Автоджамбазинът, който разстреля три ченгета в кв. Люлин, осъди България в Страсбург

0

Четири ченгета се отзовават на сигнал за изнудване в столичния квартал „Люлин“. Трима от тях са убити при последвалата престрелка. Един оцелява и разказва за трагичния ден, в който колегите му губят живота си. За тройното убийство е признат за виновен автоджамбазинът Иво Кашавелов. Магистратите го осъждат на доживотен затвор без право на замяна.

Годината е 1996-а, а датата е 3 май. Четиримата полицаи, които пристигат след получен сигнал за изнудване в блок 329 на софийския квартал „Люлин“, са Красимир Трошанов и Йордан Бинев от РДВР – София, Ангел Ангелов от 9-о РПУ и Пламен Варадинов – единственият оцелял след престрелката.

Сигналът е подаден от лекарката на РДВР – София Юлия Машалова. Тя твърди, че я изнудват заради тежкото бракоразводно дело на сина й – снаха й пратила рекетьори. Лекарката описва съмнителни типове, които се навъртат около блока.

Телата на Трошанов, Бинев и Ангелов след престрелката

Телата на Трошанов, Бинев и Ангелов след престрелката

Ченгетата пристигат на адреса в „Люлин“ около 6:40 часа сутринта и забелязват „Фолксваген Джета“ със затъмнени стъкла да виси пред сградата. Колата по-късно се оказва на Иво Кашавелов. Четиримата полицаи виждат и двама мъже да стоят пред блока и ги подгонват с извадени пистолети. Бандитите побягват и се скриват в третия вход на блок 329. Трошанов, Бинев и Ангелов влизат след тях.

От последвалите показания на Варадинов – единствения оцелял, става ясно какво точно се е случило в кървавата сутрин.

„Двамата колеги от РДВР притиснаха по-високия с мустаците към стената до входната врата. Аз останах на площадката с изваден пистолет и карта и също извиках: „Не мърдай, ще стрелям!“. Пред мен колегите се опитваха да му сложат белезници. Той се бореше, опитваше се да се освободи. Ругаеше нещо от рода „Мръсни ченгета“. Чух колегата, който му извика: „Ти на полицай ли ще посягаш?“. Ангел хвана по-ниския престъпник пред партерния апартамент и се опитваше да му сложи белезници. В този миг чух изстрели. Стреляше по-високият. Самото оръжие не видях, предполагам, че е било под якето му. Отскочих назад, застанах на няколко метра зад входната врата… за няколко секунди не виждах какво става. Заредих служебното си оръжие. След миг видях двамата бандити. Мустакатият държеше в дясната си ръка оръжие и даде още няколко изстрела по колегите ми от близко разстояние. След това двамата побягнаха между колите при детската градина и жилищния блок.“

Варадинов не успява да стреля по бандитите, защото срещу него има жилищна сграда и може да уцели невинен гражданин. Влиза във входа, за да види какво е станало с колегите му. Трошанов е мъртъв, а другите двама полицаи лежат потънали в кръв, но все още живи. Варадинов започва да блъска по вратите, крещи, че е ченге и някой да викне веднага линейка.

В крайна сметка линейка пристига, но твърде късно. Другите двама полицаи също умират.

Варадинов помага за изготвянето на фотопортрет на един от стрелците и започва мащабно разследване. За жалост, то не дава резултат. Все пак стрелецът, който ще се окаже Иво Кашавелов, е задържан, но след като извършва други престъпления.

Бандюгата пребива жена, която му прави забележка, че е паркирал неправилно. Мъжът на битата догонва Кашавелов, но той вади пистолет, стреля и го ранява. На мястото на произшествието пристигат полицаи, които по описанието на стрелеца, дадено от пострадалите, разбират, че това е същият човек, убил колегите им в „Люлин“.

Организирани са хайки из цяла София и на 5 август 1996 г. убиецът е локализиран. Полицаите действат изключително предпазливо, защото знаят, че Кашавелов е въоръжен и опасен.

Започва следенето на бандита от цивилни ченгета, които имат подкрепата на скрити наблизо барети. Наблюдението дава резултат. Кашавелов е забелязан да излиза от вход и да се отправя към автобусна спирка, където чака градския транспорт.

Към престъпника се насочват четиримата цивилни, сред които и топполицаят Ботьо Ботев. Приближават Кашавелов и внезапно се хвърлят върху него. Първата им работа е да обездвижат ръцете на престъпника, за да не може да извади оръжието си. В крайна сметка бандитът е заловен и претърсен.

 Ботьо Ботев поваля Кашавелов при спецоперацията

Ботьо Ботев поваля Кашавелов при спецоперацията

В чантичка на кръста му е открит пистолет „Макаров“. По-късно е установено, че не това е оръжието, с което са убити полицаите в „Люлин“.

За да открият доказателства срещу убиеца, полицаите му залагат капан. Слагат подслушвателни устройства в килията му, а при него настаняват арестант, който трябва да бъде пуснат скоро.

Кашавелов му разказва за таен гараж в кв. „Слатина“. Там криминалисти намират експлозиви и оръжия. При експертизата на едно от тях установяват, че точно от него са изстреляни смъртоносните куршуми по полицаите. Оказва се, че Кашавелов е направил и още една грешка – запазил е дънките, с които е бил при стрелбата, въпреки че куршум го е улучил в крака и ги е скъсал.

Безскрупулният убиец е осъден на доживотен затвор без право на замяна и кръвнина 160 000 лева обезщетение на близките на жертвите. Съучастникът му пък така и остава неразкрит.

Убиецът съди България в Страсбург

Иво Кашавелов успя да осъди от затвора България в Съда в Страсбург. Надзирателите не му сваляли белезниците, когато го извеждали на разходка. Убиецът получи обезщетение в размер на 14 бона.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.