Нова мистериозна смърт – почина беларуският министър на външните работи

0

Беларуският министър на външните работи Владимир Макей „почина внезапно“ в събота, съобщи държавната информационна агенция БелТА.

Кончината на 64-годишния Макей, за когото не се знаеше да има хронични заболявания, предизвика спекулации за възможно убийство, посочва АП, цитирана от БТА. Агенцията отбелязва, че беларуският външен министър е бил направил в последно време постъпки към Запада.

Само ден преди смъртта си Макей се срещна в петък с апостолическия нунций в Минск архиепископ Анте Йожич. В четвъртък той се прибра, след като участва във форум в Ереван на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) – доминиран от Москва военен съюз в постсъветското пространство.

Не е ясно доколко неговите дипломатически маневри в последно време са били плод на самоинициатива. Макар беларуският външен министър да остана непоколебимо верен на президента Александър Лукашенко, той бе смятан за по-либерален от дългогодишния авторитарен лидер и неговия антураж. Според много анализатори контактите на Макей въпреки всичко са били дипломатическа маневра на режима в Минск в опит за подобряване на отношенията със Запада, отбелязва АП.

Внезапната смърт на беларуския външен министър обаче буди подозрения дали това наистина е така. Още повече че Беларус е на „фронтовата линия“ в геополитическата конфронтация между Русия и Запада, която ескалира с руската инвазия в Украйна на 24 февруари.

Друго любопитно съвпадение: Ройтерс посочва, че в понеделник, 28 ноември, беларуският външен министър е имал насрочена среща с руския си колега Сергей Лавров. Макей почина само два дни по-рано.

Някои медии и наблюдатели предположиха, че беларуският външен министър може да е бил отровен от тайните служби на Русия – главния съюзник на режима в Минск, която е наблюдавала внимателно неговите опити за разтопяване на ледовете със Запада. Те не представиха никакви доказателства в подкрепа на своята теза, отбелязва АП.

68-годишният Лукашенко управлява с желязна ръка Беларус от 1994 г. След края на Студената война бившата съветска република, която се намира в най-западните покрайнини на разпадналата се империя и граничи с традиционно русофобски държави като Полша, Литва и Латвия, се оказа в деликатна ситуация. Лукашенко дълго време маневрираше, впрочем с известен успех, между Москва и Запада. От една страна, той създаде съюзна държава с Русия, осигурявайки си нейната подкрепа, като в същото време това обединение до голяма степен е формално, което запази неговата свобода на действие. От друга страна, Лукашенко, който дълго време бе наричан от Запада „последния диктатор в Европа“ заради бруталното погазване на опозицията и нарушенията на човешките права, установи контакти с Европейския съюз и Съединените щати и дори съумя в известна степен да се спаси от статута си на парий в техните очи. По едно време се появиха спекулации, че той се е отдалечил твърде много от Москва, която може да иска да го смени с някой, който й е по-верен.

Дори влошаването на отношенията между Русия и Запада до най-ниската им точка след края на Студената война първоначално се оказа от полза за Лукашенко, въпреки че Беларус се озова в центъра на голямата геополитическа дъска. Когато украинската криза избухна в края на 2013 г., Лукашенко си извоюва едва ли не ролята на посредник, като споразумението за уреждане на конфликта между властите в Киев и проруските сепаратисти в Донбас бе сключено през февруари 2015 г. не къде да е, а в Минск. Договореностите така и не бяха изпълнени, но това е друга тема.

И тогава дойдоха президентските избори в Беларус през август 2020 г., и се оказа, че всъщност нещата са много по-ясни, отколкото се смяташе. Лукашенко бе обявен за победител, но опозицията и Западът не вече не го признават за президент, тъй като според тях той е бил преизбран с измами и фалшификации. Беларуските власти потушиха брутално най-масовите протести срещу дългогодишния лидер. Ръководителите на опозицията бяха хвърлени в затвора или заминаха в изгнание. Русия на Владимир Путин подаде спасителна ръка на уж неудобния Александър Лукашенко. През май миналата година беларуските власти скандално отклониха пътнически самолет, изпълняващ полет от Атина до Вилнюс, за да арестуват опозиционер и неговата руска приятелка. Тази година Беларус послужи като плацдарм за руската инвазия в Украйна. И за никого вече няма съмнение, че Лукашенко де факто е васал на Москва, който брутално се разправя със своите опоненти, за да се задържи на власт.

Показателно е, че Западът отново „се сети“ за беларуския правозащитник Алес Беляцки, който през 2021 г. бе хвърлен в затвора за втори път. Миналия месец Беляцки бе удостоен с Нобеловата награда за мир заедно с правозащитни организации от Русия и Украйна.

Владимир Макей бе изпратен с държавно погребение във вторник. Лукашенко присъства и докосна ковчега му, но не направи публично изявление, посочва АП.

„Шокирани сме от съобщението за смъртта на… Владимир Макей“, каза говорителката на руското министерство на външните работи Мария Захарова, цитирана от Ройтерс.

Лидерката на беларуската опозиция Светлана Тихановска, която живее в изгнание, обаче не спести критиките си към покойния. „През 2020 г. Макей предаде беларуския народ и подкрепи тиранията. Беларуският народ ще го запомни така“, каза Тихановска.

През февруари Макей увери, че „нито един“ руски войник няма да остане в Беларус след съвместните учения близо до границата с Украйна. По-късно същия месец Русия нахлу в Украйна, отбелязва Франс прес.

Ройтерс припомня обещанието на Макей, че Украйна няма да бъде нападната от територията на Беларус – броени дни преди да стане точно обратното. Вече след началото на войната, той обвини Запада, че я е предизвикал, и призова властите в Киев да приемат условията на Русия.

Владимир Макей, който бе сред най-близките сътрудници на беларуския президент повече от две десетилетия, „държеше отворена вратата за установяване на диалог със Запада, осигурявайки на Лукашенко известно поле за маневриране и за пазарене с Кремъл. Макей си спечели репутацията на основния прозападен глас в правителството на Беларус, така че не е изненадващо, че смъртта му подхрани голям брой конспиративни теории“, обобщи независимият беларуски политически анализатор Артьом Шрайбман.

В. „Ню Йорк таймс“ коментира, че приглушената реакция на беларуските власти и контролираните от държавата медии контрастира контрастира със статута на покойния външен министър като един от най-видните и най-дълго служили високопоставени съюзници на авторитарния президент Александър Лукашенко. Липсата на подробности за кончината на Макей, макар и да не е нещо необичайно за потайния режим на Лукашенко, подхрани вълна от спекулации сред медийните коментатори.

Руските прокремълски и опозиционни блогъри пък се обединиха около тезата, че покойният външен министър е бил представител на прозападното крило в Минск и смъртта му ще направи Беларус още по-зависима от Москва, която евентуално може да я принуди да се включи пряко във войната срещу Украйна, отбелязва на сайта си Радио Свобода.

Източник: Dnes.bg

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.