Родни абсурди: Болни хора стоят без лекарства заради паралелен износ

0

Някои лекарства липсват на българския пазар заради порочни практики – медикаментите са налице, но стоят по складовете и не се дават на аптеките, за да стигнат количества, свободни за износ в чужбина. За това алармираха фармацевти пред БНР.

„Притежателите на разрешения за употреба на лекарствени продукти ни показват, че има внесени по-големи количества от някои дефицитни лекарства, отколкото има изписани по протокол по здравната каса. Оказва се, че те са при търговците на едро, но не достигат до аптеките“, посочи магистър-фармацевтът Димитър Маринов, главен секретар на БФС. По думите му има много порочни търговски практики – наличностите на даден лекарствен продукт например да бъдат видими само за определени „любими“ аптеки. „Може за се окаже, че лекарства се трупат на склад, за да достигнат количества свободни за реекспорт. Защото тук са купени на по-ниски цени и се изнасят в друга държава на по-висока цена“, посочи той.

Според Маринов има начин как един склад да не крие наличности. „Само Изпълнителната агенция по лекарствата е тази, която може да провери какво се случва през системата СЕСПА. Аптеките не виждат къде какви наличности има. Все още техническата реализация за достъп до системата не е факт, но се работи“, посочи той.

„Толкова откази от търговци на едро за липса на лекарства и толкова трудно да се работи не е било последните 20 г.“, коментира и магистър-фармацевтът Анжела Мизова, която е зам.-председател на Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз. По думите й пациентите няма да обикалят в търсене на медикаменти, ако повече аптеки работят със НЗОК, ако се следи за нерегламентиран реекспорт и ако няма изкупуване на медикаменти, които се прилагат „оф – лейбъл“.

Цели градове са в хартиената ера

В цели градове електронни рецепти все още не се издават, сигнализираха още фармацевтите. „За електронните „бели рецепти“ ще кажа, че в Пазарджик никой фармацевт не работи с тях. Лекарите не ги изписват. Поисках от приятелка лекарка да изпише една, за да видя как се работи с нея“, коментира още Мизова.

Според нея е трудно да се отговори защо все още някои лекари не дават електронни предписания. „Това е ригидността на системата, изисква се усилие. Лекарите избират това, което изисква по-малко съпротивление“, посочи тя. По думите й като всяко ново нещо и от електронните рецепти в началото е имало страх от непознатото. Работата с тях обаче се оказала доста по-лесна – при е-рецептите няма грешно разчетена терапия или грешно разчетени данни. „Ако искам да работя по закон, трябва да връщам 80% от хартиените рецепти, защото не са попълнени коректно и не мога да ги въведа“, каза още тя.

Единственото, което се иска от пациента, когато отиде в аптека, е да каже ЕГН-то си и на коя дата е бил на преглед при лекар“, припомни и Маринов. Той също посочи, че има колеги, които още не са виждали бели електронни рецепти – предписването им зависи от това дали лекарските практики са влезли в 21 век. „Това, че има издадена хартиена рецепта, не означава, че в същия случай няма предписана и електронна рецепта, но това е безсмислено. Вече се изписват все повече електронни рецепти, но сме много далеч от доброто съотношение между хартиени и електронни“, коментира още той.

„В някои аспекти сме по-напред в дигитализацията в здравеопазването. В Канада например, фармацевтите имат отделен софтуер за електронните рецепти за всеки здравен застраховател, докато при нас това е единно. При нас обаче протоколите за скъпоструващите медикаменти, т.нар. рецептурни книжки все още се обработват в хартиен вариант. Тези документи трябва да са също електронни“, даде за пример Маринов. „Сега пациентът идва с протокол, ние пишем в него и пазим по едно хартиено копие, за да се отчитаме“, посочи и Мизова. Според Маринов ако трябва да има специални разрешения или изисквания на здравноосигурителния фонд за предписване и отпускане на даден лекарствен продукт, това трябва да става още на ниво предписание. „Този контрол – дали пациентът има право да получи медикамента, това трябва да се провери в момента на изписването, преди пациентът да е дошъл в аптеката. А не както е в момента – много неща продължават да се контролират, след като аптеката отдавна е отпуснала лекарствата и подава отчет“, изтъкна още той. 

По 68 000 е-рецепти на ден

По последни данни на „Информационно обслужване“(link is external), която изгради централизираната онлайн система за предписване и отпускане на лекарствени продукти, към 25 август у нас са издадени над 20 млн. електронни рецепти, като 1/2 от тях са реализирани през последните 8 месеца. Това прави средно на ден по над 68 000 издадени е-рецепти. Общият брой на лекарите, които са работят с националната здравно-информационна система, е над 15 000, а към системата са свързани над 3 550 аптеки от цялата страна. Над 4 000 фармацевти пък успешно изпълняват предписаните по електронен път лекарства на пациентите.

За по-малко от 8 месеца през системата са регистрирани и над 10 млн. електронни прегледа, или средно на ден по 130 000 е-прегледа. До момента са издадени и над 5 млн. електронни направления, от които близо 2.8 млн. за лабораторни изследвания, а почти 2 млн. – за специалист. За по-малко от месец са издадени над 200 000 е-направления за хоспитализация, като средно на ден се регистрират по над 10 000 електронни документа. С модула за е-хоспитализации работят над 350 лечебни заведения.

Нито стотинка

„Фармацевтите в откритите аптеки не са получили една стотинка във връзка с ковид рецептите. Имаше предложения да има допълнително заплащане за изписване на ковид рецепти, но докато влязат в сила, НЗОК беше извадила ковид лекарствата, които се реимбурсират“, посочи Маринов. По думите му при преговорите за новия Национален рамков договор фармацевтичният съюз ще настоява аптеките да получават надбавка за 100% заплащаните от НЗОК лекарства, освен досегашната такса от 4 лв.

Източник: „СЕГА“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.