Бивш шеф на тайните служби в Грузия иска политическо убежище в България

0

„Дойдох в България, защото тя е страна в Европейския съюз и очаквах, че в нея ще намеря спокойствие и сигурност” – така започва разказа си Йосиф Топуридзе. За съжаление очакванията му не се оправдават.

Той е съратник на бившия президент на Грузия Михаил Саакашвили, който реформира из основи кавказката страна. По негово време Йосиф Топуридзе е зам.-шеф на департамента по национална безопасност. Лично участва в разследвания на корупционни схеми, арестува замесени в тях, името му е добре познато в родината му, понеже медиите обилно отразяват акциите, които ръководи срещу грузинската мафия. Разбира се, спечелва си и много врагове, а след идването на власт в Тбилиси през 2012 г. на милиардера Бидзина Иванишвили и партията му „Грузинска мечта”, Топуридзе е един от реформаторите,

принудени да напуснат родината си,

за да останат живи.
Новите управници на Грузия, тясно свързани с Кремъл, започват преследване, осъждат и вкарват в затвора повече от 100 души от екипа на Саакашвили. Освен това в ръцете на свързани с руските спецслужби е предаден от съветници на Иванишвили списък с 200 имена на грузински служители. Един от тях е и Йосиф Топуридзе.
И въпреки това в България не само му е отказан бежански статут, но и го третират като престъпник. Защо ли? И дали някои подчинени на шефа на отдел „Миграция” в МВР Йотко Андреев, не са си правили тънки сметки, че могат да изкарат някой и друг рушвет от него, както например има данни, че постъпват с араби, а после са останали с празни ръце, като са разбрали с кого си имат работа? Въпроси, на които се очаква вътрешна проверка в МВР да даде отговор.
Историята на Топуридзе е показателна в много отношения, най-вече доколко у нас се зачитат човешките права и как се закриля един доказан борец срещу корупцията и престъпността. Скоро се очаква скандалът с отказания бежански статут да отекне и в Брюксел.
В София грузинецът попада през 2019 г., като преди това е 7 години изгнаник в Истанбул. „Дойдох в България, понеже в Турция стана опасно за мен,

по следите ни тръгнаха мафиоти,

готови да ни ликвидират – разказва Топуридзе. – От друга страна, не желаех да се промъквам като нелегален или с фалшиви документи в Европа”.
В София веднага се свързва с Хелзинкския комитет и се обръща към Държавната агенция за бежанците с молба за политическо убежище. Разказва своята история, като дава и писмени доказателства, че над 70 души от бившите му колеги от правосъдното министерство и службите за сигурност на Грузия са получили бежански статут в други европейски страни. Още тогава обаче разбира, че у нас за бежанци се признават най-вече сирийци и афганистанци. Неговият живот обаче също е заплашен в родината му, при това не по-малко от този на хората, които бягат от войни.
В Тбилиси срещу него се води задочно съдебен процес за превишаване на служебни правомощия. Инцидентът уж се бил разиграл през 2005 г., когато в кабинета на началника му бил пребит някакъв полицейски служител. Нищо че оттогава са минали години, че

„битият” няма дори медицинско свидетелство,

въпреки това делото е факт. Никой не обръща внимание и на обстоятелството, че Йосиф Топуридзе е назначен на поста на 14 януари 2005 г., а го обвиняват за събития, които са се разиграли според прокуратурата на 5 януари, тоест 9 дни по-рано.
„Мои колеги, също задочно подсъдими по това дело, вече получиха бежански статут в Унгария” – обяснява грузинецът. Той обяснява всички тези детайли в ДАБ, с убеждението, че България е правова държава, член на НАТО и ЕС и ще бъде чуят и разбран. Разпитват го 5 часа, вземат му отпечатъци от пръстите. Снимат го и накрая му дават медицинска застраховка и регистрационен талон, който е документ за самоличност. „От този момент се намирам под закрилата на България и на редица международни договори” – казва той. Така е отбелязано и на самия талон.
Шест месеца по-късно обаче от ДАБ му отказва бежански статут. Преценено било, че Грузия е безопасна страна. Никой обаче не си прави труда да вникне в драмата на Топуридзе. „Ако се върна там, моментално ще бъда хвърлен в затвора” – подчертава той.
На 11 януари т.г. в 9 сутринта той отива в Агенцията, за да продължи талона си. Друг път му го връщат след около два часа. Сега обаче сътрудникът го кани да влезе за справка. Оставят го да стои в един коридор. По някое време пристигат трима сътрудници и му нареждат да си изключи телефона. След това му слагат белезници. Натоварват го в една „Нива” и го стоварват в 6-то РПУ. Там му връчват заповед за арест.

„Вас ви търси Интерпол

и сте задържан за екстрадиция в родината ви” – казват на изненадания Топуридзе. При бягството си от Грузия през 2012 г. той и негови колеги са обявени за издирване. Те обаче отдавна са свалени от списъка, след като в централата на Интерпол във Франция са изпратени документи и доказателства, че ги търсят по политически причини. В нашето МВР явно не са си направили труда да изяснят това. Затова пък моментално уведомили властите в Грузия къде се намира Топуридзе, което е нарушение на международни закони, а и както все пак пише в талона му, той е под защитата на България. От Тбилиси веднага изпращат искане да бъде екстрадиран.
След като грузинецът изкарва денонощие в 6-то РПУ, е освободен, а на 13 януари застава пред съда. Магистратите отхвърлят искането да бъде задържан за 40 дни, докато пристигнат документите от Грузия. Оставен е на свобода под гаранция от 1000 лева. На следващия ден в ДАБ продължават срока на талона му до 10 април.
На 17 април Топуридзе е извикан да се яви в прокуратурата. Материалите от Грузия вече са В София и му ги дават да се запознае с тях. Вечерта в 17 часа започва самото дело. Решението на магистратите е отново той да остане под гаранция, която веднага е платена.
Най-изненадващо обаче на 27 март сутринта в дома на Топуридзе нахлуват цивилни полицаи. Те се държат изключително арогантно, при което той им казва, че ще заснеме действията им с телефона си. Те не възразяват!

Той включва камерата.

„Добре, че снимах, иначе никой нямаше да ми повярва какво съм преживял” – казва сега грузинецът. Полицаите не се легитимират, но искат неговите документи. „Вие сте арестуван!” – заявяват. Той пита на какво основание, но вместо отговор дърпат ръцете му зад гърба и му слагат белезници. В същото време един от тях му пъха пакет в джоба. „Развиках се: „Помощ, това не е мое, нямам нищо в джобовете” – припомня си преживяното Топуридзе. „За да ти е ясно какво можем да направим следващия път” – отвръща един от тях. „В този момент въобще не бях наясно дали са полицаи, или бандити, пратени от моите врагове” – споделя грузинецът. Хвърлят го на пода, а друг полицаи го натиска с крака си. „Казах им, че имам болно сърце и ми е зле – припомня си той. – Онзи продължи да ме натиска с крака си.” Той моли да се облече, понеже е по пижама, те обаче го извеждат така навън, като го карат да върви превит на две, с оковани на гърба ръце. „Все едно водят терорист” – обяснява Топуридзе. Хвърлят го на задната седалка в някаква кола и

натискат главата му към пода.

„Успокоих се, отдъхнах си и повярвах, че са полицаи, чак когато спряхме пред сградата на управлението – казва той. – Дотогава подозирах, че ме отвличат мафиоти”. Оставят го в коридора, вързан с белезници за парното, но не му дават да се свърже с адвокат. Неясно защо свалят обаче християнския кръст от врата му. Вземат му телефона, но не изтриват записа от нахлуването им в дома му. По някое време благоволяват да му кажат, че са го прибрали, понеже не е платена гаранцията му. Той им показва бележка, че парите са преведени. Тогава му махат белезниците и го пускат да си ходи. Хей така, без нищо, без дори да е направен протокол, въобще някакъв документ. Налага се обаче да повикат бърза помощ, понеже Топуридзе вдига кръвното.
„Полицията по цял свят може да атакува така безцеремонно домовете на хората, само ако е станало убийство или друго тежко престъпление” – обяснява Топуридзе, който притежава и богат опит като служител. Той е очаквал, че ще има и все някакво съдебно решение за ареста му. Няма! Просто му казват да си ходи. „Това беше чист терор спрямо мен, незаконно се вмъкнаха в дома ми, незаконно ми отнеха свободата, без да покажат решение, заповед, а след престоя ми в полицията – пак същото, никакъв документ, нищо!

Зададох им въпрос – на кого преча тук?

Защо ме преследват?” – пита се Топуридзе. Отговор няма.
Той изпраща писма до премиера Борисов и президента Радев. След разпореждане на вътрешния министър по това време Христо Терзийски е създадена комисия в СДВР, но вътрешната проверка още не е приключила. „Борих се с корупцията в родината си, не съм престъпник, за да се отнасят така с мен” – казва Топуридзе.
След като получава отказа от ДАБ да получи статут на бежанец, той се обръща с молба към президента за политическо убежище. За разлика от ДАБ, според която в Грузия е спокойно, ЕС и Конгреса на САЩ считат, че в затворите на страната има хора, хвърлени по политически причини. Топуридзе казва, че трима негови сътрудници са починали след разпити в Тбилиси. Друг негов сътрудник пък е намерен мъртъв на улицата. „Затова се надявам, че моят казус ще бъде добре проучен и ще се вземе мъдро решение”. Грузинецът е написал писмо и до вицепремиера на САЩ Камила Харис и е получил отговор, според който посолството в София ще наблюдава предстоящото дело. На него ще трябва окончателно да се реши дали България ще даде закрила на Йосиф Топуридзе.

Прегледана: 15073

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.