Руските шпиони предават свръх секретна информация за центъра на НАТО във Варна

0

Свръх секретните тайни на Военноморския център на НАТО във Варна, по-точно комуникационните детайли в него – технологии, честоти, пароли, позивни – това е важната информация, която събира групата от шестима шпиони, работили за руското разузнаване. Част от тях са служители на Министерството на отбраната. Според източниците на „Уикенд”, които са отлично запознати с аферата, с тези данни, около които душели вербованите, може да се следи движението на цивилни и плавателни военни съдове в акваторията на Черно море, но и да се осъществява комуникацията между Центъра във Варна и други структури на Алианса. А това е вече много опасно, защото руснаците, които да припомним, че окупираха Крим, без да им мигне окото, ще могат да подслушват най-спокойно и да са наясно с всяка стъпка на своите противници в Черно море.

„Събирана е информация за високотехнологични тайни от военен и личен характер. За съжаление участниците в групата са се клели във вярност на държавата си” – коментира лаконично шефът на Апелативната военна прокуратура Елин Алексов. Другият интересен момент в шпионската афера е, че цялата разработка е направена от американските служби. Нашите агенти от ДАНС и военната полиция са

ангажирани в последния момент.

Възложено е им е основно да проведат техническата част на операцията – арестите на издънените шпиони. Все пак това се случва на българска територия! Но и тук се стигна до издънка. Резидентът Иван Илиев е изпуснат от военната полиция и след това главният прокурор Иван Гешев обяви, че й няма доверие.
Участниците в групата са шестима, но само на 4 от тях бяха обявени имената. За другите двама се знае единствено, че са от военното разузнаване. Подразбра се, че служебните ангажименти на единия от тях са да подготвя информация за противодействието на хибридните заплахи и рискове, включително и от Русия. Другият пък е бил няколко пъти на мисии в състава на българския контингент зад граница. Оказа се още, че единият офицер е освободен под парична гаранция, понеже направил пълни самопризнания. Кой е другият остана загадка до последно. Явно не случайно!
Мерките на арестуваните бяха гледани посред нощ, при затворени врати, далеч от медиен поглед, сакън някой

да не види и разпознае руските агенти.

Иначе официално беше обяснено, че адвокатите чели с часове събраните 44 тома с доказателства. От Главната прокуратура пък сравниха заловените шпиони с прословутата „Кеймбриджката петорка”.
Скандалът с шпионите избухна преди изборите и някои побързаха да го обявят за „димка”, пусната преди гласуването. С пропагандна цел били според тях изгонени и поредните двама руски дипломати – Максим Рибкин, първи секретар в посолството и Александър Зинкин, втори секретар. Запознати с детайлите обаче са категорични, че това не е поредният кьорфишек, а срив в доверието към нашето министерството на отбраната.
Няколко дни преди арестите на предателите, на 16 март новата посланичка на Русия Елеонора Митрофанова връчи акредитивните си писма на президента Румен Радев. Събитието мина и замина незабелязано. Без шум в медиите, без фанфари, в един куп с още няколко посланици и дори с най-лаконично съобщение от пресцентъра на президента. Така де, отдавна не е актуална частушката

„Курица – не птица, Болгария – не заграница”,

страната ни е член на ЕС и НАТО и се бори да докаже, че не е „Троянският кон” на Кремъл.
Три-четири дни по-късно, буквално часове след арестите на групата, по повод деня на поезията, Елеонора Митрофанова в компанията на служители от посолството, рецитира във Фейсбук стихотворението „Януари” на Владимир Соколов. „Идет московский снег в Софии, Вторые сутки напролет…” – „Вали московски сняг в София, второ денонощие безспир…” – изрече тя многозначителни рими.
Експерти по национална сигурност, до които се допитахме за особеностите на руската зима в двустранните ни отношения, обявиха, че Кремъл няма какво повече да научи за нашето въоръжение. Повод за тези коментари е изявлението на военния министър Красимир Каракачанов относно шпионите, че: „Информацията в основната си част е събирана по отношение на проектите за модернизация и повишаване на бойните способности на българската армия. Както във флота в региона на Черно море, така и в авиацията. Това е основната база на техния интерес.” Според Каракачанов щети нямало.
Според познавачи на темата, до които се допитахме, наистина няма щети, защото в общи линии

нямаме и кой знае каква армия.

Доколкото я има, тя е въоръжена с руско оръжие. Малкото, подарено от чужбина, пък не се ползва, понеже няма боеприпаси за него. Така че на руснаците не им пука кой знае колко за нашата „модернизация”.
От друга страна обаче, Каракачанов, както допълват източниците ни, е бил оставен леко настрана от разработката на шпионите. И как да е, след като той е известен като потомствен доносник на бившата Държавна сигурност, а също и с топлите си чувства към бившия руски посланик Анатолий Макаров. Казват, че не е пропуснал прием или друго официално събитие в посолството срещу столичния парк-хотел „Москва”. „Двамата с Анатолий Макаров се прегръщаха и целуваха като Брежнев и Живков навремето” – отбелязват очевидци.
Руснаците може и да не се вълнуват от имагинерната модернизация на българската войска, но пък искат да знаят честотите, локаторите, въобще всички параметри в открития преди време Военноморски координационен център във Варна.
При откриването му официално беше съобщено, че в него ще работят една дузина наши офицери и той няма разузнавателни функции. Вярно е, че са ангажирани малко офицери, но те разполагат с оборудване от най-висок технологичен клас. Както казват запознати, в него е

натъпкано разузнавателна комуникационна апаратура,

дарена от САЩ.
Руснаците са искали да знаят всеки детайл от Центъра във Варна, още повече, че в него се събира и обобщава информацията за корабоплаването в Черно море, там постъпват и данни от оперативните центрове на съюзниците от Румъния и Турция. Базата във Варна има обхват, който далеч надхвърля нашите териториални води.
Центърът във Варна се появи, след като като Москва най-нагло окупира и завладя Крим. Тогава в НАТО е взето решение да се изгради мрежа от командни центрове по предния източен фланг. От друга страна, нашите радари са така разположени по крайбрежието, че прихващат всяко движение в морето чак до Босфора, следят за комуникацията и координацията на военните кораби не само на Алианса, но и на стратегическия противник – Русия. Освен, че във Варна се обобщава информация от съседните ни съюзници, там се събират данни и за чуждата активност. Включително и около Крим. От Центъра се координират кораби, самолети, дронове и други устройства,

който обикалят навътре в Черно море

и доставят информация. След това данните се предават чрез секретна връзка към щаба на Съюзното военноморско командване на НАТО в Нортууд. Там е центърът на Алианса, който планира военноморските операции и има във всеки момент реална картина и за най-далечната точка, която интересува съюза. В случай на ескалиране на напрежението с Русия варненският център получава и нови задачи, казват запознати. От него ще се координира пристигането на т.нар. сили за отговор на НАТО. Всяка държава от Източна Европа през последните години се е подготвила да ги приеме, изградени са специални складове и хангари за техниката, казарми и площадки за разполагане на полеви лагери, а също и помещения за разгръщане на специалния щаб, който ще поеме управлението.
Още от 2015 г. край Варна е направена съответната подготовка да поеме силите за отговор, ако се наложи. Ремонтирано е поделение, изграден е и комуникационен щаб със съответната апаратура. Подобен щаб е ситуиран и край София, като в него също постоянно работят български и съюзнически офицери. Руснаците, казват запознати, посрещат с огромно възмущение изграждането на такива центрове и особено този във Варна. Не е случайно, че те имат огромен интерес към класифицираната система за свръзка, с която работи той. Сега, след разгрома на шпионската група, излиза, че

военното министерство в София е пробито.

Анализатори припомнят пред „Уикенд” и друг факт за спорното поведение на началството в отбраната. Уж заради карантина, два наши кораба бяха спрени от учение на НАТО в Румъния през февруари. Веднъж казаха, че имало болни от Ковид, после пък, че трябвало да се ваксинират, но така или иначе корабите не участваха в учението. Източниците ни считат, че това е голям гаф, който показва сервилност към Русия и пренебрежение към партньорите ни.
Веднага след изгонването на руските дипломати премиерът Бойко Борисов прие посланик Елеонора Митрофанова. Според правителствената пресслужба било обсъдено желанието отношенията на България и Русия да бъдат задълбочавани „в дух на добронамереност и прагматичност”. Само да припомним, че преди последния случай, от 2019 г. досега във София набързо се наложи да си съберат куфарите 6 руски дипломати.


Руснаците сами подхвърлили част от информацията, за да се отърват от някои от шпионите си?

Коя е кеймбриджката петорка от квартал „Борово”?

Да видим кои бяха обявени гръмко като родните Ким Филбиевци.
На преден план обвинението изтика 74-годишния ветеран Иван Илиев, бивш шеф във военното разузнаване или както вече се нарича Военна информация, някога кадрови офицер от РУМНО, работил като агент в Гърция и други държави, пенсионер от 2000 г. Посочиха го като Резидента на групата. В подслушаните разговори той се самоопределя като сталинист, карал школа на КГБ през 70-те години на миналия век. Задачата му била да вербува и обучава шпионите в „оперативно майсторство”, нещо което е работил години наред във „Военна информация”. Правилата на конспирацията обаче са тотално нарушени, шпионите разговарят за „сумички”, паричките за събраните сведения, се оказват едва по 2000-3000 лева, като един от агентите ги обменя в чейнч бюро, друг пък непредпазливо ги брои на служебното си бюрото си. Епизоди сякаш

излезли от филм за Джони Инглиш,

само дето нашият Резидент е известен сред колегите си като Иван Шопа. За капак той се изплъзва от военната полиция, която уж го охранява в Съдебната палата, побягва към руската легация, но явно портите там са залостени и е заловен край сградата по тъмна доба, като гонката създава напрежение в трафика по оживения булевард.
Съпругата на Иван Шопа е рускинята Галина. Тя пък е заснета, че влиза в руското консулство, нещо което така или иначе правят мнозина в приемните дни. Според разследването там тя предава събраната информация, като се среща с жените на двамата дипломати, които бяха изгонени от България – Максим Рибкин, първи секретар в посолството и Александър Зинкин, втори секретар. До тях достигали документите с гриф „НАТО секретно”, след като Галина ги предавала на съпругите им Евгения Софронова и Елена Зинкина. Въобще малък семеен бизнес. За да е още по-пикантно се оказа, че

балдъзата на Резидента Иван Шопа,

преди години била секретарка на покойния газов олигарх Рем Вяхирев. С други думи, Резидента се е отъркал около голямото руско „добрутро”.
По-късно обаче от посолство на Руската федерация уточниха, че госпожа Галина не е разнасяла из консулската служба тайните на Алианса в пазарската си чанта, а е ходила да се консултира за пенсията си. След всички тези разкрития скептици предположиха, че нищо чудно самите братушки да са подхвърлили част от информацията, за да се отърват от някои от шпионите си. Кой знае!
Далеч не е за подценяване обаче друг участник в българската версия на „Кеймбриджката петорка” – полк. Петър Петров, зам.-шеф на бюджетната дирекция във военното министерство. Той е спипан от военната полиция и ДАНС призори в апартамента си в столичния квартал „Борово”. Докато му разбиват вратата, той реже с машина служебни документи, които не трябва да са в апартамента му.
Кариерата на полк. Петров е много любопитна. От експерт е издигнат направо за зам.–шеф на дирекция „Планиране, програмиране и бюджет” във военното министерство, като е прескочена стъпката – началник отдел. Зад тази маневра, казват, че стои служебният военен министър Стефан Янев, назначен от президента Румен Радев. Сега Янев е негов съветник на „Дондуков” 2. Впрочем,

Румен Радев оглушително мълчи

за шпионската афера. Единствено главният секретар Димитър Стоянов написа във Фейсбук: „Предателството е грозна картинка, каза главният прокурор, така е, ако има такова. И всеки следва да си получи заслуженото… Има още много такива картинки! Само дето няма кой да се занимава с тях!”.
Но да се върнем към кариерата на полк. Петър Петров. След като военното министерството е поето от Красимир Каракачанов, той запазва мястото си. От тази позиция няма съмнение, че е наясно с финансите на армията, познава програмите за модернизация и превъоръжаване, заплатите, личния състав и всичко друго, до което може да се стигне по линия на парите. От друга страна, Петров е запален тенисист, а тенис кортовете, както знаем от шпионските романи и филми за Емил Боев, са удобно място за срещи и предаване на информация, включително и на дипломати от руското посолство.
Сред обявените шпиони на столичната „Кеймбриджка петорка” се оказа и Любомир Медаров-Пчелата, който от 2015 г. е директор на регистратурата за класифицирана информация в Народното събрание. На тази позиция запознати казват, че не е имал достъп до кой знае какви военни тайни, но пък е в тесен контакт с депутати, лобита, секретарки, сътрудници. Преди това е бил аналитик във военното разузнаване, в което работели баща му и брат му.


Защо всички мълчат за московската „мека” сила в Камчия?

Защо в София никой не повдига от години и въпроса за „анклава на руските служби”, проснат между Камчия и бургаската база на „Лукойл”, питат се експерти по национална сигурност, но не получават никакъв отговор. Камчия през последните години се превърна в руска зона, като главната заслуга за това на пръв поглед е на бившата комсомолска ръководителка Станка Шопова и бившия кмет на Москва Юрий Лужков. През 2004 г. правителството на Москва, което притежава фирмата Спортно-оздравителен комплекс „Камчия”, купува 120 декара, върху които израства курорта, за по 5 лева на квадрат. Заповедта за тази продажба е разписана от тогавашния земеделски министър Мехмед Дикме, който днес е милионер и скъп консултант. В директорския борд и досега е Станка Шопова в компанията на няколко руснака. В началото на 2019 г. Владимир Путин й връчи орден „Дружба”, какъвто получи и Николай Малинов, който да припомним, се разследваше за шпионаж.
Според официалната версия, предназначението на „Камчия” е оздравителен детски лагер. От години обаче витаят съмнения, че е шпионски център. Факт е, че мястото, според очевидци, е натъпкано с електроника, а освен това комплексът може сам да си произвежда ток и не зависи по никакъв начин от енергийната система на България. Руският външен министър Сергей Лавров преди време коментира „Камчия” така: „Ако говорим за „мека сила”, то това е нейният идеален образец в най-положителен смисъл”. Съвсем недалеч, в Росенец, е и пристанището на „Лукойл”, голямата руска петролна компания, а до него както казват нямали достъп български митничари и граничари.
Така на няколко километра разстояние сега във Варна има координационен център за натовските кораби, а в „Камчия” и край Бургас и руската „мека” сила.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.