Измамата „морски имоти“: Собственици на ваканционни жилища се чудят как да се отърват от тях

0

Собственици на ваканционни апартаменти в морските и планинските курорти вече си скубят косите, че са ги купили. Заради шокиращите такси за поддръжка се оказва, че само за няколко години те плащат още веднъж цената, на която са ги взели. Според източниците ни, които не желаят да се цитират имената им по обясними причини, това е една от причините притежателите на такива жилища и особено чужденците сред тях ударно да ги разпродават дори на тройно по-ниски цени, писа Уикенд.

„Когато купихме апартамента – продължават разказа си собственици, които се чувстват излъгани, – имахме договор само със строителя. В него въобще не ставаше дума за тези допълнителни такси. По-късно обаче, когато се нанесохме в жилището, ни беше връчен този договор за управление, в който е отбелязана таксата за поддръжка с някаква фирма. Нямахме възможност да го оспорим, най-малкото защото

срещу нас застанаха мутри и разписахме

Все пак бяхме платили вече жилището, нямаше как да се откажем. Сега горчиво съжаляваме, че въобще го купихме, понеже наливаме пари в кутия без дъно.”
Въпросните такси за поддръжка са средно на месец от 12 до 18 евро на квадрат. При това се изчисляват не върху чистата площ, а се включват и общите части, които са от най-малко още 10 кв. м. Освен това се начислява и „административна такса за отчитане и заплащане на електричество и вода” в размер на 5 лева на месец. „Като че ли не идват инкасаторите на ток и вода и не засичат уредите, че ни карат и такава такса да плащаме” – гневят се собствениците. Затова само за няколко години апартаментът се оказва прекалено солен за притежателите му и мнозина предпочитат набързо да го продадат.
Тези такси, които се плащат задължително, включват поддръжката на басейните, асансьорите, градинките, осветлението, детските и спортните площадки, а също и охраната. Разбира се, без тях не може. Проблемът на собствениците обаче е, че те не са избирали фирмата, която се занимава с управлението на имота, а тя им е силово наложена. Обикновено, както обясняват отлично информирани, това са компании, приближени на строителите. В тях назначават за управители пенсионери, които до вчера са били техни доверени работници. На тяхно разположение са охранителни фирми, които респектират собствениците.
„Нормално е да се плаща, за да се поддържат в добър вид тези общи части, но защо ни връчват готов договор,

защо няма събрание на собствениците

избор на фирми, които да се грижат за комплекса и за охраната му?” – негодуват ощетените.
Тарикатите от строителния бизнес обаче не спират дотук, а са измислили още една „екстра” за ваканционните имоти. На собствениците се предлага да ги отдават под наем, когато не ги ползват. Така или иначе те прекарват в тях не повече от няколко седмици през годината, а като ги дават под наем, могат да избият част от разходите. При това собствениците получават до две трети от наема. Дотук добре, но според потърпевши фирмите, които управляват собствеността, невинаги са коректни и настаняват гости, без да уведомят притежателите на жилището.
„От нас изискват да ги предупредим най-малко две седмици по-рано, че ще ползваме апартамента си, все едно отиваме на гости, а не в собствения си дом – разказват потърпевши. – Тези дни се отбихме заедно с майстор, за да направим някои подобрения и не се бяхме обадили предварително. Охраната в първия момент дори отказа да ни допусне, въпреки че ние сме собствениците и сме платили всичко до стотинка. След дълга разправия някак успяхме да влезем в апартамента. Убедени сме, че са толкова „строги”, понеже го отдават под наем зад гърба ни и не ни отчитат парите. Затова не искат така да ги „изненадваме”.


Източниците ни допълват, че най-ощетени от тази практика са чужденци, основно британци, които преди години са купили ваканционни имоти и оттогава не са стъпвали в тях. „Те са далеч и не могат по никакъв начин да следят какво се случва тук в имотите им. Подхвърлят им по някое евро, но ги лъжат с парите от наемите, както си искат” – категорични са запознати.
През тази година покрай пандемията на коронавируса мнозина собственици на ваканционни имоти така и не успяват да почиват в тях. Да не говорим пък за чужденците, които не могат да пристигнат и заради затворени граници и отменени полети. Опитите на всички тези обитатели да намалят поради тази причина таксите за поддръжка или изобщо да не се плащат, удрят на камък. Отговаря им се, при това напълно логично, че за да е в добър вид комплексът, трябва да се плаща, независимо дали се ползва или не. Малцината опитали да пренебрегнат таксите, са глобени, а някои дори изпратени на съд и заплашени, че ще им отнемат жилището и продадат на търг.
Източниците ни си припомнят, че истинска вълна от откази да се плащат таксите за поддръжка имало миналото лято в Слънчев бряг и Свети Влас. В дъното на негодуванието били руснаци, дори на шега се заговорило, че

започва „руска революция“

Те се опитали да скъсат договорите и да изберат други фирми за управление на имота. Бунтът обаче завършил с провал, понеже веднага се появили страховити охранители и ги убедили, че е важно да плащат. Други, при това мнозинството, пък си изпатили още по-лошо. Спрели да плащат таксите и веднага била премахната охраната на комплекса. В резултат на това част от апартаментите до края на годината били разбити и ограбени до шушка. „Задигнаха ми дори банските и гащите от гардероба”, жалва се рускинята Валентина Стоевна.
Сериозен проблем с ваканционен имот в Слънчев бряг имала и популярна наша фолк певица. Тя купила апартамент преди 9 години за 72 000 евро. Оказало се обаче, че годишната такса за поддръжка е 4500 лева – сума, крайно висока по думите й, още повече, че на практика апартаментът може да се използва за около 2 месеца и половина през лятото. Певицата отказала да плаща непосилните такси преди 3 години, след което заварила жилището си порутено и поругано. По стените с червена боя били написани цинизми по неин адрес. Била извикана полиция, която обаче така и не направила нищо по въпроса. Не можело да се установи кога е извършено вандалството, а камерите услужливо не пазели записи. „Поисках да продам апартамента, но ми заявиха, че ще ме съдят за неплатени до момента такси. Никой не искаше да купи този апартамент заради абсурдно високите суми. След като заплаших, че ще направя грандиозен скандал, инвеститорът го откупи обратно, само че за доста по-ниска сума – 55 000 евро. Бях обаче доволна и на това”, казва изпълнителката, която не желае името й да бъде публично оповестено.


„За нищо и никакво ателие в Свети Влас ни накараха да подпишем договор, който е истинско финансово заробване – споделят собственици. – Досега не е имало нито едно събрание на собствениците, но управителят изисква такса за обслужване от 15 евро на кв. м. Заплаши, че ако не платим, ще ни спре водата и електричеството. Съседите ни вече масово продават апартаментите си, понеже не искат да прекарват ваканциите си в спорове с управителя.”


При всички разправии управителите на комплексите винаги имат един и същи аргумент – Свети Влас е елитен курорт и цените там са високи, казват източниците ни. По същия начин отговаряли и в Банско, и в Боровец, и в Пампорово. Явно схемата навсякъде е една и съща. Както впрочем са едни и същи и строителните фирми, вдигнали затворените комплекси.
Притежатели на студио в Несебър разказват, че направили собствено разследване, след като им дошло до гуша да плащат огромни пари. Установили, че преди години имало общо събрание, на което според подписите в протокола присъствали едва 3 души. На него обаче били „гласувани” невъзможно високите такси, при това направо предложена от фирмата, която управлява комплекса. „Нищо че са били само трима, решението е прието и сега ни заплашват, че ако не плащаме, направо ще ни отнемат апартамента” – казват притеснените собственици. Според тях мнозина са в тяхното положение, понеже се вясват в имотите си от дъжд на вятър, а мениджърите на комплекса са наясно с това и повишават тарифите. „Буквално правят огромни пари от нищото!” – възкликват излъганите. Юристи обаче обясняват, че ако собственикът не е разбрал за „събранието”, а след това не е оспорил решението в съда, и то в определен срок, няма друг избор, освен да си плати.
Опитът през последните години показва, че курортният имот не е само безкрайно удоволствие, а неочаквано скъпа инвестиция. От друга страна, плахите начинания да се воюва с наложените фирми, които управляват собствеността, водят само до тежки загуби и разграбване на имотите. Затова не е чудно, че мнозина, особено англичани и руснаци, които се мяркат в тях веднъж годишно и дори по-рядко, бързо разпродават дори на загуба.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.