Спасители печелят от неиздаването на билет за плаж, взимат по 5 лева за запазване на шезлонг

0


Истинска икономическа война за надмощие се вихри между спасителите по бреговете на южното Черноморие. Те си докарват по над стотачка на ден, въртейки всевъзможни схеми, най-често ощетявайки работодателите си, но и туристите.

Отдаване под наем на шезлонги, раздаване на водни колела срещу 25 лева за половин час, 50 лева за разходка с джет за няколко километра пробег около брега, каране на лодка тип кану за 30 лева отново за половин час нелегално предлагали мускулести момчета от плажните постове край Несебър, Слънчев бряг и Елените. Подобни изцепки имало и в Свети Влас, като всичко се извършвало зад гърба на концесионерите – без касови бележки, естествено и без данъци. Младите спасители припечелвали добре, отчитайки фалшиви минимални обороти.
Въпреки пандемията и ограниченията, плажуващите това лято буквално превзели всяко кътче пясък. Почиващите не пестели пари и били готови да „кихнат”, колкото трябва, за да изпитат някое „морско” удоволствие. Далаверата вървяла с пълна сила докато мъж с прякор Жоро Лампата, един от концесионерите в Свети Влас, не спипал двама свои служители в крачка. Двамата били уволнени за части от секундата. Баровецът бил бесен, че тарикатите печелят за негова сметка. Той с чиста съвест резнал августовската заплата на подчинените си, които се заканили, че ще се видят с шефа си в съда.


„Далаверата тръгва още от кърпите. Запазването сутрин на шезлонг за туристи струва 5 лева на Слънчака дори в началото на септември. Обикновено спасителите слагат кърпите, защото пристигат първи край брега. Паркомясто се пази срещу 4 лева. Публична тайна е, че част от спасителите имат право на отстъпка в заведенията за хранене. Те обаче я преотстъпват срещу процент на познати туристи. Така алъш-веришът процъфтяват. Всички са доволни с изключение на концесионерите, които рано или късно научават, че работниците им ги „работят”.
Плаща се дори за това – хладилните чанти, които потомците на Ганьо Балкански блъскат с бира и сандвичи и влачат по плажа. Такава услуга е 3 лева. Торбата седи под чадъра, за да не я влачат до хотела и обратно. След като похапнат и поотпочинат, се връщат отново, щастливи, че са я намерили недокосната.


Спасителите са големи карикатури. Всеки от тях има своя история и щедро я разказва с непознати. През деня се държат добре, но вечер разпускат в заведения. Употребяват и наркотици, но както се казва – големи мъже са, могат да отговарят за себе си. Смешно е като се карат кой колко е спечелил, без да разбере шефът му. Стигат и до бой. Грозна история – за пет лева се ритат до кръв, за 10 може и зъби да почнат да си чупят. Топят се пред началниците взаимно. Научили са се да пишат доноси – вярно, винаги го правят шаблонно, което значи, че някой предварително им е разработил текста и си го предават от ръка на ръка при нужда, писа Уикенд.


Касови бележки почти не се издават, защото самите граждани не ги изискват. Има такива, които не знаят, че бележката може да послужи като застраховка в случай на инцидент. Джетовете са сериозни машини. Не всеки може да ги управлява и се е случвало да акостират с бясна скорост под чадър на плажа, а пасажерите да хвърчат като топките в стъклената сфера на Спорт тото”, разказва Ани Иванова, която от години живее в Несебър.
През годините жената се е нагледала на куп истории. Тя е убедена, че това лято е било едно от най-оборотните за българското Черноморие. Местата за плажуване недостигали, поради което далаверите процъфтявали.
Младите спасители идвали от всички краища на страната. Мнозина вярвали, че летните месеци са времето, през което заработеното ще ги храни цяла година. На място виждали, че нещата изглеждат различно и че със спестеното от заплата пачки няма как да се направят. Без да се замислят, влизали в „играта”. През август –  най-натовареният месец, изкарвали допълнително, от пазена на чадъри и хладилни и плажни чанти, по 80-100 лева на ден.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.