Особеният случай на Лозан Панов – данъчен тормоз безкрай

0

Ревизиите срещу шефа на ВКС падат в съда, но служат за предупреждение на всички, дръзнали да се опълчат на статуквото

Особен случай. Това са за НАП председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов и съпругата му Елисавета Панова. Ревизиите им са емблематичен пример как една институция може да бъде ползвала като бухалка. Съдебните решения, с които се отменят актовете на приходната агенция, доказват точно това – че Панови са тормозени от данъчните. При това ревизиите срещу тях не вървят по общия ред, а минават като „особен случай“ – това означава, че НАП приема по презумпция, че проверяваният укрива доходи и той е длъжен да доказва приходите и разходите си, вместо данъчните да търсят разминаване.

Вероятно сем. Панови никога нямаше да влязат във фокуса на вниманието на приходната агенция, ако Панов беше останал на страната на статуквото, което го направи председател на върховния съд. Той обаче изненада и поддръжниците, и противниците си, като се превърна в критик на пороците и уродливите явления в съдебната система и в държавата, както и в един от малкото членове на Висшия съдебен съвет, които си позволяват да надигат глас срещу всевластния главен прокурор. И си плаща цената за това – всякакви проверки и кални кампании в кафявите медии.

7-годишният мандат на Панов приключва скоро. И по всичко личи, че той ще го изкара целия, въпреки нагласите във Висшия съдебен съвет да бъде елиминиран. Гравитиращото около предишния и около сегашния главен прокурор мнозинство в съвета така и не дръзна да инициира процедура. Но пък Панов ще напусне поста като

най-проверявания човек на висша позиция в съдебната власт

Панов стана „клиент“ на данъчните, тъй като през 2017 г. подаде имуществена декларация само пред Инспектората към Висшия съдебен съвет, но не и пред Сметната палата (междувременно публичният имотен регистър бе прехвърлен от Сметната палата към антикорупционната комисия КПКОНПИ). Макар и да става дума за идентични декларации, той бе глобен от от КПКОНПИ с 1000 лв., а две съдебни инстанции потвърдиха това.

Не така стоят нещата обаче по делата, които Панови заведоха срещу ревизиите си. По тях магистратите констатираха тормоза на данъчните, като обявиха, че изводите от ревизиите, направени по реда нa ocoбeнитe cлyчaи, ca нeзaĸoнocъoбpaзни, нeoбocнoвaни и пpoизвoлни.

Ето например какво разкрива съдебното решение за ревизията на Панов. За 2012 г. Панов е декларирал 45 907 лв. трудови доходи, общо 3560 лв. хонорари от Фондация „Център за обучение на адвокати – Кръстю Цончев“ и Националния институт на правосъдието, както и 24 643 лв. доходи от наем. НАП обаче констатира, че Панов не е декларирал 120 лв. хонорар от Сдружение „Асоциация на българските административни съдии“. Данъчните не приемат твърденията му, че е имал налични 5000 лв. в началото на 2012 г., и изчисляват, че за годината разходите на Панов надвишават приходите с 10 474 лв. Този „недостиг“ е квалифициран като недеклариран доход, за който Панов не е посочил източник. Така му е определен данък за довнасяне, който с лихвите става 1732 лв.

За да преобразуват ревизията на Панов по правилата на особените случаи, данъчните решават, че хонорарът от 120 лв. е укрит. „Недеклариран доход не е равнозначно на неподаване на декларация. Неподаването на декларация означава липса на такава, а в случая не е така“, налага се да обясни съдът. Освен всичко доходът на Панов от 120 лв. не може да се приеме за укрит, тъй като е обложен с данък, внесен от сдружението, и за фиска не е настъпила вреда. „Този доход не е укрит, тъй като е обективно проследим и НАП е имала пълната информация за него“, се казва в съдебния акт. Магистратите обясняват още, че данъчните правят изводи, които противоречат на събраните доказателства и задълженията „са определени на база

произволни и необосновани предположения“

Любопитно е как са смятани разходите му – например съвсем произволно се приема, че той е харчил по 1000 лв. на ден по време на 10-дневна екскурзия в чужбина. Сумата е определена на базата на едно негово плащане за вечеря в Русия от 917 лв. през 2015 г., т.е. три години след ревизирания период. Съдът логично не се съгласява с подобна аритметика. Разходите е следвало да бъдат определени съобразно наредбата за задграничните командировки, каквато е и практиката на Върховния административен съд. Така излиза, че разходите за 10 дни в чужбина са 3227 лв., става ясно от съдебния акт.

И в съдебно решение по друго данъчно дело срещу Панов – ревизия, която обхваща три години – 2013 г., 2014 г. и 2015 г., бяха описани неаргументирани, нелогични и дори абсурдни изводи на НАП. Основната сума, която НАП претендира от Панов, е за 2013 г., като в ревизионния акт беше записано, че той дължи на данъчните още 10 107 лв. И тази ревизия тече като особен случай. Голяма част от сумата, която НАП твърди, че Панов дължи, идва от покупката на имот в местността Прибой на варненския кв. „Галата“. В решението на съда имотът е описан така: „сграда със застроена площ 37 кв. м, представляваща дървена постройка върху бетонова основа, брой етажи – един, с таван 37 кв. м, по удостоверение за данъчна оценка с предназначение „друг вид сграда за обитаване“, както и ½ идеални части от поземлен имот с площ 480 кв.м, находящ се в урбанизирана територия, с начин на трайно ползване „за търговски обект, комплекс“.

Панов е декларирал, че е платил за него 26 000 лв., но според данъчните реалната цена, определена с експертиза, е 122 000 лв. Вещото лице, назначено от НАП, е трябвало да установи колко е пазарната цена към април 2013 г. (когато е сключена сделката) и към май 2018 г. (когато започва ревизията). То излиза със заключение, че долната граница на пазарната цена на имота, който самият Панов нарича бунгало, е 88 293 лв., а горната -122 649 лв. И данъчните приемат именно най-високата сума, посочена от експерта, като пазарна цена.

Съдът описва това като абсурдно. „Съвсем неаргументирано ревизиращият екип е приел, че пазарната цена е в горната граница от 122 649.47 лв., като е направил извод, че той е платил в брой на продавача разликата (която е 96 649 лв.) между нея и вписаната цена в нотариалния акт. Тези изводи са необосновани, както е необосновано и експертното заключение“, пише в съдебния акт. Магистратите припомнят, че нотариалният акт е доказателство за цената и няма дори и косвени данни, че в случая има отклонение от посочената в него цена. Освен всичко

експертът е работил по обяви във вестници

и си е правил справки в Имотния регистър, но не е направил оглед на място. Но пък е съпоставил сделката на Панов с други сделки, които по нищо не приличат на нея. 

И при тази ревизия данъчните произволно приемат, че Панов е бил в чужбина 9 дни, защото толкова време е бил в отпуск, както и че е харчил по 1000 лв. на ден там. С това решение административният съд осъди Панов да плати 890 лв. вместо исканите от НАП над 10 000 лв. данъци за 2013 г. и изцяло отмени ревизионния акт за 2014 г. и 2015 г. Сред перата, които формират останалата за довнасяне сума, са например около 3000 лв., за които председателят на ВКС твърди, че са разходи за ремонт на жилище, което дава под наем, но съдът приема, че той не е успял да докаже това.

За да е тормозът пълен, Елисавета Панова също бе щателно ревизирана по особения ред. Данъчните искаха от нея 6243 лв., а сега й дължат 2800 лв. за разноски. 

Тези съдебни решения не са окончателни, но засега няма данни НАП да ги е атакувала пред Върховния административен съд. Те обаче имат специална роля – да смразяват намеренията на всеки, който мисли, че може да е опозиция на статуквото.

Автор: ДОРОТЕЯ ДАЧКОВА

Източник: „СЕГА“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.