Делото срещу акушерката Емилия Ковачева, която е обвинена, че преди 5 години преби новородено момиченце, се връща в апелативния съд.
Това реши Върховният касационен съд (ВКС), след като прецени, че неправилно Софийският апелативен съд е приел за смекчаващо вината на Ковачева това, че е изразила съжаление за стореното, работила е извънредно, а делото е продължило над 5 години.
С тези мотиви апелативният съд намали с 2 години определеното ѝ от Софийския градски съд наказание от 18 години затвор. Ковачева освен това беше осъдена да плати обезщетение от 400 000 лева на родителите на пострадалата Никол, предаде „Лекс“.
Емилия Ковачева е подсъдима за опит за убийство, тъй като в нощта срещу 17 април 2015 г., по време на 24-часово дежурство в болница „Софиямед“, в продължение на около час и половина е била с юмруци и е душила 3-дневното момиченце, като му е нанесла поне 39 удара.
Детето имаше множество травми, включително счупена черепна кост и само адекватната намеса впоследствие на лекарите предотврати смъртта му. По-късно стана ясно, че действията на Ковачева са били заснети и от камери, като записите бяха използвани в процеса.
Делото стигна до ВКС, след като акушерката и защитата ѝ поискаха по-леко наказание с аргумента, че тя не трябва да отговаря за убийство. Родителите на детето настояха за доживотна присъда за Ковачева.
Според върховните съдии Блага Иванова, Даниела Атанасова (докладчик) и Милена Панева няма основания за налагане на най-тежките наказания на Ковачева – доживотен затвор или доживотен без замяна. Те обаче са категорични, че 5-годишният срок на делото не е неразумен и това не трябва да води до по-ниско наказание, както е приел апелативният съд.
Върховните съдии посочват, че трябва да се преценява не само продължителността на процеса, а и неговата сложност.
Надценено според ВКС е и значението на приетите по делото констатации на „Главна инспекция по труда“, според които Ковачева е работила прекалено много часове извънредно и без нужните почивки. Върховните съдии обаче посочват, че в случая Ковачева доброволно е искала да работи извънредно, а това не ѝ е било наложено от болницата.
За изразеното от акушерката съжаление за стореното, ВКС също не приема, че то не може да бъде оценено като допълнително смекчаващо отговорността ѝ обстоятелство.
„Изразеното от подсъдимата в последната ѝ дума пред въззивната инстанция съжаление е заявено декларативно и твърде късно, за да се приеме, че същото е релевирано с цел разкаяние“, заявява в решението си ВКС.
„При новото разглеждане е необходимо значимите за определяне на наказанието смекчаващи и отегчаващи обстоятелства да бъдат преосмислени…, след което да се извърши необходимата преценка и на подсъдимата да се определи наказание, съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и на целите по НК“, пише в заключение върховният съд и връща делото на друг състав на апелативната инстанция.