Бомба от „свои“ взривява Стоил Славов в асансьор

0

Денят е 19 януари 2004 г., около 11.00 ч. на партерния етаж на СИК в кв. „Лозенец`“ няколко души чакат на гишетата на застрахователната компания. Нагоре по етажите на лъскавата сграда са офисите на известните в цяла България мутри, чиито имена години наред всяват страх дори сред обикновените хора, които нямат нищо общо с подземния свят, писа „Галерия“.

Времето е студено, не се за6елязва обичайната суетня на паркинга и нищо не предвещава трагедия та, която ще се разиграе след минути. В сградата влиза един от основателите на групировката и шеф на фирма „Интерпетролиум  енд партнърс“ – Стоил Славов. Както обикновено той е придружен от четирима охранители. Прави крачка в асансьора, трима от гардовете му гo следват. За четвъртия няма място и той тръгва по стълбите. Това ще му спаси живота.

Секунди по-късно се чува страшен гръм, цялата сграда се разтриса.

Пред очите на десетки посетители и работещи в застрахователната компания са взривени четирима души – Стоил Славов, Петър Петров, Петър Харизанов и Илиян Казаков. Всички загиват на място. Експлозията е толкова силна, че засяга и посетители — още седем души са ранени. Взривното устройство се задейства между първия и втория етаж и парчета се посипват в приемната на компанията. По- късно полицията установява, че бомбата е с 600 гр.  тротилов еквивалент и е била поставена на покрива на асансьора. По същия начин 8 години по-рано е убит представителят на СИК във Варна Данчо Марков. Според експерти взривът е задействан дистанционно чрез позвъняване на мобилния телефон на Славов и е дело на вътрешен човек, защото сградата на бул. „Джеймс Баучер“ 87 се охранява по-добре от правителствена резиденция.

В нея по онова време имат офиси Красимир Маринов-Маргина, Румен Николов-Пашата, Поли Пантев и Дмитрий Минев-Димата Руснака. Това са известните в публичното пространство имена от СИК, докато Славов прави всичко възможно, за да остане в сянка.

45-годишният мъж се занимава главно с петролния бизнес на групировката и е акционер в 18 фирми, между които “Интерпетролиум енд партнърс”, “Интергруп енд партнърс”, “Империал груп”, корабна агенция “Интершип”, “Карго контрол консултантс”, “Унитурс” и др. Година преди атентата Славов регистрира в Стара Загора и фирма “Интергаз” – дъщерно дружество на “Интерпетролеум”, с предмет на дейност бутилиране и търговия с газ.

Стоил Славов се различава от т. нар. “борците”, в чиито среди се движи. Той е умен, сдържан, името му рядко се появява по страниците на вестниците. През 90-те години има сблъсъци с полицията, но те бързо са забравени. През февруари 1998 г. заедно с още 17 души е арестуван в Шумен. МВР тогава обявява, че групата жестоко е пребила местния бизнесмен Петър Петров-Ретрото. Срещу всички участници в побоя са повдигнати обвинения за изнудване, грабеж и хулиганство, но до съд така и не се стига. През 1999 г. името на Славов е замесено в контрабанда със спирт, но по време на операция “Градуси” на НСБОП сред уличените стотици лица и десетки фирми не фигурираха нито той, нито свързана с него компания.

Славов беше близък с друг основател на СИК, който се спрягаше като човекът за мокри поръчки на групировката – Милчо Бонев-Бай Миле.

Но най-близкият му човек, извън семейството, е Филип Найденов-Фатик, с когото са като братя. Къщите им “Бояна” са на метри една от друга, двамата постоянно са заедно. Една от версиите за атентата срещу Славов е свързана именно с Фатик, който беше застрелян на 19 август 2003 г. в мерцедеса си на бул. “България”. Стоил Славов е бесен след убийството и започва собствено разследване кой е килърът. Според една от версиите за взрива в асаньора, той стигнал и до поръчителя, който бил от СИК. Това станало и причина за атентата срещу Славов. По това време групировката е пред пълен разпад, започнал в края на 2000 г., когато Поли Пантев се изнася от офиса и не иска да види довчерашните си приятели. Младен Михалев също избягва сградата на “Деймс Баучер”. Интриги и скандали за пари изправят един срещу друг съдружниците, минали през не една и две улични битки. Затова основната версия, по която работи полицията е, че вътрешен човек е сложил взривното устройство в асансьора. Мотивите може да са много, затова криминалистите само гадаят…

Най-смелата от всички версии е, че Славов е станал жертва на атентат, предназначен за друг високопоставен сикаджия, който също имал офис в сградата.

Нито една обаче не можа да бъде доказана и разследването беше прекратено през 2005 г. – една година след взрива.

Сикаджията е потомствен кадър на бившето УБО

Стоил Славов е завършил милиционерско училище в Пазарджик. От малък мечтаел да наследи професията на баща си Георги, който бил служител в тогавашното УБО (днес НСО) – шофьор в ЦК на БКП, а след това и на “Позитано”20. И Стоил успява. Започва работа, като карал пилотната кола на ескорта на Тодор Живков, за малко е бил и в неговата охрана. По-късно преминава във Втори отдел на УБО и служи на бариерата на резиденция Бояна. След 10 ноември 1989 г. обаче попада в чистката, която извършват Андрей Луканов и ген. Атанас Семерджиев, когато са уволнени десетки служители и се насочва към частния бизнес. Славов става за близо година охранител и шофьор на известния тогава бизнесмен Пламен Тимев-Ганди и покрай работата се запознава с доста хора, които само след няколко години ще са “по високите етажи” на организираната престъпност в България. През 1991 г. Славов започва съвместен бизнес с Филип Найденов – Фатик, когото познавал покрай работата на двамата им бащи. Но истинските си възможности на търговец показал като бос от групировката СИК.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.