Навръх Нова година Константин наръга приятеля си с нож, а след това го довърши с брадва

Малко преди настъпването на новата 2021 г. Красимир Янков, другарят му Константин Тодоров и съпругите им са на маса, ядат и пият в Пирдоп. Нищо не предполага, че след часове там ще стане последното убийство за 2020 г.  

Красимир е родом от Пирдоп. 25-годишният мъж е завършил счетоводство в университета в Ботевград. Връща се в родния си град, за да работи като счетоводител във фирма, помещаваща се в местното ТКЗС. Там се запознава с Константин. Мъжът е с 30 години по-възрастен, работи като пастир. Няма много пари и обитава една от стаите в сградата. Въпреки разликата в годините, образованието, работата и социалния статус, между двамата се заражда приятелство. Мъжете се запознават през 2018 г.

Бързо се сприятеляват, често си гостуват. Дори Константин и жена му ходили на море заедно с Красимир и съпругата му Надя. Двете семейства се разбирали много, всички празници чествали заедно. Красимир два пъти уреждал увеличение на заплатата на Константин. „Краси е счетоводител. Седна и изчисли, че парите, които Косьо изкарва на фирмата, като се грижи за животните, са поне 40 пъти над заплатата му. Затова говори с шефа и на два пъти увеличиха възнаграждението на Косьо”, разказаха познати на двамата мъже.

Тодоров спасил приятеля си и от уволнение. Оказало се, че той скрил от шефовете си, че има 2 присъди за кражби. Мъжът бил реабилитиран и затова не излезли в свидетелството му за съдимост, когато постъпвал на работа. Работодателят му обаче разбрал за двете присъди. Първата е от 1997 г. Тогава Константин работел като охранител на строеж в родния си град Плевен. Задигнал от обекта редица строителни материали, най-вече арматура, откраднал и машини на майсторите. Желязото продал за скрап, а машините заложил в местния аукцион. Бързо го разкрили. Затова Янков сключил споразумение с прокуратурата за 6 месеца условно с 2 години изпитателен срок.

В следващите 5 години Константин не извършвал престъпления. През 2002 г. обаче още веднъж кривнал от пътя. Бил продавач в магазин, отново в Плевен. Един ден след смяната си заключил магазина. Прибрал се в тях и се преоблякъл, след което се върнал в помещението, което отворил с ключа си и задигнал от касата 3500 лв. Веднага след това погъсил дългове, които бил натрупал в последните месеци – главно кредити към местни лихвари. За беда обаче един от лихварите бил зет на собственика на магазина, който Константин обрал. Хванат натясно, той признал за обира. Отново сключил споразумение, тъй като предишата му присъда била с изтекъл изпитателен срок и пак се разминал само с условна.

По това време жената на Константин решила, че трябва да го отдели от приятелите му, които обвинявала, че му влияят зле. Затова двамата се преселили в Пирдоп. Работели на различни места. В началото Константин се хванал на строеж, бачкал на черно. Изчакал да го реабилитират по право, преди отново да захване законна работа. Когато това станало, започал да продава в магазин за авточасти. Останал там до 2018 г. После започнал в ТКЗС-то. Малко по-късно там на работа бил назначен и Красимир. Двамата бързо се сприятелили. Така се стигнало до фаталния 31 декември.

Двамата мъже се заредили с фойерверки. Решили да празнуват в ТКЗС-то, където живеели Константин и съпругата му. Надделяло това, че в блока на Красимир има стари и болни хора и щели да ги изплашат с гърмежите. Двамата наредили фойерверките в двора на ТКЗС-то, а през това време съпругите им сложили трапезата. Имало много алкохол, двамата мъже се запили и заговорили за работа.

Константин твърдял, че цялата фирма се крепи на труда на работници като него. Красимир обаче изтъкнал, че именно той и колегите му са смятали кой какви доходи носи на фирмата и по тяхна заръка са наети повече работници и благодарение на това работата се оптимизирала. В началото всичко изглеждало като приятелски спор.

От алкохола обаче спорът прераснал в жестока кавга. Красимир дори си позволил да удари с юмрук приятеля си, физически по-слаб и доста по-възрастен. Константин знаел, че няма шанс в ръкопашен бой, затова грабнал нож и го забил в гърдите на Красимир. След това хванал брадва и с нея започнал да удря съперника си както в гърдите, така и по гърба. Тодоров виел от болката, а двете жени били стъписани. След касапницата, Константин и съпругата му избягали. Жената на Красимир била в шок, успяла само да излезе навън. Извикали Бърза помощ, а медиците прегледали на място ранения, който бил в съзнание. В болницата в Пирдоп пък нямало хирург, затова лекарите решили да закарат Красимир в столична болница. Качили го в линейката, мъжът бил контактен. Кръвта обаче отново тръгнала и той починал на път за София от остра кръвозагуба.

Ченгетата заловили Константин, който направил пълни самопризнания. В този момент, обаче той още не знаел, че доскорошният му приятел е починал. Мъжът предал брадвата, и ножа, използвани за убийството. Малко преди полунощ, докато разпитът му протичал, му съобщили, че Красимир е починал. Константин се разплакал, повтарял само: „Какво направих“. Константин е обвинен в убийство, извършено по особено жесток начин. Прокуратурата е поискала той да остане в ареста, а съдът е уважил искането. Константин Тодоров не е жалил мярката си за неотклонение.