Следователят на Митьо Очите отново обявен за невинен

0

Бившият следовател от Несебър Иван Христов е невинен, реши Върховният съд по делото, което се води срещу него от близо 5 години, заради опита му да прикрие трима мъже, набили и ограбили германец. А защо се е опитал да ги прикрие – много просто, защото според обвинението биячите работели в бара на магистрата „Вира Тики” в Слънчев бряг.

Самият Христов години наред е известен не само като шеф на следствието в Несебър, но и като успешен предприемач в туризма. Това, разбира се, е в разрез със закона, но трябваше да мине много време, докато Темида си отвори очите за този факт.  
Инцидентът в основата на делото, по което сега е оневинен Иван Христов, се разиграва през 2016 г., и неговото разплитане е много показателно за практиките в нашата съдебна система. Тогава в един от баровете на следователя в Слънчев бряг

пиян германски турист размахва нож,

но е изхвърлен от охраната навън. На улицата чужденецът е натупан и ограбен от група младежи.
Иван Христов е в заведението и вика полиция. Пред патрулката той казва, че германецът е пребит от чужденци. Според разследването обаче те са българи, служители в бара – Томи Томов, Георги Чанев и Марио Христов.
Обвинението първо решава, че следователят Христов е злоупотребил със служебното си положение. Той диктувал на полицаите какво да пишат, а те били притеснени, понеже много добре знаели кой стой срещу тях. По техни думи Иван Христов им бил казал, че води разследвания срещу служители на МВР. Ако прецени, щял да обърне „по-сериозно внимание на някои от жалбите”. „Иван Христов започна да ме обработва вербално като казваше:

Ти да не вземеш да му повярваш на този…

Аз това го приех като въздействие, за да не отразим в докладната записка тази версия за случилото се” – свидетелства патрулът пред разследването. По-късно обаче тези показания се променят. Христов не бил присъствал, докато полицаите снемали обяснения. В крайна сметка той по никакъв начин не се намесил в разследването. Въпреки това прокуратурата го праща на съд, понеже искал да скрие тримата биячи – негови служители от бара.
Но и това не е краят на тази история, понеже разследването в един момент е спряно. Изведнъж се оказва, че побойниците са неизвестни и неразкрити. Германецът пък се отказва от показанията си, отрича, че познава тримата си нападатели. Намират се и свидетели, които заявяват, че младежите, набедени за биячи, всъщност били в заведението през цялото време и няма как да са нападнали и ограбили чужденеца. Дори за единия от тях – Марио Христов било обявено, че нито работи, нито пък някога се е мяркал в този бар.
Разбира се, следователят Иван Христов по време на скандала бил в локала, но

седял на забутана маса и нищо не могъл да види.

С други думи не е вярно това, което написали от прокуратурата, че „излязъл от заведението и стоял недалеч от мястото на извършения грабеж”.
Самите ченгета от патрулката пък се разкаяли и признали пред съда, че направили пропуски. Но не защото Христов им заповядал, а понеже те се притеснявали от него. Все пак знаели, че е следовател. И така на историята е сложена окончателно точка. Бившият магистрат сега като нищо може да осъди прокуратурата, подобно и на други първо обвинени, после оневинени от съда.
Понеже няма дим без огън, Иван Христов още преди години споделя, че има пари, с които е помагал на бившите си приятелки, съпругата и децата си да навлязат в туристическия бизнес. Такава е неговата версия на обвиненията, че е и следовател, и притежател на барове.
Интересно е и друго – като крайно нуждаещ се, въпреки че е състоятелен човек, по негови твърдения захлебил като рейнджър в Камбоджа, той на два пъти е получавал и отстъпено право на строеж, показва справка в Имотния регистър. Първото разрешение е взето от кметството в Несебър през 1995 г. То му дава право да вдигне къща от 450 кв. м. върху парцел от

350 кв. м. в прословутия квартал на богатите „Черно море”.

Второто отстъпено право следователя получава заедно с бившата си съпруга Костадинка през 2003 г. Това е разрешение да направи пристройка от 54 кв.м. към собствения си апартамент, а също и две надстройки от 51 кв.м. и 71 кв.м. в Несебър.
Обяснението на следователя е, че по онова време семейството му е картотекирано, защото с жена си и двете си деца живеят на свободен наем. Затова получават отстъпено право на строеж в квартал „Черно море”, който тогава е гола поляна, но днес е много скъпо място. След развода бившата съпруга на Христов продава отстъпените права на строеж. Той пък твърди, че не е взел и стотинка от това.
На бившия магистрат се носи и славата на особено близък с Митьо Очите, който според мълвата дори му построил хотел „Авеню” в Слънчев бряг, на крачка от сградата на следствието. Самият Христов винаги е отричал такава близост, че и подаръци от престъпния бос. Според него това са измишльотини на Стоян Димитров-Толупа, който е разкрит от Христов и пратен в затвора като замесен във взрива, при който загинаха съпругата и други близки на Димитър Желязков. Той води и разследването за взрива пред дома на несебърския наркобос, при което през 2001 г. са убити съпругата му Тянка, брат й Славчо Дерелиев и бодигарда Николай Бъчваров-Бъчето.
В Несебър обаче казват, че Иван Христов е прекалено толерантен към своя съгражданин Димитър Желязков. В тази връзка припомнят няколко знакови дела, водени от него срещу Очите. Преди години от Созопол са отвлечени двама души. Тогава за мнозина няма съмнение, че зад похищението стои несебърският наркобос. „Митьо беше дори прострелял единия в крака – припомнят си източниците ни. – Иван Христов прекрати делото. Той

лично е убеждавал пострадалите момчета

при разпознаването да кажат, че не е бил Митьо.” Доста подобна ситуация като последното дело за набития германец, впрочем!
Друг случай, в който е бил ангажиран следователят Иван Христов, се разиграва в средата на 90-те години. Хвърлена е бомба в двора на тогавашния кмет на Несебър Живко Георгиев. Отново е заподозрян Митьо Очите. И от това разследване няма краен резултат. Също както и при разследването на взрива в Обзор, при който загинаха съпругата и детето на основателя на Първа частна милиция в Бургас Рали Пенков.  
А иначе Стоян Толупа направо заяви в съдебно заседание през 2003 г. , че хотел „Авеню” е построен с пари от Очите. Толупа говори доста откровено, но съдията по това дело Сотир Тодоров от Бургаския Окръжен съд казва, че това е работа на прокуратурата. Него не го интересувало.
На свой ред Иван Христов се кълне, че от никого не е взел 1 стотинка. За сградата „Авеню” също има свое обяснение. За земята, върху която е вдигнат бизнес-център и хотел навремето се явяват на търг бившата му съпруга Костадинка и тогавашното му гадже Ваня. В Несебър казват, че юристът тогава

живеел с двете жени в един апартамент.

Със законната си жена бил разделен, но нямал развод, а приятелката му била само квартирантка! Двете дами се борят като лъвици на търга за 250 кв. м. точно срещу РПУ-то в Слънчев бряг. През 2002 г. мястото е буренясала ливада, в която джебчийките изхвърлят крадените чанти. Костадинка се отказва от търга, но Ваня остава и спечелва земята на цена от 71 долара на кв.м. Сред другите собственици на терена са търговци на зърно и петрол от Велико Търново и Бургас. Решават да построят сграда. Следователското гадже Ваня Стефанова, която е родом от Хасково, търгува с дрехи и няма толкова пари. Версията на Иван Христов е, че той й дал доларите, които изкарал като умиротворител в Камбоджа. Освен това Ваня ипотекирала земята и взела банков кредит. Съпругата Костадинка е шеф на банката в Несебър, която отпуска парите.
В „Авеню” гаджето на следователя прави барче, заведение за бързо хранене и няколко стаи,  които се отдават под наем на персонал от курорта. След като Ваня и Иван Христов се разделят през 2009 г., тя прехвърля фирмата си, а заедно с това и собствеността в „Авеню”, на сина му Христо Христов. Тръгват обаче проверки. Данъчните ровят, но не откриват нищо нередно. По това време самият Иван Христов

кандидатства за прокурорско място,

но не го одобряват. Неговата версия е, че станал жертва на компромат. Враговете му пуснали слух, че пие и стреля с пистолет из кръчмите на Слънчев бряг. Юристът разполага с два пистолета „Глог” и „Макаров”. Глогът му е награда от министъра на МВР за разкриването на убийството на фамилията на Митьо Очите. Иван Христов се разминава с прокурорския пост, но брат му Станимир Христов става обвинител в Окръжната прокуратура в Бургас.
Отношенията си с Димитър Желязков следователят коментира така: „Преди да избухне бомбата  пред дома му отношенията ни бяха лоши. След като разкрих убийството, той беше казал, че признава моите заслуги като професионалист. С него се познаваме като двама добри играчи в два различни противникови отбори.”
През 2018 г. Иван Христов е освободен от съдебната система, поради несъвместимост – иначе казано, понеже освен, че е магистрат, в същото време – под „прикритието” на свои близки, е осъществявал и търговска дейност”. Две години преди това той на практика е вече отстранен от следствието след онази прословута стрелба срещу Очите в Слънчев бряг, в която почина охранител, а Димитър Желязков е тежко ранен, писа УИКЕНД.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.