Бившият пожарникар Петър Илиев, който преди 6 години разстрелва майка си и ранява сина си в слепоочието, излиза на свобода. Това реши Софийският градски съд.
Илиев е лежал малко над 6 години в затвора, още с 20 месеца си е намалил присъдата с работа зад решетките и затова има право да поиска условно предсрочно освобождаване. Отначало той получава 20 години пандиз, които са съкратени до 13 години и 4 месеца заради съкратеното съдебно производство, а на горна инстанция са намалени на 12 години. Прокуратурата е против искането на пенсионирания пожарникар да бъде пуснат, както и ръководството на Софийския затвор. Те считат, че няма достатъчно данни за поправянето му, въпреки че зад решетките не е наказван и е награждаван. Смятат, че трябва да изтърпи и останалото от наложеното му наказание заради характера на престъплението, което е извършил. Самият Илиев моли за прошка близките си и казва, че искрено съжалява за стореното, писа „България Днес“.
Съдът преценява, че въпреки отказа на затворническата администрация да признае, че 61-годишният днес Петър Илиев се е поправил, в документацията са налице такива данни, и му налага условно предсрочно освобождаване. Решението обаче не е окончателно и е протестирано пред Апелативния съд в София, който ще има крайната дума дали пожарникарят се прибира вкъщи.
Илиев е зад решетките от 15 ноември 2014 г., когато на рождения й ден стреля 6 пъти по майка си с „Макаров“. Три от куршумите оставят 79-годишната Надежда на място, а един рикошира в слепоочието на сина му Любен, който е неподвижен от кръста надолу след малформации на гръбначния мозък.
След пукотевицата Илиев се обажда на бивша колежка и й казва, че „ги е избил всичките, всичките гадове“. Тя не разбрала първоначално за кого става въпрос и попитала по-конкретно. Тогава той отговорил „майка ми“, а на допълващ въпрос за сина му Любомир Илиев отвърнал „и него“. Когато започват да пристигат оперативни работници, пенсионираният пожарникар им се извинява, че ги разкарва за такъв случай.
32-годишният син Любен обаче е жив след стрелбата в къщата им в Нови Искър и лекарите успяват да спасят живота му.
Петър Илиев има почти три десетилетия трудов стаж като пожарникар, а след пенсионирането си и като охранител. На 23 години синът Любен получава кръвоизлив в гръбначния мозък. Оперират го, но не успяват да му помогнат и той остава парализиран. Не може да ходи и да се обслужва. Бащата се бори за сина си, като през 2005 г. продава апартамент в „Обеля“, за да му бъде направена трансплантация на стволови клетки за 18 000 евро. Тя обаче е неуспешна. През 2008а – след 26 години брак, Петър и жена му се развеждат. Любен остава с баща си в Нови Искър. На първия етаж на къщата живее баба Надежда, а на третия – Петър и Любен. Всички се издържат от пенсиите и социалните помощи за младежа.
Вечерта преди стрелбата бившият пожарникар се запива с комшия в дома си. Жалва се за състоянието на сина и че няма шанс той да се оправи. По някое време Надежда се качва, за да смени катетъра на внука си и да му направи масаж. След като съседът си тръгва, Илиев влиза в стаята при майка си и сина си и без да му е казано нещо, започва да обижда с „нещастници“ и „боклуци“, като казал и нещо такова за починалия си баща. Надежда му направила забележка и Илиев излязъл. След известно време се върнал с „Макаров“ в ръка, заредил го и започнал да стреля в майка си. Тя няма шанс. Един куршум рикошира в главата на Любомир, друг в одеялото, с което е завит. По-късно инвалидът успял да докопа мобилния телефон и да се обади на майка си с молба да викне полиция и линейка.
