На 2 октомври 1996-а беше застрелян Андрей Луканов, когото мнозина смятат за „кръстник” на българската мафия. Днес, 24 години по-късно, истината за кървавия атентат на ул. „Латинка” все още не е напълно разкрита. И без покушението, отнело живота му, бившият премиер от БСП можело да не доживее до дълбоки старини. Той страдал от коварно онкозаболяване, прогнозата за което не била никак добра. Лимфолевкозата му била злокачествена и в напреднал стадий, което не изключвало летален изход, писа Уикенд.
Андрей Карлович е екзекутиран сутринта на фаталния 2 октомври. В 9,15 ч. на същия ден политикът напуска дома си на ул. „Латинка” №15 в столичния кв. „Изток” и се отправя към служебната си кола, която шофьорът му изкарва от гаража на кооперацията. Бившият министър-председател сяда в лимузината, но се сеща, че е забравил нещо. Излиза, приближава се до домофона и се опитва да се свърже със съпругата си. В този момент предрешен като клошар килър стреля 4 пъти в гърба му от 3-4 метра. Оръжието е 9-милимитров пищов „Макаров”.
Покосен от оловото, левият политик пада по очи на земята, а наемникът бяга. Това е първото убийство на премиер в новата история на България. Три от куршумите са фатални. Единият
засяда под белия дроб
и изваждането му отнема почти 3 часа на патоанатомите. Другите два проникват през гърба и излизат през гърдите. Четвъртият „облизва” дясното ухо и слепоочието, оставяйки повърхностна рана. Леталният изход настъпва от голяма кръвозагуба, установяват впоследствие съдебните медици.
Убийството на Луканов разтърсва страната през есента на 1996-а. То е и една от причините за падането на правителството на Виденов. Жан подава оставката си като министър-председател 2 месеца по-късно на конгрес на БСП, на който високопоставени социалисти го обвиняват, че стои зад покушението.
През 1999-а петима са арестувани и изправени пред съда за екзекуцията на Андрей Карлович. Украинецът Александър Русов е заподозрян като физически убиец, а сънародникът му Алексей Кичатов като негов помагач. За поръчител е обявен шефът на строителната фирма „Колонел” Ангел Василев, а шофьорът му Юрий Ленев и племенникът му Георги Георгиев – за посредници.
През зимата на 2004 г. петимата са осъдени на доживотен затвор. Две години по-късно – на 8 юни 2006 г. Софийски апелативен съд изцяло
отменя доживотните присъди
с мотив, че криминалистите Ботьо Ботев и Олег Янев са измъчвали обвиняемите във вила на МВР в Копривщица. Години по-късно Алексей Русов издаде книга, провокативно озаглавена „Аз убих Андрей Луканов”. В нея той описва премеждията си като подсъдим за убийството и за пореден път твърди, че е набеден. В момента Русов живее в Украйна, има и дете.
„Истината е, че Илия Павлов е поръчителят на убийството на Луканов, а физическият извършител е Ганчо Въчков”, обяви преди време в предаване на Би Ти Ви Васил Филипов – някогашен изпълнителен директор на „Булгаргаз”. Според него Карлович и босът на „Мултигруп” били в остър конфликт за това кой от тях да играе главната роля в осигуряването на руски газ за страната ни.
Дали действително легендарният автокрадец Ганеца е гръмнал експремиера, „Уикенд” не се наема да потвърди. Факт е обаче, че след кончината на автоапаша, любимата му Ани и сестра й Весела (дъщери на личния съветник на Тодор Живков Костадин Чакъров – б. р.) са изведени във Великобритания, където си уреждат добре живота. Двете се устройват на Албиона с помощта на близки на Огнян Дойнов – бивш член на Политбюро и един от най-големите врагове на Луканов. Може би родата на емигриралия вицепремиер е направила към тях този жест като задочна благодарност към Ганчо за убийството на Андрей Карлович?
Въчков бе застрелян от полицията на 6 юни 1999-а, след като
3 години се кри от властите
Смъртта на бандита от кв. „Гео Милев” бе представена като самоубийство, но после се разбра, че не той си я е причинил. На Ганеца се приписват кражби на десетки автомобили, въоръжени грабежи и дори покушения. Властите обаче така и не успяха да докажат, че е екзекутирал когото и да било.
„Той беше сигурен, че ако го хванат, ще го убият преди да са го закарали в районното управление. Затова не искаше да се предаде, макар че го умолявах”, споделяла е майка му Вероника. Тя видяла сина си за последно две седмици преди тъжния му край. Настигнал я с колата си и я попитал как са тя и баща му. Бил нащрек, оглеждал се като преследвано животно…
Във фаталния си 6 юни Ганеца бил засечен от органите на МВР на кръстовище на бул. „Патриарх Евтимий”. Пътувал в ланчия, а след него се движел джип с приятели. Когато установил, че го преследват барети с беемве, бандитът стрелял по тях с „Калашников”. Преследването продължило по протежението на „Раковски”, „Сливница” и други централни софийски улици. Съпровождащия Въчков роувър успял да се измъкне. Но не и колата на Ганчо. Командосите продупчили с куршум една от гумите й, след което се счупила полуоска. Автомобилът станал неизползваем и шофьорът го зарязал на ул. „Оборище”. Въоръжен с два пистолета – „Макаров” и „ПСМ”, гангстерът хукнал и в района на ул. „Мърфи” успял да се изплъзне от преследвачите си.
Точно когато ченгетата си мислели, че Ганеца им се е изплъзнал, жена им показала в коя кооперация се е скрил. Баретите нахлули в сградата и скоро се разнесли изстрели. Малко по-късно автоапаш №1 бил изкаран
жив, но тежко ранен, вързан
и в безмощно състояние. Закарали го в Института за спешна медицинска помощ „Пирогов”, където в 19.30 ч. починал на 28-годишна възраст.
„Не отричам, че синът ми е вършил престъпления, но какъвто и бандит да е бил, не заслужаваше да бъде убит като куче и да няма виновни за това. Не може министърът на вътрешните работи Богомил Бонев да поема ролята на полицай, прокурор, съдия, а накрая и на палач”, споделял е в пресата научният сътрудник от Института по металургия Петър Въчков – баща на легендарния кримигерой. Според него шефът на МВР имал и личен мотив да се разправи с наследника му. Ганеца откраднал лимузина на кума на Бонев Георги Гергов, а преди години бил и близък със съпругата на Богомил Нона Йотова.
В политическите и бизнес среди отдавна циркулира версията, че Въчков може да е премахнат и заради покушението срещу Луканов. В „Мултигруп” се опасявали да не би Ганчо да проговори, че Илия Павлов му е поръчал премахването на експремиера, затова платили на ченгета да го застрелят.
Че Андрей Карлович ще бъде очистен Тодор Живков прогнозирал още в зората на демокрацията. В началото на 90-те бившият Първи приемал често в дома си на ул. „Секвоя“ журналиста Йордан Янев, редял спомени пред него и правел анализи на политическата ситуация в страната. Разговорите им послужили за основа на книгата „Присъдата – аз, Тодор Живков“, която известният вестникар публикувал с логото на собственото си частно издателство „Сибия“.
След 10 ноември правчанинът гледал
да не приказва много-много за Луканов
– единия от главните виновници за свалянето му от власт. Веднъж обаче проявил словоохотливост по темата и пред гостуващия Янев заявил: „Той е човек от подземния свят, от мафията… Скоро ще му се чуе камбаната…“
Смъртта на министър-председателя от БСП била предсказана не само от Тато, но и от Вера Кочовска. Легендарната плевенска ясновидка и лечителка предупредила потомствения комунист, че го грози опасност и му заръчала да се пази. Двамата били приятели още от времето на соца. В началото на 90-те пък, когато се подвизавал като премиер, Луканов принуждавал бизнесмени да дават пари на пророчицата. „Ще й плащате, защото нейната дейност е хуманна!”
До 1989-а Андрей е вицепремиер в правителствата на Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов. Междувременно оглавява и министерството на външноикономическите връзки. В Политбюро пък влиза през 1977 г.
През 1989 г. Карлович взема дейно участие в десетоноемврийския преврат срещу Тодор Живков, а на 8 февруари 1990-а става премиер. Престоят му в сградата на „Дондуков“ 1 обаче не продължава дълго – правителството му пада след 10 месеца, на 20 декември. При неговото управление страната е докарана буквално до просяшка тояга, но не това е причината 2 години по-късно главният прокурор Иван Татарчев да поиска имунитета му и да го тикне в ареста. Луканов остава
зад решетките половин година
по обвинение, че през 80-те е раздавал неправомерно помощи на развиващи се страни в качеството си на подпредседател на МС в кабинета „Георги Атанасов”.
Докато Андрей е в затвора, се разбира, че здравето му е доста влошено. Той страда от споменатата вече злокачествена лимфолевкоза, от язва, от болести на жлъчката, черния дроб и очите. Има и високо кръвно. В началото на декември 1992 г. дори му се налага да лежи в интензивното отделение на Военна болница заради остра сърдечна криза. „Да, с влошено здраве го държаха в килия на последния етаж, с постоянно включена лампа заради смехотворни обвинения”, разказвал е с нескрито възмущение Карло, синът на експремиера.
