Ответен удар: Незаконно държан в ареста осъди съда и прокуратурата за 10 000 лв.

0

Осъденият условно за измама в пловдивско казино Левент Муса успя да осъди районния и окръжния съд в Пловдив, както и прокуратурата, да му платят 10 000 лева обезщетение за това, че е бил незаконно държан в ареста около 2 години и 7 месеца.

Това реши окончателно Върховният касационен съд (ВКС), съобщава „Лекс“. Върховните магистрати приемат, че съдилищата и прокуратурата са нарушили Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, която регламентира, че задържането трябва да е в разумен срок. 

Левент Муса живее в Турция, но има и българско гражданство, тъй като със семейството си е живял в България до 1989 г. На 22 януари 2017 г. той и още трима турски граждани са задържани и обвинени, че са опитали да измамят казино с 20 000 лева. Според обвинението Муса е бил съучастник в престъпната дейност, в която друг обвиняем белязвал с нож картите на крупието при играта „Руски покер“. Служители на казиното забелязали съмнителното поведение на Муса и останалите, тъй като той снимал с телефона си гърба на картите и извикали полиция.

Муса бил арестуван за постоянно и нито прокуратурата, нито съдилищата в Пловдив изменили мярката му за неотклонение, дори и след 22 септември 2017 г., когато изтекъл максималният 8-месечен срок за задържане в досъдебното производство. През това време обвинителният акт бил внесен в районния съд, но бил върнат на прокуратурата. На 10 октомври с. г. окръжният съд окончателно отхвърлил искането на Муса за промяна на мярката му за неотклонение, без да приеме аргументите за изтеклия срока за задържане.

Междувременно делото отново било внесено в съда и отново върнато, а в края на 2017 г. съдилищата за пореден път отказали да изменят мярката му. През май 2018 г. обвинителният акт за трети път бил внесен в съда, но през септември с. г. делото отново било прекратено. Едва в края на годината делото започнало в районния съд, който на 15 август 2019 г. осъдил Муса условно на 3 години затвор с 5-годишен изпитателен срок. Тогава вече той бил освободен от ареста, където останал приблизително 2 години и 7 месеца. След това присъдата е била потвърдена от окръжния съд, а миналата година апелативните съдии са оставили без уважение искането на Муса за възобновяване на делото.

Още през 2019 г. той е завел в Окръжния съд в Пазарджик иск за 30 000 лева срещу районния и окръжния съд в Пловдив, както и срещу прокуратурата. Съдът признава, че е бил нарушена Конвенцията с неразумния арест на Муса и осъжда трите институции да му платят обезщетение от 3000 лева. След това обаче Пловдивският апелативен съд отменя решението и отхвърля иска на Муса, като се мотивира, че не може гражданският съд да прави преценка дали задържането му е било законно и дали мярката му за неотклонение е трябвало да бъде изменена.

Върховните съдии Мими Фурнаджиева (председател на състава), Велислав Павков и Десислава Попколева (докладчик) пишат, че решението на апелативния съд е очевидно неправилно. ВКС отхвърля и прочита на апелативния съд, че не може да прави преценка за законността на задържането на Муса, като обяснява, че без такъв анализ е невъзможно да бъде уважен изобщо иск по Закона за отговорността на държавата за подобно нарушение.

В решението си върховните съдии обръщат специално внимание на практиката на съдилищата в България да подхождат стереотипно, когато мотивират продължаването на най-тежката мярка за неотклонение, особено когато тя продължава толкова дълго. „В практиката си Европейският съд по правата на човека неколкократно е посочвал, че такава продължителност на задържането, като тази в конкретния случай, е силно обезпокоителна и изисква много солидна обосновка“, напомня ВКС. Съдът пояснява, че когато става въпрос за тежко престъпление, по-продължителното задържане може да е основателно, но за това трябва да е налице не само обоснованото предположение за авторство на престъплението, но и допълнителни причини, които обаче според практиката на съда в Страсбург „с течение на времето стават все по-малко относими“.

В случая на Муса, тези допълнителни причини, които двете инстанции в Пловдив са изтъквали, са били свързани само с това, че е турски гражданин и можел да напусне България. Те обаче не са съобразили, че е имал забрана за напускане на страната и адрес в България, на който да пребивава.

Върховният съд уточнява, че задържането на Муса в досъдебната фаза е продължило година и два месеца, което е повече от законния срок и прокурорът е трябвало незабавно да го освободи, но не го е сторил. Нещо повече, този срок е бил надвишен, когато през октомври 2017 г. окръжният съд окончателно отказал да измени мярката на обвиняемия, с което е нарушил вътрешното процесуално законодателство.

ВКС приема, че Муса е понесъл и неимуществени вреди от нарушенията, тъй като дългото задържане неизбежно води до стрес, загуба на доверие в институциите, несигурност и др. Така е определено обезщетение е 10 000 лева, което районният, окръжният съд в Пловдив и прокуратурата трябва да платят солидарно.

Източник: „СЕГА“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.