Касапинът, който уби, разчлени и закопа приятел, е пуснат от затвора

0

Абитуриент, който е убил, разчленил и закопал приятел, е пуснат от затвора. Николай Арабаджиев е на косъм от свободата, след като първата инстанция решава да го освободи предсрочно от килията. Това става ясно от определение на Софийския градски съд, научи „България Днес“.

Магистратите приемат, че има достатъчно доказателства, че убиецът се е поправил. Освен това уточняват, че въпреки жестокото престъпление не могат да вземат предвид характера на делото, а само дали осъденият е станал нов човек след престоя си на топло.

Бруталната касапница Николай сътворява през май 2008 г. в столичния жк „Западен парк“. Той е внук на именит пианист с прякор Фучо, на когото е кръстен. Дядото загива в самолетната катастрофа, при която умира и Паша Христова. Роден в уважавано семейство, Николай мечтае да стане лекар. Чете специализирани книги за аутопсии и се снабдява с хирургически инструменти.

За приятелите си той е странен тип. Затова повечето авери го отбягват. Странният тийнейджър дружи само няколко по-близки хора, един от които е съученикът му Атанас Атанасов. Броени дни преди абитуриентския им бал Николай вика Наско в жилището на баба си под предлог, че му е уредил работа.

Между двамата възниква скандал, при който Николай хваща гира и с нея удря два пъти по главата съученика си. Когато той пада на земята, касапинът започва да го ръга с нож. Мушка го 14 пъти, докато го довърши. След това застила пода на стаята с найлони и се заема да разчленява трупа.

Минават часове, докато трае транжирането. С хирургическа точност Николай разчленява тялото и прибира частите в хладилника. После ляга да спи, защото се уморява. След това Николай почиства стаята и изнася част от тленните останки на приятеля си в чували на боклука. Решава, че ако ги няма главата и ръцете, никой няма да разпознае жертвата. Затова отива на Витоша, където ги закопава.

Изхвърлените в кофата останки са намерени от клошарка. По чувала криминалистите намират отпечатък на Николай. Той първоначално отрича, но когато разбира, че е закован, си признава за стореното.

В края на 2009 г. първата инстанция го признава за виновен и му дава доживотен затвор, осъжда го и на 1 млн. лв. кръвнина. След това Темида намалява наказанието на 20 г. затвор, а обезщетението – на 200 хил. лв. Мотивът е, че престъплението не е предумишлено, а е станало при условията на внезапен умисъл.

Николай Арабаджиев прекарва зад решетките 16 г. и 2 месеца, като в престоя му се включва и съкращаването на присъдата с работа. Остава му да лежи почти 3 г. и 10 месеца. През цялото време в панделата той не спира да работи, участва във всички социални мероприятия, завършва курсове по английски език и по музика.

Постепенно преминава на лек и на общ режим. От затворническото общежитие в „Казичене“ го пускат от понеделник до събота да работи на външен обект. От затворническата администрация признават, че Николай няма наказания, а само награди. Не е засичан да нарушава правилата или да дружи с криминални типове. Освен това рискът за рецидив при него е намалял от 41 до 19 точки.

Всичко това кара съдия Стефан Милев да приеме, че Николай Арабаджиев се е поправил. Магистратът отхвърля твърденията на затвора, че положителната промяна трябва да се затвърди, като каторжникът остане на топло. След като е дал положителни резултати, значи промяна е налице, отчита съдът.

„Смятам, че съм дал всички доказателства за това, че съм променен, израснал и тръгвам по по-добър път“, проговаря и самият Николай в съдебната зала. Адвокатът му отбелязва, че клиентът му е израснал в благоприятна среда, с трудово ангажирани родители – баща му е музикант, майката е фризьорка, има и по-малък брат. Когато е отпуска, е при семейството си, с което поддържа добри отношения.

Гняв след завист и комплекси

Ники и Наско били приятели, седели на един чин. Атанас често си правел шеги, които съученикът му приемал болезнено и трупал омраза. Други момчета си спомнят например, че Атанас снимал клипче с телефона си как дърпа пейка, а Ники пада от нея.

Според запознати Николай завиждал на приятеля си, че го харесват момичетата. Атанас бил душата на компанията – с чувство за хумор и винаги засмян. Николай бил затворен и мълчалив и завиждал на успехите на съученика си сред нежния пол. Според психолози именно това е трупало гняв у тийнейджъра, който през последната година в училище станал изключително затворен и не разговарял нито със съучениците си, нито с родителите си.

Те забелязали промяната, но не потърсили специалист. Специалисти подозират, че Николай е бил особено притеснен, че след броени дни всяко от момчетата ще поеме по своя път и той ще остане съвсем сам.

По време на процеса Николай оправдава жестоките си действия с това, че Атанас е искал интимна близост от него. Думите му не се подкрепят от доказателствата по делото.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.