В женския затвор в Сливен се правели банкети по време на пандемията

0

Сливенският женски затвор с бързи темпове се превърна в инкубатор на Ковид-19 и бройката на заразени затворници и служители започна да се увеличава скорострелно. Диагностицирани с коронавирус са общо 13 души. 9 лишени от свобода и четирима служители, а към момента в затвора в Сливен е запечатан цял отряд. „Там са и болни и не болни”, издава пред „Уикенд” източник зад решетките.

„Болните ги държаха в 2-3эстаи и ги пускаха в същия коридор в същата баня и на същия телефон, защото няма отделение, което да е само за заразените с коронавирус”, разказва лишената от свобода. В момента ги лекували с широкоспектърен антибиотик, който го дават за абсолютно всичко в зандана. По думите на затворничката, за всякакъв род оплаквания жените без финансова възможност получавали парацетамол, а останалите купували необходимите медикаменти, за да си осигурят адекватно лечение.


В същото време в зандана в Сливен се устройвали банкети по време на пандемията. „Персоналът се събираше и всички бяха контактни”, издава затворничката. На забавите, платени от джоба на данъкоплатеца, присъствали още алкохолни напитки и разнообразно меню, за разлика от това, което се полагало на лишените от свобода. „Готвят ни се страшни помии долу в стола! Количеството не стига, а месото почти отсъства”, оплаква се жената. Пандизчийките са лишени и от условията да си закупят по-сносна храна или да си сготвят нещо сами. „На лавката няма омекотители, няма шампоани. Закъсва се за паста за зъби. Закъсваме дори за тоалетна хартия”, обяснява дамата. Така на месец лишените от свобода в затвора в Сливен получават по 22 дамски превръзки и едва 500 грама прах за пране. „Нормален човек трудно може да си изпере дрехите с половинка прах, така че е излишно да говорим за хигиена и дезинфекция. Имаме единствено маски, защото затворничките в цеха шият”, разказва жената.


Като мярка за ограничаване на вируса, домашните отпуски са временно спрени. В същото време обаче външните бригади продължават да ходят на работа.

„Отпуската ми се полага по закон. Близките ни с години ни чакат да се приберем вкъщи, но ръководството ги спря. Попитах дали жената, която живее с мен, не ме застрашава като излиза да работи, а ИСДВР-то ми отговори, че тя е само един човек. Да не забравяме обаче, че от един човек пламна всичко”, възмущава се тя. Първоначално заразените били настанени в две килии. Всички останали били здрави, но започнали една по една да се тръшкат. „При положение, че ползват обща баня и един коридор никой не е очаквал по-различен резултат”, допълва жената. Така болни и здрави продължават да съжителства в един отряд, който е запечатан.


Новопостъпилите лишени от свобода, които също са потенциални проводници на заразата, се държат под 14-дневна карантина в същия отряд. Тя обаче е чисто фиктивна. „Мерки да не се разпространи заразата на практика не се вземат. Карантината им тече по различно време”, твърди жената. Така, докато на една затворничка й остават 10 или 11 дни престой, за друга карантината тепърва започва.


„Не само, че не се предприемат никакви мерки да ни предпазят, но и хлебарките се разхождат по леглата
. Доскоро целите бяхме нахапани от дървеници”, оплаква се дамата. Освен това в женския затвор е невъзможно да се спазва наложената социална изолация, поради факта, че има прекалено много общи помещения. Затворничките спят на 5 см. една от друга, използват обща баня, общ телефон, което означава, че спазването на препоръката за 2 метра социална дистанция е абсолютно невъзможно. „При жилищата от открит тип затворничките още са на клекала, а в тоалетната влизат змии и таралежи. Тези жилища трябва да са награда, а жените отиват там с рев”, разказва дамата.

Условията в стаите пък са диаметрално противоположни на дългогодишните препоръки на КПИ (Комитетът за предотвратяване на изтезанията) към Съвета на Европа, някои от които датират още от 1995 г. Настаняват се по три жени в стая от 12 кв. м с шкафове, легла и чинове.

„Вътре няма къде да се завърти човек. Как се очаква лишените от свобода да се предпазят от вируса в такива условия?!”, коментира тя. По този начин затворници и служители се намират в постоянен контакт. От това става ясно, че е достатъчно някой от служителите да предаде вируса само на една жена лишена от свобода, за да може целият затвор да пламне.
Предвид тези факти изненадваща остава безотговорността на служителите на зандана, които ходели на работа с грипоподобни симптоми. „Надзора идваше болен, парнаджите всичките кашляха и бяха зле. Те ни вкараха вируса”, категорична е лишената от свобода. Освен това служителите носели ръкавици единствено от съображения за собствената си безопасност и не ги подменяли с нови дори, когато извършвали гол обиск на различни жени, като по този начин допълнително разпространявали заразата.


„В женския затвор непрекъснато се правят обиски. Опипвани сме на всяко излизане от столовата, а наркозависимите нямат влизане и излизане без преглед. Непрекъснато ги проверяват дали нямат в себе си наркотични вещества”, твърди тя. Най-много от всичко обаче жените се страхуват какво ще се случи с тях, ако им се наложи да стигнат до болнично лечение извън пределите на зандана. Притеснението тръгва оттам, че ако затворникът не е здравно осигурен, разходите са за държавата. Това обаче се оказва проблем, защото няколко жени споделят, че им е отказван преглед в болнично заведение, понеже нямали внесени осигуровки. Доказателство за това е и случаят с Мария Роса, която почина от рак в затвора. Нейното лечение не е започнало навреме, защото не е била здравно осигурена. „Затворът трябваше да плати цялата сума и лечението й, но ГДИН нарушава закона. Ако бяха платили, то е щяло да започне веднага”, разказва запозната със случая затворничка.
Така към днешна дата незаразените лишени от свобода жени са заключени заедно в малки и нехигиенични условия, в които просто чакат да бъдат заразени, а от Министерство на правосъдието продължават да не налагат така необходимите мерки за ограничаването и разпространението на вируса и предаването му към затворниците и персонала. Затова лишените от свобода от затвора в Сливен апелират да се вземат адекватни мерки и да се защитят поне уязвимите жени, тъй като сред тях се намират и такива с онкологични заболявания и няколко операции.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.