Окончателно: Доживотен затвор за убиеца от Сотиря

0

Върховният касационен съд (ВКС) измени решение на Бургаския апелативен съд, като замени наказанието “доживотен затвор без замяна”, определено на Мартин Трифонов с “доживотен затвор”. Делото е образувано по жалба от защитника на подсъдимия.

Трифонов е подсъдим за убийството на 6-годишната Кристин от сливенското село Сотиря през август 2019 година.

В решението на ВКС е записано:

Правилно е констатирана особена тежест на престъпното посегателство. Негов обект са широк кръг обществени отношения от първостепенна значимост.

Утежняващите признаци са многобройни, а обстоятелствата, които ги обуславят превишават качествено обичайните в съдебната практика. Възрастта на пострадалата е значително по-ниска от изискуемата за съставомерност на деянията.

Насилието и бруталността са самоцелни, напълно излишни за сломяване на съпротивата на 6-годишно дете. С различни средства и по различен начин са увредени всички части на тялото и вътрешни органи.

Страданията на жертвата са били извънредни и продължителни до изпадането ѝ в безсъзнателно състояние. Негативна оценка следва да получи и личността на дееца. Трифонов е осъждан двукратно в миналото, въпреки младата си възраст.

Извършил е престъпления насочени към половата неприкосновеност и собствеността на гражданите, престъпната му деятелност ескалира. Фактът, че е изтърпял ефективно наказание лишаване от свобода, и само година по-късно е осъществил инкриминираните деяния означава, че не е преодолял липсата на задръжки, не е изградил морални ценности, продължава да не зачита установените норми на поведение.

Многобройните и драстични отегчаващи обстоятелства, както и рискът от рецидив обуславят извод, че подсъдимият следва да бъде постоянно изолиран от обществото чрез налагане на наказание доживотен затвор.

Липсват обаче предпоставките за определяне на изключителната санкция “доживотен затвор без замяна”, пише в съдебното решение. Приложението на извънредната мярка е в зависимост от оценката на перспективите за личността.

В конкретния случай не може да бъде направена категорична прогноза за невъзможност за положително развитие след повече от двадесет години. Част от изложените по този повод съображения на въззивния съд са неточни. Фактът, че подсъдимият е действал съзнателно, тоест бил е вменяем, е относим към възможността да носи наказателна отговорност, а не към вида и размера на санкцията.

В тежест на Трифонов неправилно са ценени предприетите действия по укриване и заличаване на следите от престъплението, както и констатираните неточности в обясненията му.

Подсъдимото лице няма процесуално задължение да се самоуличава или съдейства за осъждането си, като дава обяснения, предоставя веществени доказателства, или по какъвто и да било начин. Желанието му да избегне наказателно преследване не може да се третира като отегчаващо обстоятелство.

Според състава на ВКС решителен аргумент в подкрепа на искането за налагане на по-лекото наказание е двадесет и една годишната възраст на подсъдимия, която е съвсем близка до минималната по чл. 38, ал. 2 от НК. Процесът на деградация на личността не е продължил достатъчно дълго, поради което съществува вероятност да е обратим.

Неприемливите възгледи и антиобществени нагласи са формирани у подсъдимия под влияние на липсата на достатъчно възпитателни грижи в ранната му възраст и отсъствието на социална среда, по-късно. Начинът на живот е провокирал развитието на личностово разстройство.

Възможно е трайното отсъствие на криминогенни фактори в далечно бъдеще да предизвика положителна промяна. Вече сериозно е променено здравословното състояние на Трифонов в резултат на получените при залавянето му наранявания. Направените самопризнания, макар и непълни, могат да послужат за база за комуникация.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.