Известните герои от криминалните хроники Стефан Бонев-Сако и Тихомир Георгиев – Тишо Боксьора се сдобиха с присъди в Апелативния специализиран съд. Делото срещу тях се проточи през годините и задмина дори старогръцките епоси. Една от причините е, че трябваше да се разпитат над 80 свидетели. Сако и Боксьора получават присъди, но те все още не са окончателни, а дотук се стигна десетина години след като са извършили престъпленията. Докато завърши това дело, Тишо Боксьора вече е в затвора, но по друго, за убийство.
Иначе Сако и хората му са обвинени в трафик на наркотици, кражби и грабежи. Съдът приема, че Бонев е организатор, но не е ръководител на организираната престъпна група, в която се подвизават Тихомир Георгиев – Тишо Боксьора, Ивайло Стойнев-Турчина и Александър Кукурин-Шашавия. Покрай делото се изясни, че ромският наркобос навлиза сериозно на пазара на дрога след 2008 г., след като изчезват Христофорос Аманатидис-Таки и дясната му ръка Христо Вартерян-Исуса. По това време проблеми с правосъдието вече имат и другите големи играчи – Златомир Иванов – Златко Баретата и братята Красимир и Николай Маринови-Маргините. Сако се заема да запълни освободената от тях ниша и
плете собствена мрежа за пласмент на дрога
в страната. Шайката преди години стана известна със садистките си изстъпления над конкуренти и дребни шанаджии. Точно заради тази изключителната жестокост делото срещу Сако и Боксьора се точи с години, казват запознати. Свидетелите се страхуват и някои от тях предпочитат дори да изчезнат от страната, само и само да не се явят в съда.
Делото се запомни и с факта, че братя Маргини така и не бяха привлечени в процеса. Преди години се очакваше, че митичните братя ще бъдат посочени едва ли не като босове на бандата за разпространение на наркотици, но нищо подобно не се случи. В обвинителния акт техните имена ги няма и как да присъстват, след като нишката, която може да ги свърже с трафика на опиати е невидима. Нещо повече, обвинението посочи, че не само не са открити улики, но и не са установени никакви контакти между Маргините и останалите членове от групата на Сако. Няма дори данни, че се познават.
В крими средите един от главните герои на процеса – Тихомир Георгиев-Тишо Боксьора е наричан още и Доктора, но не защото някога е учил медицина. Не, Тихомир, който не е стъпвал в университет, лекувал непослушните с „тупалгин”. В далечните времена той е
бивша охрана на Мартин Станков-Рашо,
а после се прехвърля при Сако. Неговата задача в началото е да превербува дилърите от разпадналата се структура на Златко Баретата.
Покрай делото излезе на бял свят строгата йерархия и разпределението на отговорностите в бандата. По традиция територията на София е разпределена на зони, които дублират районните полицейски управления. Според свидетели за три от тях и за Студентски град отговаря Тишо Боксьора, в кв. „Банишора” началник пласмент се води Иво Дионисиев-Гури, а жк „Дружба” е под контрола на Стефан Гевгелийски.
Бандата има и склададжии, които снабдяват основните дилъри с дрога. Те пък трябва да следят за появата в териториите им на шанаджии и търговци от конкурентни групи. Отчитат парите на Иво Турчина и Милен Алексиев, които са ключови фигури в схемата на Сако. Те отговарят още и за набавянето на телефони за връзка и набирането на нови дилъри. Една от най-важните им задачи обаче е да организират наказателни акции срещу определени конкуренти. Жертви на тези акции най-често са нелоялни дилъри, които заделяли части от печалбата за себе си. Наказания отнасяли и продавачи, които се опитват да се измъкнат и не искат повече да продават опиати, а също и тези от други банди, които се опитват да отмъкват клиенти.
Според обвинението те били наказвани с
бой, заплахи, чупене и рязане на кости и грабежи.
Като тартор на наказателните бригади прокуратурата сочи Стефан Гевгелийски. При разпити пострадалите твърдят пред ченгетата, че в наказателните акции участвали Боксьора, Александър Кукурин, Сокол Димитров, Андрей Начев и редица други, неустановени в разследването силоваци.
За едно от тези зрелищни нападения разказва свидетел. Той чака в колата си на светофар на кръстовище в кв. „Хаджи Димитър”, когато вижда, че двама мъже бият с изключителна жестокост трети. Битият обаче успява да се отскубне и бяга, а побойниците хукват след него. Нападнатият обаче успява да се метне в колата на свидетеля, а един от престъпниците чупи с чук стъклото й и бяга. Шофьорът звъни на 112 и закарва бития в болница. Той е облян в кръв, а дрехите му са нарязани, припомня си очевидецът.
По-късно е установено, че жертвата е някой си Николай Стойнов, а нападателите са Сокол Димитров и Александър Кукурин, които го налагали и рязали с чук и мачете.
Според прокуратурата групата на Сако е извършила още няколко подобни наказателни акции срещу непокорни дилъри. Рекетьорите издевателстват и над проститутките в различни райони на столицата. Те проучват жени, които работят самостоятелно в собствени или наети под наем апартаменти. След това по телефона им се представят за клиенти и си уговарят час за посещение. После нахълтват в апартаментите по петима-шестима бандити. Те размахват мачете и ножове пред сащисаните жени. Така със заплахи ги принуждават да им плащат по 50 лева на седмица – един вид такса, за да могат да приемат клиенти си на спокойствие.
Свидетелите, които се престрашават да говорят в съда, обясняват, че Сако създава „стабилна, координирана и добре печелеща групировка”. Редовите дилъри нямат достъп до него, дори повечето не го познават лично. Запознати твърдят обаче, че Бонев е доста умен, а по характер го описват като екстроверт.
