Николай Банев се отчитал първо във Виена на Огнян Дойнов, а после в Швейцария (Профукал 400 бона на комар за една нощ)

Подсъдимият приватизатор Николай Банев редовно летял до Виена, за да се среща и отчита лично на Огнян Дойнов, който приживе е важна комунистическа клечка в областта на икономиката, а след промените заедно с Андрей Луканов е обявен за кръстника на новоизлюпените милионери. За срещите на Банев с Дойнов си припомнят пред „Уикенд” отлично запознати с миналото на комсомолеца-бизнесмен, който наряза и продаде като вторични суровини едни от най-големите заводи в страната.

По наблюдения на историци на прехода Николай Банев е сред онези избрани, които получават начален капитал за покупките на приватизираните предприятия от т.нар. „червени куфарчета”. В случая това са пари от български външнотърговски фирми, които се изпират през чешката „Форестинвест”.
Официалната версия е, че през 1996 г. Николай Банев взема 3,5 млн. долара кредит от въпросната компания, за да накупи чрез фонда си „АКБ Форес” по време на масовата приватизация предприятия из цялата страна. Милионите са основата, от която той протяга ръка към над 30 завода, сред които гиганти на химическата промишленост, енергетиката и дори ваканционното селище „Русалка”.
По-нататък историята е известна. Чехите повече не се докосват до тези пари, онези 124 хиляди души, които са подлъгани от агресивната рекламна кампания на АКБ „Форес” и наивно си дават боновите книжки на Банев, не виждат и стотинка дивидент. Самите заводи са ликвидирани.

Заигравката с партньорите от Прага

продължава до 1998 г. През тези две и половина години партньорство с „Форестинвест” често се случва съвместните оперативки да се правят в Чехия. Домакините са изключително щедри и развеждат българските си приятели из цялата страна. Осигуряват им и невиждани дотогава забавления. Екипите от България се разхождат до малки замъци, закътани из страната, които не присъстват в традиционните маршрути. Въпросните „забележителности” имат басейни, спа-центрове, изтънчени ресторанти и други екстри и всъщност са луксозни бардаци, в които бизнесмените са посрещани от красиви куклички с различни националности. Те се грижат господата да се чувстват уютно, като гости в приказен дом. Влиза се привечер, започва се с вечеря, последвана от оргия, която приключва на разсъмване, разказват източниците ни.
В онези години обаче това далеч не е най-разточителният разврат на позамогнали се българи. Голяма компания от Южна България правела делови срещи с руските си партньори в прословутия ски курорт Куршевел. Преди това участниците в „съвещанието” си

избирали елитни компаньонки от каталози.

Подбирали красиви рускини и украинки. Частен самолет ги докарвал от Москва във френския курорт и ако на живо не отговаряли на очакванията, със същия самолет ги връщали, за да долети нова партида модерни робини, припомнят си историци на прехода.
Деловите срещи на елита на „АКБ Форес” с чешките партньори продължават обаче само две и половина години. Банев обръща гръб на господата от Централна Европа, които не получават и стотинка дивидент. А това може би е и целта на цялата финансова операция. Кой може да докаже, че заемът от 3,5 млн. долара са български пари, върнати обратно у нас, за да се накупят с тях 30 предприятия от всички сектори на промишлеността?!
След смъртта на Огнян Дойнов милионерът Банев пренасочва посещенията си от Виена към Швейцария, допълват информирани. Там той се среща с бизнесмен, тръгнал от силовите групировки, а също и с влиятелни господа от елита на някогашната БКП.
Другият начин, по който олигархът се разплаща с хората, които са режисирали превръщането му в бизнесмен, е хазартът. Той пръска периодично не по-малко от 100-200 хил. долара, като играе най-много в

казиното на някогашния „Шератон”.

Залага, разбира се, и в чужбина, но според запознати най-големите загуби е направил в центъра на София. Като легенда се разнася как една вечер проиграва над 400 000 лева, а накрая досущ като в роман за злополучен руски граф залага дори часовника си „Ролекс”, купен за 20 000 долара, и златна запалка „Дюпон”. По-нататък пътят на проиграното на комар е трудно да се проследи, затова казината са идеална схема за изпиране на пари още от времената на Ал Капоне. Официалната версия гласи, че едва години по-късно третата съпруга на Банев – Евгения, му повлиява и той спира с хазарта. Преди това обаче е профукал милиони левове, които тегли на каса от предприятията, заграбени чрез приватизацията.
Близки до някогашния приватизационен фонд определено считат, че Николай Банев е назначен за милионер, понеже има правилен произход и различни зависимости. Той, както е известно, е син на активен борец. Покойният бай Данчо като хлапак е ятак на партизаните, след 1944 г. е шпионин по линия на военното разузнаване в Гърция, но е разкрит и затворен в лагер из островите, където е заличена част от паметта му. Майката на Банев – Мария, е съдържателка на явочна квартира „Роза”. Самият Николай Банев почва кариерата си като сръчен музикант в ресторант „Гергана” край Хасково и стига до помощник в Комсомола на Красимир Премянов, така че е познато лице за червения хайлайф.
Банев обаче се счита основно за протеже на покойните министрите Белчо Белчев и Георги Панков, които го вкарват в големия бизнес след промените. По времето на Тодор Живков двамата ръководят финансите и химическата промишленост. Георги Панков, когото промените сварват като посланик в Москва, приживе влиза в директорския борд на „АКБ Форес”. Николай Банев е златна кокошка не само за Белчев и Панков, но и за разни кадри от бившата Държавна сигурност.

Дълги години управниците на страната бяха необяснимо толерантни към безобразията на самозабравилото се нищожество. Докато не се оказа, че е създал истинска химическа бомба, която може да гръмне всеки момент в завод „Полимери” – Девня. Оказа се, че компанията на Банев държи опасната отрова трихлоретан в метални резервоари, които се разяждат от химикала. Гръмна грандиозен скандал, премиерът Борисов се хвана за главата и обяви приватизацията на „Полимери” за „разбойническа”. След това държавата се принуди да даде близо 15 млн. ла., за да бъдат изнесени във Франция и обезвредени токсичните отпадъци, натрупани в Девня.

Любопитно е, че сега и индустриалците Бобокови, които имат съвсем различна репутация от тази на Банев, са на мушката на прокуратурата за тонове оловни и полиетиленови остатъци, депонирани в нерегламентирани площадки. Явно боклуците ще се окажат големият капан и за други мастити имена…