Издирваните украинци Максим Чорний, Артьом Тенпинский и Йевен Балков вече не са между живите
Шест години след атентата с гранатомет РПГ-22 срещу някогашния командос и екс съветник в ДАНС Алексей Петров, трима от участниците в неуспешното покушение са мъртви, а един гние в затвора. Високопоставен източник на „Уикенд” разкри, че по линия на международното сътрудничество до нашите специалните служби е достигнала информация, че Максим Чорний, Артьом Тенпинский и Йевен Балков, които са реалните изпълнители на мократа поръчка, изплашила София на 29 октомври 2015-а, вече не са между живите.
Тримата наемни убийци успяха да се изплъзнат веднага след нападението и напуснаха България, за което бяха обявени за издирване с червена бюлетина на Интерпол. Смъртта обаче ги застигнала в родната Украйна при съмнителни обстоятелства само година след опита им да убият Алексей Петров, обяснява информаторът на „Уикенд”. Помагачът им – Роман Логвиненко, пък вече гние в затвора. В началото на юли украинецът влезе окончателно зад решетките за 10 години за участието си в атентата срещу бившия съветник в ДАНС, реши Върховният касационен съд (ВКС).
Припомняме, че Алексей Петров беше обстрелван с гранатомети, докато пътуваше с брониран „Мерцедес”, което му помогна да оцелее, тъй като снарядите не успяха да проникнат в автомобила. Първоначално единственият арестуван Логвиненко беше обвинен, че е подбудител и организатор на атаката. Софийският градски съд обаче го оправда по тези обвинения и го осъди само като помагач в опита за убийство.
Според прокуратурата, Логвиненко купил колите, с които се придвижвали гангстерите.
Осигурил и двата гранатомета РПГ-22
за кървавото нападение.
По бронирания мерцедес бе стреляно с два гранатомета на 29 октомври сутринта в района на бул. „Черни връх” в столичния кв. „Кръстова вада”. Едно от оръжията бе намерено непосредствено след атентата. Впоследствие се оказа, че гранатометите са откраднати от българско военно поделение, но разследването така и не установи кой е виновен за изнасянето им.
За щастие при атентата срещу Алексей Петров нямаше пострадали, но стрелбата върна спомените за поръчковите убийства от 90-те години на миналия век, повечето от които останаха неразкрити. В близост до мястото на неуспешното покушение, на ул. „Арарат”, се намира и къщата на Алексей Петров, която е в съседство с тази на бившия главен прокурор Никола Филчев.
Сигнал за неуспешния опит за покушение бе подаден в полицията от охраната на бившата барета. Според тогавашния МВР министър Румяна Бъчварова това е станало около 8,45 часа – 10-15 минути след покушението, каквато била обичайната практика, „за да може мишената да се изведе от мястото”. Съдебните състави обаче смятат, че
Логвиненко само е осигурил парите,
необходими за проследяването на Алексей Петров и давал съвети на останалите трима участници в опита за покушение – Максим Чорний, Артьом Тенпинский и Йевен Балков, които бяха обявени за издирване.
През 2019 г. Софийския градски съд призна украинеца Логвиненко за виновен и го осъди на 15 години затвор. Година по-късно апелативните съдии намалиха присъдата му на 10 г., тъй като участието му в атентата не бил толкова значително, колкото на останалите трима. Тези изводи бяха споделени и от съдиите от ВКС, които го изпратиха в зандана.
„Уикенд“ научи, че наскоро Роман Логвиненко е поискал да излезе предсрочно от панделата, за да се прибере в Украйна, защото семейството му се разпадало. Състав на Софийския градски съд се събрал на 1 декември и решил, че атентаторът няма право на предсрочно освобождаване и остава да доизлежи „рестото” от 4 години и 2 месеца килия.
Алексей Петров e бизнесмен, политик и преподавател в УНСС. Завършва милиционерското средно училище в Пазарджик през 1981 г. След това работи в службите за сигурност до началото на 90-те години. Защитава докторска дисертация по проблемите на фирмената сигурност в Специализирания научен съвет на Академията на МВР. Петров е съучредител на застрахователните дружества „Аполо и Болкан” и „Спартак”, които в миналото се свързваха със силовото застраховане. През 2001 г. той обратно се връща в службите, след като е вербуван от Националната служба за сигурност (НСС). През 2008 г. Петров бе осветен от бившия вътрешен министър Румен Петков като дългогодишен секретен сътрудник на контраразузнаването и ДАНС. Изявлението на тогавашния МВР шеф бе предизвикано от разкритието, че Петров е организирал среща на Петков с
дупнишките главорези Пламен Галев и Ангел Христов,
които се издирват от юни 2012-а. Скандалът доведе до оставката на вътрешния министър, който след това бе съден и оправдан по обвинение за разкриване на класифицирана информация.
Най-черния епизод в биографията на Алексей Петров бе арестът му в акция „Октопод“ и посочването му като лидер на сраснал се с държавата престъпен синдикат. След дългогодишен съдебен процес обаче, Алексей Петров бе напълно оправдан по всички обвинения. Само дни след оправдателните присъди, дясната ръка на Алесей Петров – Антон Петров – Хамстера, намери смъртта си по нелеп начин. Хамстера полетя в 40-метрова пропаст с джипа си по време на офроуд разходка.
