на неговото място е изпратен друг верен кадър на сините. Може и да е чиста случайност, но точно тогава е махнат от СДС влиятелният Христо Бисеров. Явно обаче близкият му Георги Шишков е много ценен служител за митниците, понеже е изпратен на обучение в САЩ, заедно с други 12 служители на Агенцията. Тънкият момент е, че по това време той е депутат, а не служител на ГКПП. В сигнал до ГДБОП негови колеги о
