Димната завеса се вдига: Как оцеля Сашко сам в гората 8 дни?

0

Издирването на 12-годишния Александър от Перник приключи с щастлива развръзка. Детето бе намерено от делтапланеристи в труднодостъпна местност над радомирското село Червена могила. Малчуганът с тежка форма на аутизъм изчезна на 11 ноември при разходка в Голо бърдо.

Историята му трогна стотици хора, които дни наред обхождаха района около родния му град. В акцията участие взеха пожарникари, жандармерия, планински спасители с кучета, хеликоптер и водолази. На терен работеха и дронове с термокамери.

Девет дни след като бащата на малкия съобщи, че следите му се губят, Сашко бе открит жив в гората.

“Вода” била една от първите му думи към неговите спасители, които го определиха като истински герой. Самите те останаха изумени от стоицизма на момчето и това, че то е оцеляло в планински район.

Детето не оправда съмненията, че „едва ли може да остане живо толкова дни навън“. Според медиците в „Пирогов“, където бе откаран веднага, той е в добро състояние, защото е приемал вода и храна. Кръвните му изследвания показаха лека дехидратация и отклонения в кръвната захар, но като цяло показателите му бяха стабилни.

„Дъждът може да му е помогнал – наличие на вода, а и ние го намерихме в едно дере във водата – обясниха доброволците от клуба по парапланеризъм Веселин Георгиев и Милко Михайлов, които откриха детето. – Беше в безпомощно състояние. По външния му вид си личи, че се е движил – мръсен, изтощен, гладен, дадохме му вода, стоплихме го. Планината може да е майка, може и да е мащеха. В случая е била майка.“

Пред „168 часа“ бившият директор на Института по психология към МВР Неделчо Стойчев обясни какво е помогнало на Сашко да оцелее сам в гората в такъв дълъг период от време противно на всички очаквания.

– Доц. Стойчев, какво се крие в щастливата развръзка със Сашко, който бе открит преди дни?

– Детето е с аутизъм и хиперактивност. Възприема света по по-различен начин от другите деца. За него връзката с хората е болезнена и избягва да говори с тях. Реално се страхува от тях. С предметите и нещата, които са свързани с нематериалния свят, се чувства по-спокоен и адаптивен. Когато се е изгубил, той не се е притеснил така, както друго дете, което остава само в гората, би се притеснило. Стресът, който Сашко е преживял, е може би никакъв от тази гледна точка. Страховете, които биха връхлетели другите в тази ситуация, по-скоро ще ги парализират до неузнаваемост, така че да не могат да реагират, дори да правят каквото и да било. При него това не се е случило. Хиперактивността му му е дала възможност да се движи непрекъснато. Не го е правил целенасочено, нарочно. Просто е имал потребност да преодолява различни разстояния и препятствия. Така е компенсирал и възможността за по-сериозно измръзване, а и е стигнал до момента, в който да го открият. Разбрах от тези, които са го намерили, че е бил в окаяно състояние. Според мен той е бил на ръба да се стигне до най-лошото.

– Могъл ли е да се прибере все пак сам? Баща му каза, че познава пътя до дома си.

– Пресилено е да се каже, че може да се прибере сам до вкъщи. Момчето се е дезориентирало и се е изгубило, но е продължило да се движи, защото е хиперактивно. В тази екстремна ситуация той се е поддържал най-вероятно от закуските, които доброволци и екипи са оставяли на различни места в гората. Хората, които са го търсили, все пак са имали едно наум. Предполагали са, че може да е близо – в района на издирването. Съответно са разхвърляли опаковани кроасани на различни места. После са ги намирали празни с мисълта, че малкият ги е консумирал. Също и шишетата с вода. Според мен през деня, когато са го търсили, той се е криел, защото поначало изпитва притеснение от контакта с хората.

– Тоест може да е забелязал някого от търсещите го, но да не е отишъл при него, а да се е скрил?

– Точно така. Той бяга от хората и няма съзнание за болест, нито пък че нещо му се е случило кой знае какво, за да търси помощ. Александър функционира на база инстинкти, които в случая са го съхранили. Знаете, че на страха очите са най-големи – ние например се плашим повече, отколкото реално съществуват опасностите. Отделно най-вероятно самият му ген също е изиграл роля. Все пак той, въпреки че е бил добре облечен, е издържал. Времето също беше благосклонно. В периода, в който властите и доброволците го търсеха, нямаше екстремни температури. Ако беше настина много студено, нямаше да знаем как щяха да се развият нещата. Имаше добро стечение на обстоятелствата.

– Осъзнаването на ситуацията, в която се намира, щеше ли да му се отрази по някакъв начин?

– Затова казвам, че в голяма степен самото заболяване е допринесло за това да не преживее драматично екстремните условия и да се адаптира към тях. Всяко друго дете би се уплашило и би изпаднало в паника през нощта. Психиката, сиреч психичното състояние, е това, което мотивира хората. Когато изпаднеш в депресивно състояние и безперспективност, колкото и да си физически здрав, ще бъдеш жертва на обстоятелствата. Всичко е в главата.

– Можем ли да кажем с категоричност, че не е осъзнавал какво се случва?

– С категоричност не можем да го кажем, но той наистина не е разбрал, че е в суперекстремна ситуация, която е животозастрашаваща. Можем само да предполагаме, че не е осъзнавал какво се случва предвид здравословното му състояние, тъй като на интелектуално и психо-физиологично ниво не функционира нормално.

– Версиите за отвличане и замесването на бащата в него могат ли да бъдат правдоподобни?

– Хората, които лансираха тези версии, най-вероятно са изхождали от предишни случаи. Принципно, когато има проблем с дете, насилие и друго в тази линия, близките са първите заподозрени. Това е така, защото практиката показва, че насилието над малчугани се упражнява от техни близки. Затова трябва задължително да се проверят роднините, за да се изключи тази версия и да не се работи по нея. В този случай – когато е проверен бащата с детектор на лъжата, се дава възможност от тук нататък неговите сведения да се приемат като напълно автентични и да не се поставят по съмнение. Таткото на Сашко премина теста успешно. При подобно изследване чувството за вина, което изпитват родителите, винаги се отразява върху изследване с детектор на лъжата. За отвличането бих казал, че е фантасмагория.

– До момента няма данни за такова престъпление.

– Няма никакви данни за отвличане дори. Само си задайте въпроса – как похитителите ще го оставят в тази местност, в която бе намерен? Как е станало това, да не би да са го спуснали с парашут, и то знаейки, че в момента гористите местности гъмжат от екипи, сред които и планински спасители професионалисти. Това е физически невъзможно, но и от гледна точка на организацията на една такава дейност няма как да се случат нещата. Такива специалисти, които лансират версията за отвличане, по-скоро търсят медийно внимание, а не го правят, за да изразят фактологично подплатена теория.

Източник: „168 часа“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.