Антоанета Титянова, сестрата на тв легендата: Човекът зад убийството на Татяна Титянова почина от ковид

0

През 1995 г. унищожиха повечето материали от делото, за да потулят случа. Ванга каза, че е удушена, поръча да отворим гроба й и това се потвърди. В трупа й бяха натъпкали веществените доказателства, казва популярният журналист.

– Госпожо Титянова, сбъднахте мечтата на сестра си да покажете картините й 33 години след смъртта й. Защо точно сега?

– Сбъднах мечтата на сестра си да покажа таланта й на художник. Татяна искаше да изложи картините си в Бобур, Париж – далеч не съм сбъднала желанието й. Не съм показала картините й, а само незначителна част от тях. Водейки концерт на 21.09.1988 г., потвърждават датата на първата й самостоятелна изложба – 7.11.1988 г. Татяна събра картините си и викна фотограф да ги заснеме. В изложбата бяха показани тези 30 фотоса. Оттогава е и последната й снимка – от 23 септември 1988 г., с бебето, картините, цветята от концерта зад гърба. На следващия ден я намират убита, повеждат дело за „убийство срещу неизвестен извършител“ и полицията запечатва апартамента. В него останаха доста от картините. Част от тях са хвърлени на боклука със статива и боите, които хората събирали. При откриването на изложбата миналата седмица, когато маестро Валентин Стамов реши да погледне картината с автопортрета на Татяна, за да композира, и каза „Искам да усетя енергията й“, с трясък картината падна на земята пред всички. Дори е описано от присъстващите в дневника.

– Каква е истината за смъртта на сестра ви?

– Изведена е в полунощ от дома й заедно с бебето, което е хранено, докато са пребивали майка му и са я удушили. Към 5 часа сутринта са я захвърлили нескопосано зад блока и са оставили кърмачето. На сутринта съседката Янка Савова, тя бе на изложбата, я вижда от балкона и се обажда на полицията с думите „Жена лежи зад блока“. Вика другите съседи. Всички са категорични, че няма отворени прозорци, че Татяна има синини по китките, по шията, че лежи като заспала на 8 метра от блока и няма кръв под нея. Идва д-р Пламен Миланов от „Бърза помощ“ и констатира, че е удушена и няма вид на паднала. По сведение на съдебната медичка – „че има много следи от насилие“, делото е поведено като „убийство срещу неизвестен извършител“. Направен е оглед и никъде не намират следи от Татяна, прозорците са затворените и заковани. Намират парче от колана, не се знае къде е другото и т.н. На местопроизшествието, без да са викани, идват служители от службите, които започват да аранжират трупа и да плашат хората. Сменят се над 10 следователи, които отказват да „самоубият“ сестра ми. Накрая делото го поема съученик на съпруга й и я „самоубива“ от 8-ия етаж. Следователят отказваше да разпитва хората. Затова както аз, така д-р Миланов от „Бърза помощ“, шофьорът, съседите и десетки свидетели пишехме сами показанията и ги носехме, нотариално заверени, в следствието. Така прокуратурата отхвърли твърдението, че сестра ми е „скочила“ от 8-и етаж. Нов следовател я „самоуби“ от 4-ия етаж. И това бе опровергано като невярно. Тогава измислиха „първата“ биомеханична експертиза и хвърлиха сестра ми от 46 метра – от 16-ия етаж, но се доказа, че прозорецът е бил закован и следващото следствие я „хвърли“ от 13-ия етаж. Тогава, в 1995 г., районен съдия унищожава много от томовете по делото, за да го потулят, което е закононарушение. Така делото на Татяна Титянова не е прекратено по давност, а защото следствието и прокуратурата са извършили нарушение на закона. При ексхумацията на сестра ми се доказа, че е удушена – видя се, че подезичната й кост е счупена. Убийството на сестра ми Татяна Титянова и досега е най-големият срам за българската прокуратура.

– Какво ви кара да мислите, че Татяна е знаела, че ще бъде убита?

– Тя говореше и пишеше, че зълва й и мъжът й са „мафия и всесилни“. Има десетки показания на свидетели за заплахите срещу нея – собственоръчно подписани. Дори на изложбата един от операторите, с който е дежурела, разказваше как е чувал заплахи по неин адрес по телефона, как Таня е пребледняла и се е опитвала да запуши слушалката. Пред много хора, както и на мен, преди убийството казваше: „Сега семейният съвет се е събрал да реши какво ще правят с мен.“ На 21 септември – 2 дни преди убийството, казва тревожно на адвокат Китанова, че „са тук и искат да ме унищожат“. В деня преди убийството моли няколко души да се обадят към полунощ да видят как е, но те не го правят. Търси помощ от колежки и влиятелни хора, които имат връзки с Тодор Живков, за да й помогне. Татяна самата е написала за заплахите срещу нея и написаното бе дадено на следователите: „Това са каратисти, няма да им мигне окото да убият човек.“ Често я привикваха разни служители в Първо РУ да я плашат, че ще я затворят, имаше опит да откраднат детето й.

– Какво съдействие е търсила Татяна, за да предотврати злощастните събития и защо не е успяла?

– Не успя, защото родих на 22 септември и Татяна реши да замине след 2-3 дни да се скрие, а те я пребиха и удушиха на следващата нощ, на 23 срещу 24 септември. На 21 септември тя казва на адвокат Китанова, нейна приятелка от детинство и кръстница на Глория, че искат да я убият. Нейният съпруг Петър Китанов бе адвокат по бракоразводното дело на Таня, което тя водеше, и според свидетелка е казвала, че „е събрала документи и ще го вкара в затвора“. Търсела е помощ и от адвокат Иван Китанов, който никога не се примири с мисълта за нейното убийство и не спря да работи по разкриването му. През 1990 г. към него се обърнал италианецът Франческо Граци и казал, че разполага с видеоматериал, свързан със смъртта на Татяна. „Твърдеше, че е станала свидетел на афери у нас и затова е била убита. Поиска 100 000 лв.“ и затова Китанов се обърна към следствието, но то не желае да търси истината за гибелта на Татяна. Татяна е търсела многократно помощ и от адвокат Корнажев, който е неин адвокат при първото бракоразводно дело 1982 г., което спира, защото я заплашват, че ще лъжесвидетелстват в съда, ще й вземат детето. Непрекъснато я привикваха в Първо РПУ да я заплашват. “Сигурен съм. Татяна Титянова бе убита“, категоричен е адвокат Корнажев, което пише в последното си интервю.

– Какво е казала Ванга на майка ви?

– Майка два пъти е ходила при Ванга за Танчето. Първият е седмици след убийството, когато пророчицата казва: „Убита е! Убита е! Отворете гроба, мъртвото ке проговори! Мъжо й защо е бил тука…“ При нас шокът от случилото се бе толкова голям, че ние не се интересувахме кога и как се е върнал мъжът й. Напротив, поканихме го, но той се дистанцира и заведе срещу нас куп дела с цел обогатяване. Например мен ме съди, че в деня на смъртта съм „крала“ вещи. Аз не отидох в районен съд, защото предстояха поредица от операции на бебето ми. Явих се на градски съд и веднага махнаха обвинението, като дадох бележка, че съм била в родилно отделение. Иначе лъжесвидетелката им така ме бе наклепала какво съм „крала“… Направихме както каза Ванга – ексхумация, и се доказа, че Татяна е била удушена – доказа се, че е счупена подезичната й кост, което е 100% доказателство за удушаване. Колкото и следствието да криеше снимките от местопроизшествието, ни намери д-р Миланов от „Бърза помощ“ и заедно с много свидетели даде нотариално заверени показания, че Татяна няма вид на паднала от блока, на 8 метра е, че под нея няма кръв, прозорците са затворени, а по шията й са видни синини от душене, което говори за удушаване. При отравянето на гроба се видя, че с Татяна са погребани и веществените доказателства – халатът, с който е намерена мъртва, е нарязан и натъпкан в трупа.

– Защо толкова години тази смърт е неразкрита? Толкова много се говори и пише, а продължава да е все така.

– Смъртта на Татяна е неразкрита, защото никой нито един ден не работи да търси убиеца й. Още първия ден е наредено да плашат хората да не говорят, да изкарат сестра ми, мен и родителите ми луди, да ни запушат устата. Мъчно ми е за следователя, повел делото като убийство. За разлика от него, сега на един от най-високите постове в държавата е човекът, който бе просто следователче, но я „самоуби“ от 4-ия етаж, което се доказа, че не е вярно – така направи скок в кариера. Прокуратурата до днес – това са 33 години, не е излязла с решение как е настъпила смъртта. Едно е 100% ясно – че Татяна не е паднала зад блока, в който живее. Някои пишат за мистерия. Такава няма. От първия ден се знае, че е бита, влачена и удушена. Знае се кой стои зад убийството й, както и кой го прикрива. Човекът – С.В., почина от ковид тази пролет и знаеше, че е допуснал грешка, но тогава е действал от емоционални подбуди. Има извънбрачен син от поръчителката на престъплението и тя го е манипулирала с невярна информация. Татяна я изгони от дома си и веднага започнаха да я заплашват.

– Наистина ли Дейвид Бауи е искал да се ожени за Татяна?

– Да. Докато Татяна учеше в института за изящни изкуства в Ним, Франция, който сега е превърнат в музей, живееше при наши близки, които имат огромно заведение в елитен курорт на Ривиерата. В средата на 70-те години Дейвид Бауи и тя се запознават там и той е впечатлен от артистичните и художествените й дарби, от красотата й, от нея като личност. Сестра ми пишеше за него в писмата, аз разпитвах другите и отвръщах: „Танче, ама кой е този певец? Никой тук не е чувал за него…“ Времената бяха различни. В България се брояха на пръсти западните изпълнители, които познавахме. Бауи бе поканил Танчето да замине за Англия. Тя имаше виза за 6 месеца, нас никой нямаше да ни пусне през граница. Сестра ми знаеше, че ако остане на Запад, всички щяхме да сме обречени в бъдеще – аз никога нямаше да мога да следвам висше, мама щяха да я уволнят… Всеки знае как се постъпваше тогава.

– Виждате ли някакви съвпадения в смъртта на Краси – голямата дъщеря на Татяна?

– Не, освен човека, при когото е била и влошените й отношения с него. Краси много ни обичаше и насила бе отдалечена от нас. Тя бе първокласничка, когато убиха майка й. Живееше при нас, докато Татяна следваше в Художествената академия. На 19 октомври 1988 г. – 25 дни след убийството, бе грабната от детската площадка, където играеше с други деца. Плаче: „Пусни ме, не те искам“, докато я влачат, вмъкват я в кола и я откарват. След дни е изведена зад граница за години. За случилото се има подписка и целият квартал говореше. Бяхме й казали, че Татяна е заминала. Научава за смъртта на майка си в Сирия 4 месеца по-късно и изпада в тежка депресия. Хора от обекта ни съобщиха как съпругът на Татяна се е прибирал в България преди убийството й под предлог, че Таня е в болница. Има свидетелски показания, че го срещат в София преди убийството й. Него никога не го разпитват, а алибито му е смехотворно – показание на пилота на гражданския полет, който пише: „Познавам Жоро от дете. Той ми почука на вратата на пилотската кабина и от Дамаск до София пътува до мен.“ Звучи нелепо и скалъпено и за 1988 г., и сега. И сега е действащ профилът на Краси във Фейсбук – аз присъствам като приятел, а бащата – не. В Англия службите направиха прецизно изясняване на обстоятелствата около смъртта й. Няма нищо общо с информацията, която се тиражира у нас и с отговора на отговорни институции. Не говоря по случая, защото обещах публично на моята племенничка Глория да не го правя. Последното изречение, написано саморъчно от нея преди смъртта й, гласи: „Боже, помогни да видя сина си!“, който е в Бразилия. Имала е купен билет за София от зълвата Оливера, която се свързва с нашето посолство. Краси не заминава, защото са й скрити личните документи – това ни написа сестрата на съпруга Клебер Оливера.

– Какво сега става с другата дъщеря, с внуците?

– С внука на Татяна от голямата й дъщеря Краси – Рафаел, сме в постоянен контакт. Той живее в малко градче до Сао Пауло, Бразилия, при баща си Клебер. Интересува се от нас, от България, иска да дойде в Европа. Може да видите, че съпругът на Краси – Клебер, поства непрекъснато моите публикации в социалните мрежи и сме в динамична кореспонденция. Съпругът на Татяна е в лоши отношения със съпруга на Краси и детето й Рафаел, което навърши 10 г. Не поддържат контакт с него от 11 години. Колкото до малката дъщеря на Татяна – Глория, от 1988 г. тя бе възпитавана по еничарските правила. 3-месечно бебе е, когато Танчето почина. Гледахме я при нас. Бях кърмачка – родих сина си ден преди да убият сестра ми, но я дадохме доброволно на бащата Георги през ноември 1988 г. с опис на всички вещи, защото той бе единствен настойник и сме спазвали закона. Желаехме да запазим добри отношения за разлика от него. Детето порасна, без да ни познава. В живота съм говорила само веднъж с нея по телефона.

ВИЗИТКА:

Популярен журналист и писател с над 37 г. стаж в печатните медии, където има хиляди публикации с известни български и световни знаменитости

Член на Съюза на българските журналисти, на Съюза на свободните писатели и др.

Има 9 книги, участия в над 10 сборни издания и е носител на наградите „Златното перо“ – за публицистика на СБЖ, „Народен будител“ на ССП, на „Журналист на годината в печатните медии“ и на други български и международни отличия

Наградена е и с орден „България-Русия“

Била е главен редактор на редица тиражни издания, водила е авторски колонки и рубрики в няколко всекидневника и списания, автор е над 100 телевизионни интервюта и на десетки радиопредавания в БНР

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.