Ковид-19 пламна и в затворите, а броят на заразените с коронавирус служители и затворници започна да се увеличава скорострелно, научи „Уикенд” от свой източник зад решетките. Причините за това варират от ниската хигиена, лошите условия и големия брой общи помещения зад решетките до неадекватните и неефективни противоепидемични мерки, предприети от ГДИН.
До момента само в затвора в Пловдив има петима заразени надзиратели, като положителна проба за Ковид-19 даде и небезизвестният Тома Ендрев, осъден за убийство и бягство. Освен Едрев със симптоми на вируса се наблюдават и други лишени от свобода, сред които и тройният убиец Никола Цайкин, прочут с това, че по време на престоя си в затвора преживя удивителен катарзис и започна да рисува и да пише поезия.
Откакто избухна световната пандемия, България остана една от малкото държави, която продължава да не предприема необходимите мерки, за да предпази служителите на затвора и затворниците от заразата. До обществото пък достига само позицията на ръководството и то по никакъв начин не успява да чуе гласовете на затворниците, които се оплакват от нехуманни условия, липса на предпазни средства (маски и латексови ръкавици), отсъствие на адекватна медицинска грижа и пренебрежително отношение. Така около 10 000 затворници и служители са в постоянен контакт, погазвайки препоръката за минимум 2 метра социална дистанция, тъй като в създадените условия в българските затвори тя е невъзможна.
Приблизително 3000 служители всекидневно се прибират с коли, автобуси, пътуват с влакове, пазаруват, имат семейства и социален живот, като през цялото това време целият затвор е контактен с тях.
Повечето служители в администрацията на затвора са на 8- часова смяна от понеделник до петък, а надзирателите карат по 24-часови смени. Така лесно можем да се досетим, че е достатъчно някой от надзирателите да предаде вируса само на един лишен от свобода, за да може целият затвор да пламне. Потенциални проводници на заразата са и новопостъпилите пандизчии, въпреки нововъведената мярка за 14-дневна карантина за новодошлите предприета от ГДИН. Според нея новодошлите затворници трябва да бъдат настанявани в осма група, където да прекарат карантината си. На пръв поглед няма нищо нередно. Бутафорията в случая обаче е, че осма група винаги е била „приемна” и новопостъпилите затворници от години са настанявани в нея преда да отидат на разпределение и да разберат в кой затвор и група ще попаднат.
„Преди да влезеш в затвора, трябва да си в приемната за 14 дни. Така е от години. Нищо не се е променило на практика. Всичко е само на хартия”, издава източник на „Уикенд”. Иронията е и в това, че 14-дневната карантина започва да тече по различно време за всеки затворник, което означава, че съвсем спокойно някой от тях може да се зарази на десетия или единастия ден от своя престой и веднага след настаняването си в затвора да предаде вируса на останалите. Така мерките, предприети от ГДИН, могат да се тълкуват не само като повърхностни, но и като абсолютно неефективни, ако се има предвид и факта, че персоналът не е принуден да носи, нито е снабден с достатъчен брой маски и латексови ръкавици, въпреки че в наредбата изрично е упоменато да се осигурят лични предпазни средства на Надзоро-охранителния състав. На затворниците пък предпазни маски така или иначе не са раздадени. Такива са били достъпни единствено в затворническата лавка в ограничен брой и достъп до тях са имали и имат предимно по-заможните, докато от началото на пандемията до момента латексови ръкавици в пандиза не могат да се открият никъде.
„Не ни дадоха маски не само, защото са стиснати, но и защото няма смисъл да се даде маска на човек който спи на 5 см. от друг, ползват една и съща лъжица и една баня”, казва човек зад решетките. Освен това уплашени от Ковид-19 служителите на пандиза принуждавали затворниците да се обискират един друг с ясната представа, че арестантите няма как да се предпазят, защото не разполагат със защитни средства.
Надзирателите обаче далеч не са най-лошото, което се случва зад решетките, защото някои от мерките, предприети от ръководството, са еднакво опасни както за лишените от свобода, така и от тях. Пример за това е хвърлянето на хлорна вар в коридорите в Кремиковския затвор, като превенция срещу Ковид-19. Тук вече не става на въпрос за липса на отговорност само към лишените от свобода, но и за незаинтересованост към служителите, защото нея не я дишат само затворниците и същеврменно с това тя е еднакво опасна и канцерогенна за всички. „В софийския затвор не е толкова зле, защото всеки месец чистачът на групата получава сапун и дезифектант за коридорите. Колкото по-далеч отиваме от София обаче, толкова по-лоши стават условията”, твърди източник на „Уикенд”.
В много от затворите не само, че липсват дезифектанти, но няма и топла течаща вода. Затворниците имат възможност да си вземат душ веднъж или най-много дна пъти седмично, което е в разрез с точка 3 от наредбата, която гласи: „Спазване на лична хигиена, често измиване на ръцете със сапун и вода и избягване докосването”.
„Затвор Кремиковци няма вода, в Керамичната фабрика няма вода, има арести, които също са без вода, а водата на затвор Белене е речна, идва от Дунав и е изключително мътна”, оплаква се затворникът. „Освен това топлата вода е лукс. В 99% от затворите няма такава. Обикновено има веднъж в седмицата в обща баня и тоалетна, а ако началника е готин – два пъти седмично. Как тогава да спазваме препоръките и да си мием ръцете?!”, оплаква се той.
Затворът в Казичене пък в 21-ви век все още е със септична яма. „Има една помпа с която трябва да се помпира от септичната яма на 20-30 метра извън затвора към селото. Всеки месец, обаче помпата изгаря”, разяснява затворникът. Тогава се издава забрана тоалетните да се използват и водата се спира.
„Когато помпата се запуши, един затворник с ръка я почиства”, твърди бивш пандизчия. „Има цигани, които работят към ВИК, карат и тях да влизат и да отпушват. Тези хора целите излизат в урина и изпражнения и понеже няма как да се къпят, бяха измислили начин с бързовари”. Комендантът обаче наредил да изземат всички бързовари, въпреки че са в списъка на разрешените вещи. „Това, че тези хора са намерили начин да спазват някака хигиена и да се къпят е добре, защото ако не се измият после, с тези ръце отварят вратите и отиват в стола и какво става, когато надзирателят не носи ръкавици, натисне дръжката, която преди това е пипал и после със същата ръка запали една цигара?!”, пита лишения от свобода.
