Краят на извънредното положение отприщи нова вълна битови кражби. Наглите крадци използват противовирусни маски и на пръв поглед по нищо не си личи, че са тръгнали да обират и без друго обеднелите български домове. Повечето бандити са „въоръжени” с набор от специална техника, която според криминалисти им позволява да отвъртат бравата, без да разбиват ключалката за по-малко от минута. Ползвали и заглушителни тапи, така че съседите често не разбирали, че се отключва вратата на комшийския апартамент.
Лепенките, които предупреждавали, че жилището е свързано със СОТ, изобщо не стряскали престъпниците – повечето били добри народопсихолози и знаели, че нашенци ги лепят, без реално да имат договор с охранителната фирма, за да плашат „гаргите”. Освен това гладът отприщвал наглостта на апашите, които разполагали със свои източници из кварталите. Техни авери редовно ги захранвали с информация – кой кара карантината на село, работи от дистанция на вилата край София или е сменил адреса си на пребиваване, макар и временно.
Така наглеците спокойно вилнее по къщите, а информаторите получавали процент от „заработеното”. Поради кризата – кеш пари и бижута почти не се намирали в панелните апартаменти на София. От тях можело да се изкара малко, чрез телевизори и касетофони, които вече не държали висока цена и не носели добра печалба.
Хладилниците в бедняшките жилища също не били привлекателни, защото в тях домакините кътали само най-необходимото.
Презапасените софиянци били основно в баровските кооперации, където освен камери имало и портиери на смени, които стриктно следели и записвали кой влиза и кой излиза. Присъствието на жива охрана затруднявала проникването, но имало начин. Масикраните атакували чрез покрива и капандурите, които били лесни за отваряне…
„Малцина са българите, които могат да се похваля със застраховка против кражби, но ги има. Това, разбира се, няма да спре бандитите, които изгладняват с всеки изминал ден, защото нямат друго препитание. И ако доскоро предпочитаха да тарашат в „Люлин” и „Овча купел” – кварталите с най-висока престъпност, то към края на извънредното положение се пренесочват към „Борово” и „Стрелбище”. За тях е важно да направят една по-рискова операция, която 00% ще напълни джоба им, отколкото две или три, които няма да им донесат големи печалби. За един вход външната врата е от значение. Напоследък кооперациите се правят с алуминиева дограма, домофон и брава, която няма почти никаква защита. Това не е добре, защото самата брава има луфт. С отвертка или друг остър инструмент езичето може да се прибере на вътре и вратата да се отвори.
Хубаво е обитателите да поставят и метална решетка, която е зад вратата с домофоните и така да си подсигурят втора защита. Вратите на жилището също трябва да бъдат две. Тук обаче има тънък момент. На пазара у нас се продават и правят по поръчка блиндирани врати, които всъщност не са блиндирани, а са малко made in Китай. Това търговците го премълчават. Бравата от 500 -1000 лева не гарантира, че ще бъдете спасени от злосторниците, защото те са подготвени с всичко, в това число и с разнообразие от ключове, които носят в себе си. Освен това, колкото по-скъпа е изработката на входната врата, толкова по привлекателно и жилището за обирджиите, защото ако успеят да го плячкосат ще напълнят портмонетата. Обикновено работят с помагачи, които им съдействат за локация, чакащ наблизо автомобил и други услуги – почти всеки крадец работи с човек от заложна къща. Така цикълът на грабеж се затваря”, разкрива пред репортер на „Уикенд” разследващ полицай. По думите му, от началото на май се наблюдава троен скок на апартаментните обири. На ден в столицата се „удрят” над 10 апартамента, като някои от ограбените дори не подавали жалба.
Апашите, които вършеели по домовете на обикновените хора, рядко вземали телефони и компютри, защото този вид техника била лесно проследима от полицията. Телевизорите не били желани, защото били обемисти и правели впечатление при изнасяне. Анализът на криминалистите за последните месеци показвал, че най-крупната кражба била 27 000 лева и бижута и часовници за още 70 бона от баровски апартамент. От друго жилище били задигнати около 8000 лева, а от фирмен офис – оборотни средства в размер на 10 000 лева. В повечето разбити апартаменти пари и бижута не били намерени. Стопаните им се отървали със стрес и с притеснения, че ще трябва да търсят ключар, които да ремонтира разбитото, да пускат перални, за да перат тарашените си гардероби с дрехи и спално бельо.
До момента всички заловени крадци са дадени на прокуратурата и срещу тях са повдигнати обвинения. От полицията призовават гражданите да бъдат активни, за да си спестят излишните главоболия и да подават сигнал на телефон 112, ако забележат, че край домовете им се навърта непознати лица със съмнително поведение – обикновено дни преди кражбата обирджиите пращали съгледвачи, които дебнели за важни детайли – от това дали има пране по простора до това дали собствениците имат навика да оставят отворени прозорци или врати на тераси, преди да заминат за работа. Уверяват, че гарантират за анонимността на сигнала и са готови да окажат съдействие до броени минути.
„Има бандити със стил, които предпочитат да „човъркат” само по партерните етажи, за да са сигурни, че може да скочат през прозореца, ако се появи проблем на входната вратна или дойде полиция. Тапи със заглушел за разбиване на брави има всеки втори уважаващ себе си крадец. Има и смелчаци, които се катерят по терасите, ако не са остъклени. Те са толкова чевръсти, че може да оберат хора, които спят за минути. Постъпвали са оплаквания от граждани, които са осъмнали обрани, без да е разбита вратата им, без да са отваряни прозорците им.
Апашите са невероятно изобретателни. Жалко, че обирите зачестяват, Ковид -19 спираше свободното движене и по този начин ограничаваше пръстъпността… Има вероятност бумът на обирите да се пренасочи от София към Варна и Бургас, но въпреки това и в столицата ще останат допотопни бандички от непълнолетни момчета, слухтящи за сгодни апартаменти”, разяснява още нашият източник, съветвайки ни винаги да търсим подкрепа от органите на реда.
