Столичният квартал „Захарна фабрика” ври и кипи. Жителите на махалата се стягат за бунт срещу ромските си съкварталци и твърдят, че вече не могат да битуват с тях. Проблемът не бил етнически – просто се страхували за здравето си, тъй като безотговорните им съседи не спазвали никакви противоепидемични мерки и било въпрос на време цялата околия да пламне с Ковид-19.
„Кварталът ни се намира само на 2 километра от центъра на София, но е може би е един от най-криминалните. Проблемът е в гетата, които са няколко в района. Изключително опасно е гетото в близост до ул. „Кукуш”. Всеки ден там се организират шумни забавления. Музиката свири, купонът е на макс, хората се женят непрекъснато, в което няма лошо, стига да се има предвид, че ситуацията в страната извънредна и не може някой хора да си позволяват да се събират на тумби.
Горят се гуми и всякакъв вид битови отпадъци. Прането по балконите става черно от сажди и миризливо. С една дума – не можем да простираме, понякога не можем и да дишаме от зловонните миризми. Отделно братята се катерят по балконите и прибират наши дрехи. Ако има и съдове, и тях прибират. Всичко се ползва, продава и препродава. Влизат през прозорците и тарашат апартаментите ни. Гонил съм един такъв от хола през лятото. Беше с нож в ръка, но не можа да ме уплаши, защото се разкрещях и цялата къща се събуди от виковете ми. Всичките ми съседи са си патили от ромите. Веднъж им направих остра заблежка за паленето на гуми. След два дни стъклата на колата ми бяха счупени.
В подобно положение са се озовавали и други съкварталци. Приличаме на някакъв американски град, където българските чернокожи вилнеят и няма сила в държавата, която да ги озапти. За това направихме няколко шествия през май в центъра на София. Събираме и подписи. Настояваме т.нар. ромски братя и сестри да бъдат изселени другаде. Няма законни сгради в гетото. Съмнявам се, че изобщо плащат и данъци за къщурките си. Водата също им е безплатна и вероятно по тая причина по цял ден се плацикат децата, а майките непрекъснато перат персийски килими. В някои домове дори има сателитни телевизии, прилично обзавеждане, но като цяло могат да си намерят друго място на битуване”, разпалено коментира ситуацията Матей Иванов, който е родом от „Захарна фабрика”
Протестите почнаха в края на май и минаваха под мотото „Ние не сме гето”. Столичани се обявиха против намеренията на общината да настани в квартала им още 60 социално новодомци от т.нар. „Виетнамски общежития” в квартал „Красна поляна”.
Те настояват Столичната община да закрие кризисния център и филиала към него, защото още преди години общинари обещали да го сторят, но после забравили за дадената дума. Мирният бунт бил провокиран от бездействието на Столичната община относно концентрираните социални институции в района, които са дом за временно настаняване, кризисен център с филиал и две гета.
„Ние сме много малък квартал от затворен тип. Не сме против хората, някои са наистина симпатични и трогателни, но това не е начинът да бъдат ситуирани. Те просто не спазват никакви хигиенни мерки, а в тази ситуация това е опасно за здравето ни. Бездомните ползват междублоковите пространства за тоалетна. Маски никой не ползва. Децата ги е страх да излизат навън, нас ни е страх да излизаме, да се прибираме рано сутрин или късно вечер. В квартала просто е невъзможно да се живее”, заяви Анна Тренкова, председател на инициативен комитет „Захарна фабрика”.
И макар че тогава столичани блокираха булевард „Сливница” временно, проблемът им не беше решен. Недоволните заявиха, че всеки ден ще протестират и ще блокират улица „Кукуш”, докато исканията им не бъдат изпълнени и общината не се откаже от идеята си да настани роми в бл. 48 в „Захарна фабрика”. Така мирните им шествия се пренесоха и през юни.
Настояват да бъде закрит кризисния център , а домът за временно настаняване да предлага друг тип услуга. Всички писма, преписки, жалби и молби до общината протестиращите са събрали в папки, които размахват пред журналисти. Категорично заявяват, че никой не иска да живее до неспазваща хигиенните норми и пренебрегваща законите общност, в която животът на околните е подложен на 24-часов риск.
„Искаме да се махне и гетото край улица „Суходолска”. Публична тайна е, че там има къщи-архитектурни паметници, в които живеят роми. Никой не може да ни убеди, че са законно настанени и имат право да трошат ценни за историята на страната ни паметници, да пикаят върху тях и да правят оргии. Има сгради, които сякаш са оглозгани от термити, почти нищо не е останало от тях.
След автомобилното ни шествие до ул. „Московска” в началото на юни и разговори със зам.-кмета и получихме обещания, поредните обещания. Центърът, който се намира в бл.51 щял да спре работа до края на тази година. Филиалът към него – да бъде закрит до две години. Притеснени сме, че може да са поредните празни обещания, защото държавата е под карантина. Тази карантина е като килим, под който се замитат нещата”, разкриват хора от „Захарна фабрика”.
Те припомнят, че ромските къщи се издигат върху частни, общински и държавни терени. Най-опасните гета пък се намирали във „Факултета”, „Христо Ботев”, „Захарна фабрика”, „Западен парк” и „Орландовци”, пише Уикенд.
