Рецидивист, отнел живота на единадесетмесечно момченце, отървава доживотния затвор и ще лежи 13 години и 4 месеца зад решетките. Това е решението на Апелативния съд в Пловдив за убиеца Светослав Йорданов, тъй като според магистратите малкият Рашко не е умъртвен с „особена жестокост“, писа България Днес.
Смъртта на ненавършилия 2 години Рашко настъпва на 23 ноември 2017 година в жилището на майка му Мариана Иванова в пазарджишкия квартал „Изток“. Момченцето е от предишен брак, докато от същото лято тя живее с приятеля си Светослав Йорданов. Прехраната на семейството майката Мариана изкарва като крайпътна проститутка, докато гаджето й се грижи за детето. Във фаталния ден тя отново отива „на работа“. Следобед Рашко се разплаква. Светослав го взима на ръце, но момченцето не спира и той му удря няколко шамара. Дръпва го за едната ръка, детето пада и си удря главата отзад. Тогава мъжът го слага на спалнята. Рашко продължава да реве и цялата процедура с дърпането и удрянето на главата се повтаря. Накрая подсъдимият нанася пет-шест юмручни удара по главата, гърба и корема на беззащитното пеленаче. Момченцето проплаква още малко и заспива. След около час Светослав вижда, че детето едва диша, и се опитва да го свести с вода и изкуствено дишане. Резултат няма и той звъни на майката да се прибира бързо, а след това чичо му ги кара в болница. Лекарите не успяват да направят нищо, защото детето междувременно издъхва. От аутопсията става ясно, че при ударите момченцето получава черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма, кръвоизливи, контузия на белия и разкъсване на черния дроб, охлузвания и кръвонасядания по главата и тялото. Патоанатомът установява по телцето на Рашко следи от бой от предните дни. Оказва се, че първо, когато Рашко заплаква, Светослав му бие шамар, а отока обяснява пред майка му с падане от леглото. На следващия ден захапва детето за бузите и му вкарва тупаници.
През миналата година 29-годишният Светослав Йорданов, който до този момент има 4 предишни присъди, получава за убийството на Рашко 25 години пандиз. Делото в Окръжния съд на Пазарджик преминава по реда на съкратеното съдебно следствие, след като подсъдимият се признава за виновен. Именно това го спасява от доживотна присъда, каквато е поискана от прокуратурата.
Лекарите само констатират смъртта на детето
Светослав Йорданов заявява, че не е искал да убива детето. Въпреки това е признат за виновен за убийство с особена жестокост. След обжалване сега магистратите от Апелативния съд в Пловдив го оправдават по това обвинение. Мотивите им са, че „липсват каквито и да било доказателства, които да сочат подсъдимият да е действал с особена ярост, свирепост и безчовечност“. А също и че Йорданов опитва да свести Рашко, когато дишането му се затруднява, както и че помага за закарването му в болница.
Доживотният затвор (реално 25 години, които трябва да излежи Йорданов) е отхвърлен и присъдата е намалена с около 12 години – на 13 години и 4 месеца пандиз. Решението обаче не е окончателно и може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховния касационен съд.
Емоции в предходното решение
„Какъв, ако не жесток, трябва да е човек, за да вдигне дори ръка над такова същество.“
Този квалифициран като риторичен въпрос от мотивите на Окръжния съд в Пазарджик насочва апелативните магистрати към становището, че решението на предходна инстанция е взето с прекалена чувствителност. Става въпрос за това дали убийството е извършено с особена жестокост.
„Очевидно е, че съдът е подходил с прекалена емоционалност, която е замъглила и значително е попречила на обективната преценка на относимите към този квалифициращ елемент обстоятелства“, отбелязват от Апелативния съд и правят разбор на цитирания израз, който „поставен по този начин с въпросителната си интонация и постройка на фразите, освен че провокира силно емоционално въздействие, ясно и недвусмислено илюстрира разбираемата от житейска, но недопустима от юридическа гледна точка емоционалност, вложена от съда“.
