11 септември е тъмна дата в календара не само заради атентатите на „Ал Кайда” в Ню Йорк и Вашингтон през 2001 г. Това е и денят, в който преди 42 години приключва животът на писателя Георги Марков. За покушението срещу Джери е изписано много, а са правени и филми. И до днес обаче никой не може каже със 100-процентова категоричност как точно и защо е извършено, писа Уикенд.
Според най-разпространената версия писателят бил ранен смъртоносно на моста Ватерло на Темза с микроскопична сачма с рицин, монтирана във върха на чадър. Съществуват подозрения, че поръчител е Тодор Живков, а КГБ е помагал в подготовката на пъкленото дело. Смята се, че за осъществяването му на моста най-вероятно е бил ангажиран екип от поне пет човека от най-различни разузнавателни служби.
Преди години разследващия журналист Христо Христов разкри името на човека, който физически изстрелва сачмата от чадъра – Фраческо Голино. По време на операцията на тайните служби той е засекретен под агентурния псевдонима Пикадили. Голино е датчанин от италиански произход. Днес Франческо Голино е жив и относително здрав. На 73 години е. Кара старините си в Австрия. Живее в градчето Велс и се препитава като антиквар. Разбира се, отрича категорично да е замесен в убийството на Георги Марков. Факт е, че категорични доказателства, които да го заковат след толкова много години, липсват.
Въз основа на намерените в архива на Първо главно управление два тома лично дело на Франческо Голино като сътрудник на ДС той е издирен и арестуван през февруари 1993 г. в Копенхаген. Проведен е 9-часов разпит от британски и български следователи в присъствието на датските власти. Впоследствие българските прокуратура и следствие отказват да предоставят официално исканите от датските правови органи документи и това ги принуждава да освободят от ареста Франческо Гулино. Седмици след това той напуска Копенхаген и изчезва от полезрението на следователите и медиите. Става ясно, че днес живее приличен пенсионерски живот в Австрия и попълва доходите си като антиквар.
Но да се върнем на убийството на Георги Марков. Операцията е проведена от агент на комунистическите тайни служби на 7 септември. На следващия ден състоянието на отровения писател се влошава и той е хоспитализиран. Уви, докторите в болница „Сейнт Джеймс” не успяват да помогнат на пациента и на 11 септември се стига до летална развръзка.
Разбира се, не всички вярват, че събитията са се развили като в шпионски роман. Журналистката Ангелина Петрова например смята, че прословутият „български чадър” е просто мит. Нейно задълбочено разследване отпреди години показало, че виновна за смъртта на Марков е котката му. Мацата одраскала писателя вкъщи и той получил тетанус. Английските доктори пък объркали диагнозата и заради грешката им пациентът починал, пише госпожата в своя книга.
Версията на Петрова безспорно е любопитна, но едва ли е вярна. Та нали премеждие като на Джери е имал и един друг „невъзръщенец” – Владо Костов от „Свободна Европа”. През 1978-а той усетил на улица в Париж убождане, а по-късно жена му открила следа от чуждо тяло на гърба му.
Съпрузите отишли в болница, където дежурният лекар установил, че действително в плътта е вкарана сачма. „Прегледалият ме медик заяви, че ако е въздействано с открита отрова, съм щял да съм умрял за тези 3-4 часа, които са минали. Думите му бяха: „Щом досега сте жив, значи нещата не вървят така, както при една пряка атака с отровен източник! Идете си у дома, а ако видите, че се влошава положението ви, викайте „Бърза помощ”. Засега нека изчакаме”. Тази негова предпазливост може би е спасила живота ми – така казаха след това други доктори. Ако той се е опитал да вади, да бърника в мен, вероятно е щял да активира нещо фатално. Два-три дена бях на легло с подпухнал гръб, но в пълно съзнание. Направих си заключението, че ако не чувствам смущение в мозъчната дейност, значи дори да съм получил отрова, то тя ми действа само локално”, разправял е в откровено интервю за „Уикенд” известният журналист.
Покойният Аркадий Ваксберг – знаменит руски публицист и баща на бившата БНТ водеща Татяна Ваксберг, твърди в книгата си за лабораторията на отровите в КГБ, че Костов бил опитно зайче, генерална репетиция преди покушението срещу Георги Марков. Комунистическите тайни служби искали да видят какво ще стане с Владо и на базата на това да вземат решение как да процедират с Джери.
„Надали е случайно, че атентатът срещу него е извършен навръх рождения ден на Тодор Живков. Около всеки властник, винаги има един кръг от усърдни хора, които гледат да преварят желанието му или пък евентуалното нареждане и да му кажат, че са направили еди какво си. Те се надяват, че действията им ще накарат да затрепти сърцето му по отношение на тях. В случая с Георги Марков това е изиграло роля. Но в крайна сметка, поръчителите закъсняха. Джери близо 2 години прави серията „Задочни репортажи”. Убийците му предприеха акцията срещу него, когато я завърши. На всички беше ясно, че каквото е имал да казва, вече го е казал”, разсъждава легендарният глас на „Свободна Европа”.
Марков избягал на Запад, когато комунистическата власт свалила пиесата му „Аз бях той”, поставена в Сатиричния театър. Тя била много остра, в нея се визирал Тодор Живков. „Началникът на най-ниското равнище казваше: „Защо ме махате, аз бях той, нямам мнение”, и сочеше с пръст нагоре. И така на всяко равнище началниците се оправдават с пръст нагоре. И когато от най-високото пръстът пак сочи нагоре, на хората им става ясно кой е там”, спомня си актьорът Славчо Пеев. Той бил разпределен в спектакъла по лично настояване на автора на текста. Другата главна роля пък се изпълнявала от покойния Никола Анастасов. Той неведнъж е разказвал приживе как след предпремиерата срещнал Джери пред унгарския ресторант на ул. „Раковска”, как спрял и го попитал къде отива. В онзи ден драматургът му отвърнал тихо и тъжно: „Довиждане, Кольо! Заминавам за Италия при роднини. Тази пиеса няма да я бъде!”
Писателят напуснал България с колата си през Драгоман, използвайки валиден задграничен паспорт с виза за Югославия. В Белград отседнал за кратко в хотел „Екселсиор“, а след това дал газ към Италия, където бил брат му Никола. Родственикът живеел на Апенините от 1963 г. и се препитавал с филателия. Георги също имал участие в бизнеса му – понякога му оказвал съдействие за контрабандното пренасяне на ценни пощенски лепенки. През 1966 г. например Джери използвал втората си жена, за да прекара зад граница стара шведска марка, която струвала цяло състояние. Скъпото листче трябвало да пристигне в Болоня, във филателния магазин на брата. С парите от марката членът на СБП щял да си купува БМВ.
За Италия съпругата Здравка пътувала с автомобил. Шофирал писателят Любен Станев, а в колата била и неговата половинка. Когато тримата стигнели митница, г-жа Маркова пъхала марката я в гащите, я в сутиена си.
След бягството си от юни 1969 г. Джери се установил във вилата на брат си в околностите на Болоня. Пребиваването му там било самотно, ограничено откъм контакти. Българинът се надявал да пробие като сценарист в италианското кино, но въпреки че успял да се види с Федерико Фелини и да му представи с преводач някои свои идеи, не могъл да си уреди писателски ангажименти. Основната причина да удари на камък било незнанието му на местния език.
Пред свои приятели Георги неведнъж признавал, че в България е помагал на ДС. Твърдял обаче, че не доносничел – само консултирал. В замяна на това получавал достъп до секретни документи и правото да пътува необезпокояван по целия свят.Марков вземал и пари от ДС за сътрудничеството си. Веднъж ексшефът на МВР Ангел Солаков лично му дал сума от порядъка на 27-28 хил. лв.
Някои хора са склонни да вярват, че емигрирането му през 1969 г. станало със знанието и съдействието на Държавна сигурност. Според тях Джери не избягал от родината, а отишъл в чужбина едва ли не в командировка. В Италия обаче размислил и решил да скъса завинаги с НРБ и службите.
Съмнението, че на 15 юни 1969 г. Джери е тръгнал на Запад с разузнавателна задача не е съвсем лишено от логика. Подсилва го фактът, че докато живеел в Болоня, Марков не поискал политическо убежище, а дори напротив – помолил консула ни в Рим да му поднови българския паспорт. За да бъде удължен срокът на тескерето, в посолството звънял и външният министър Иван Башев. Дипломат №1 и баща на поетесата Миряна Башева бил твърдо убеден, че писателят ще поседи известно време при брат си, а после ще се върне.
Самият Георги разправял приживе, че през главата му минавала мисълта да се прибере в родината, но се отказал от идеята, след като в София забранили друга негова пиеса – „Комунисти”. Написването на тази драматургична творба му била поръчана от ръководството на БКП за честването на четвърт век от т.нар. социалистическа революция в България. Премиерата на спектакъла трябвало да е на 9 септември 1969 г., а в главната роля да е зетят на Стефан Данаилов Иван Кондов. За да сътвори текста Джери получил достъп до тайни партийни архиви, гласувано му било огромно доверие от страна на върхушката.
Това, че ръководството на страната не одобрило работата му, било като сигнална лампа за драматурга. Той си дал сметка, че властите няма да му простят, задето е излъгал възлаганите му надежди, и пред него оставал само един единствен вариант – да продължи живота си в емиграция.
През 1970 г. Марков се заселил в Лондон, където започнал работа в българската секция на Би Би Си. Там го уредил писателят, журналист и кинопродуцент Петър Увалиев. Впоследствие обаче двамата развалили отношенията си. Една от причините да се скарат била, че в Англия Джери започнал любовна връзка със секретарката на своя преуспял сънародник. „Той разпространи, че съм бил агент на българските служби. Е, създаде ми неприятности, разбира се, но не постигна това, което искаше – да ми заеме мястото. Не успя, защото нямаше нужните качества”, разказваше навремето интелектуалецът с псевдоним Пиер Рув.
С публицистичната дейност, която развивал в Англия, и най-вече със своите „Задочни репортажи” Марков громял безпощадно Тодор Живков и останалите БКП величия. Не се посвенил дори да атакува своя някогашен добър приятел Любомир Левчев. На него дори му написал гневно отворено писмо. Посланието било пълно с недоказани твърдения и засегнатият решил да отговори, но Бай Тошо забранил. „Недей! Искат да те въвлекат в дискусия, та да се дрънка по случая”, рекъл Първия на поета.
Преди години полковникът от КГБ Михаил Любимов от КГБ обяви, че Георги е поръчан от държавния ни глава, защото прелъстил и изоставил дъщеря му Людмила. Едва ли обаче мотивът за убийството е личен, а няма и потвърждения на съмненията, че генсекът на ЦК на БКП е наредил премахването на писателя. До края на управлението си вождът нито веднъж не изразил злорадство, че авторът на „Задочните репортажи” си е отишъл преждевременно от този свят. И след падането си от власт – също. „Някои допускат, че атентатът е бил подарък за 67-ия рожден ден на Първия, но той изобщо не е бил наясно с това и впоследствие не е подскачал от щастие. Ако изобщо е имало покушение, то ще да е било организирано от престарали се ръководители на Държавна сигурност, без знанието на Живков. Тато беше разумен човек и не би заповядал акция, която ще се отрази негативно върху авторитета на България”, разсъждаваше приживе Костадин Чакъров – личният съветник на върховния ни комунистически лидер.
