Хърватският главорез Робърт Матанич, застрелял Бай Миле, отново надхитри съдбата

0

Робърт Матанич, хърватинът, който се подвизаваше като свиреп наемен убиец из България, се оказва изключително издръжлив тип. През 2015 г. изпада в кома, след като е удрян с тежест по главата от друг затворник. След 6 месеца се събужда, но тогава изглежда страшно, понеже липсва голяма част от черепната му кост. Лекарите буквално закърпват главата му с имплант на мястото на пораженията, писа Уикенд.

Едва наскоро Матанич е започнал да общува с персонала в затворническата болница в Загреб, където го лекуват от години. Казват, че се разхожда из стаята под наблюдението на физиотерапевт и дори е започнал сам да се храни. Речта му, според медиците, е неразбираема и може да отговаря само на прости въпроси с да и не. Според тях състоянието му няма да се подобри още кой знае колко в бъдеще, а говорът му едва ли ще стане по-разбираем. Все пак го определят като медицинско чудо, понеже преди години не са се надявали и на това. 

В известен смисъл хърватинът като че ли повтаря съдбата на Ал Капоне, който от страшилище на Чикаго, след като попада в Алкатраз, вече със сифилис в третата фаза, се превръща в посмешище за другите затворници. Така и Матанич, страховитият главорез сега се учи да ходи и да говори. Той изпада в кома през март 2015 г., след като е ударен няколко пъти с тежест по главата от някой си Дарио Шишакович. Инцидентът става във

фитнес залата на затвора в град Лепоглава

в Северна Хърватия, където 37-годишният тогава Матанич е пратен с 35-годишна присъда за убийството на разследващия журналист Иво Пуканич. Въпросният Дарио Шишакович, наричан Шиле, който довежда Матанич до това безпомощно положение, по онова време е на 25 години и излежава 15-годишна присъда за убийството на Даяна Чулибрк в Загреб през 2011 г. Тя е нападната от него в апартамента си, като с джобен нож той й нанася 30 удара. Пред съда твърди, че преподавателката по социология му дължи 700 куни. Близките й са възмутени от тези лъжи, Даяна е достатъчно заможна, за да взема заем от наркоман. След убийството Шишакович задига от дома на жертвата си телевизор, лаптоп, часовници и бижута и ги продава на гарата, за да си купи наркотици. Той е родом от Сараево, израснал е в Нови Загреб. Брат му също е в затвора, заради въоръжен грабеж, а родителите им са починали.

Матанич и Дарио уж са в добри отношения преди да стане инцидентът. Дори Робърт показва на Шиле как да направи по-силен удара си в бокса. След това преминават към тренировки с тежести и тогава, докато Матанич седи на пейка, Шишакович изведнъж започва да го налага с тежестта от дясната страна на главата. Пазачите веднага се спускат към тях, а

Дарио пада на колене и скръства ръце

зад главата си. Оказва се, че двамата с Матанич се познават още преди да се окажат зад решетките в Лепоглава. Те дори имат един и същ адвокат. Шишакович е изправен пред съда за този опит за убийство, но процесът още се точи, въпреки че обвинителният акт е готов от септември 2015 г. Причината е, че Матанич е в тежко състояние и не може да даде показания.

Любопитно е, че докато лежи в безсъзнание, адвокат на Матанич иска от съда да му бъдат върнати два чифта белезници, сгъваем джобен нож с осем сантиметра острие и 15 000 евро, които полицията му взема при ареста през 2008 г. Мотивът е, че белезниците и ножът се продават свободно. По-сложен е въпросът с парите, на кого да бъдат върнати  – дали майката на хърватина, или да ги вкарат в негова сметка.

Покрай всички тези дела и разправии остава висящ въпросът защо Дарио се опитва да убие Матанич. Запознати казват, че причината е една – хърватинът трябва да отнесе в гроба голямата тайна – кой е поръчал убийството на журналиста и издател Иво Пуканич. 

Ако се проследи биографията на самия Робърт Матанич, не е странно, че негови познати го определят като психопат. Самият той признава, че обича оръжията и бойните спортове, но по негови думи „това не означава, че съм

маниак, убиец и лунатик”.

Той допълва, че започва да практикува бойни изкуства, когато е на 11 години. На 12 вече имал първи опит с оръжията и оттогава се влюбил в тях. За убийството на Иво Пуканич през 2008 г., при което е взривена бомба до колата му, се твърди неофициално, че е поръчано от Мило Джуканович, вечния президент на Черна гора. Дори казват, че има мистериозен запис на разговор между Сретен Йосич и Мило Джуканович по този повод.

Като изпълнители са арестувани Робърт Матанич и брат му Лука, както и Амир Мафалани и Боян Гудурич. Братята Матанич, заедно с Мафалани имат задача да следят Пуканич. Гудурич пък е снайперист и дебне на покрив, като резервен вариант за ликвидирането. Взривът, който убива Пуканич, е заложен от Желко Милованович, който преди това се подвизава в бандите на Милорад Улемек-Легия, бивша командир на сръбските барети и шеф на Земунския клан.

Всички тези наемници са с дебели досиета в полицията. Те се сприятеляват,

докато лежат в затвора в Сремска Митровица.

Парите за кървавата поръчка са доставени от Слободан Джурович, известен като кума на Сретен Йосич. Той плаща на бандата сумата от 1,5 милиона евро.

След ареста си Матанич заявява, че поръчители на убийството са пенсионираният генерал Владимир Загорец и черногорският бизнесмен Станко Суботич-Кейн. По-късно отрича. Твърди, че ги е набедил, защото го принудили от ръководството на хърватската прокуратура, полицията и тайните служби. Те му обещали, че ще го направят защитен свидетел. В крайна сметка три години след като е осъден на 35 години затвор, Матанич се оказва със счупен череп и пълна неспособност да каже кой е поръчителят.

Самият Сретен Йосич пък се оказва невинен, въпреки че е сочен като ръководител на бандата. Няма обаче нито едно доказателство за това. Упорито започва да се налага версията, че Робърт Матанич е ликвидирал Пуканич, понеже публикувал срещу него поредица разследвания във влиятелния хърватски седмичник „Национал”. Ако това е вярно обаче защо ще им дават онези 1,5 млн. евро?

През април 2012 г. снайперистът Боян Гудурич получава 33 години затвор. Той се предава в Босна и Херцеговина точно преди началото на процеса, като през цялото време се кълне, че не може да борави с пушка. Лука Матанич и Амир Мафалани са осъдени на по 16 години. При това Мафалани печели дело в Европейския съд по правата на човека срещу Хърватия за прекомерна употреба на сила и

държавата му плаща 140 000 куни.

Иначе срещу него се водят и множество други дела, най-вече за измама.

Кумът на Сретен Йосич – Джурович, дал онези 1,5 млн. евро, отнася 23 години затвор. Прекият извършител на убийството Желко Милованович е осъден задочно на 40 години. В Специалния съд в Белград той казва, че по време на разстрела не е бил в Загреб, а в Сърбия и дори се опитал да избяга от тамошен затвор с помощта на Сретко Калинич, известен също с прякора Звяра, който се появява години по-рано като наемен убиец и в България. Милованович е осъден да този опит за бягство, но срещу него текат и други дела за престъпления, извършени в Сърбия.

Безпомощният днес Робърт Матанич навремето е лидер на група убийци от Хърватия. Твърди се, че са наети от Земунския клан, за да ликвидират в България конкурентите им в търговията с наркотици и оръжие, които се опитват да доминират в т.нар. балканския път. Името на главореза излиза на бял свят в България през септември 2004 г., след като МВР публикува снимките на 12 хървати, които вилнеят из страната и раздават куршуми срещу българската мафия. Бандата на Роберт по това време се състои от брат му Лука Матанич, Фенко Имамович, Блаженко Ялзаветич, Горан Туркович, Амир Мафалани, изчезналия Иван Може, Даниел Милинкович, Винко Кокич, Здравко Шагол, Бранко Вуянович и Емил Ивезич. Според запознати тя е част от мафиотския клан на Сретен Йосич. Матанич при това, казват, че

следва стила на Сретен Йосич при разстрелите

–  и двамата влагат артистизъм в престъпленията, което според психолози говори за особена жестокост. На 4 юни 2004 г. в бар „Арт декор” на бул. „Симеоновско шосе” влизат двама свещеници. Те откриват огън по неколцината клиенти. На място е застрелян Димитър Христов-Митко Малкия, един от приближените на Златко Баретата. Куршумите на Матанич пращат на оня свят и гардовете на Митко Малкия – Калоян Савов и Живко Митев. В кървавото меле са ранени Владимир Гаманов и Стефан Железаров. След като приключват „ангажимента си” в „Арт Декор”, двамата свещеници изчезват с кола, която ги чака отвън.

Маскирани са и убийците, които на 30 юни 2004 г. застрелват Милчо Бонев, известен като Бай Миле, и неговите охранители в ресторант-градина „Славия”. Часове преди убийството той се отбива в дома на Младен Михалев-Маджо. Разговаряли за футбол, казва Маджо при разпит след това. Самият той е толкова шокиран от наглото убийство на приятеля си, че бързо се изнася в чужбина.

Изненадващо, но след убийството на Бай Миле прави изявление и бизнесменът Васил Божков, по онова време недосегаем шеф на „Нове холдинг”. Той разкри, че сръбската фолкпевица Светлана Ражнятович, известна като Цеца Величкович, вдовица на командира Аркан, е въртяла

бизнес с уредени мачове и трансфери на футболисти

заедно с Бай Миле. Божков обяснява още, че Бай Миле „хващал играчи на армейците” по сръбска линия.

Освен в хазарта и футбола, името на бившия сикаджия тогава е свързано и с наркотрафика. Оказа се, че Бай Миле бил добър приятел и партньор с Роберт Матанич, като ги свързали…  сръбските мафиоти. Да уточним, че докато Сретен Йосич се подвизава в Самоков, сикаджията е негов постоянен гост и пръв приятел. Бай Миле се  впечатлил от професионалната характеристика, която сръбски му приятели дали за Матанич. Предложили му да го наеме за общ бизнес. Така и става, хърватинът започва работа при Бай Миле като телохранител! Явно обаче прекрасните им отношения не продължават кой знае колко дълго.

На 30 юли 2004 година, около 15,30 часа Бай Миле има уговорена среща в ресторант „Славия” с пазарджишкия бизнесмен Методи Маринков, за когото се смята, че се занимава със сводничество. Докато разговарят, пред заведението спират два автомобила с надписи „Полиция” и сигнални лампи. По-късно е установено, че колите са с крадени регистрационни табели. С полицейски униформи убийците влизат в заведението и започват да крещят на охранителите да легнат на земята, с което заблуждават въоръжените гардове на Бай Миле, че се извършва полицейска акция. След това карат всички посетители да залегнат с ръце на тила и откриват стрелба, при която хората на Бонев са избити с над 90 куршума. След това осемте стрелци напускат бегом мястото, но са

заснети от охранителните камери.

И какво от това, няма нито разкрити поръчители, нито извършители. В историята това престъпление остава като едно от най-изпипаните. Да уточним и друго, и досега мнозина не вярват, че разстрелът е дело на хърватите.

На бандата за мокри поръчки на Матанич се приписват и  ликвидирането на Петър Илиев-Кучето на 14 юни 2004 г., а също и  убийството на Евгени Стефанов-Женята, който бе застигнат от куршум пред сградата на бившата баня „Гео Милев” на бул. „Ситняково” на 5 ноември 2003 година. Покушението над Николай Цветин в ресторант „Пчела” в „Лозенец” на 7 октомври 2003 г., при което погрешка е покосен собственикът на заведението Николай Иванов-Коко Пчелата, също се слага в сметката на хърватите.

Пълна мъгла е обаче колко пъти Матанич и хората му са сновали между Хърватия, България и Сърбия по онова време. Все пак няма съмнение, че са имали контакти из Балканите на високо ниво. Самият Матанич пък се счита за един от най-близките приятели на шефовете на Земунския клан. Иначе в полицията в онези години се води с шест регистрации за незаконно притежаване на оръжие и изнудване.

Арестуван е на 28 февруари 2005 г. в сръбския град Неготин, заедно с хърватина Томислав Мариянович, който има 55 регистрации за кражби и фалшифициране на пари. Залавянето им е драматична сцена, след като двамата се барикадират в хотелска стая, въоръжени с пистолети , автоматична пушка и ръчни гранати.

След това Матанич лежи присъда в Сърбия. После е пратен в София, заради разстрелите в „Арт Деко”. Тук го пазят като бандит от голяма класа. Накрая обаче, след осем месеца в ареста, е освободен, понеже нямало доказателства, че е поръчков убиец. И той отпрашва към родината си…

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.