Лихварството изяде главата на алчния Стоян Александров! (Бившият финансов министър лъсна в мръсни схеми)

Стоян Александров, който през последните години залива прокуратурата с порой от жалби срещу „корумпирани” обвинители, най-после получи запор върху имането си. А това е знак, че банкерът скоро ще се окаже на подсъдимата скамейка заради лихварство. Комисията по конфискациите сега поиска съдът да блокира негови имоти из цяла България за над 10,8 млн. лева. Причината са двете обвинения, най-общо казано за лихварство, с които той се сдоби преди време. Единствено Татяна Дончева като негов адвокат заяви, че те са политически, без обаче да се аргументира.

Сред излъганите от Стоян Александров са все известни имена – българи и чужденци. Сред тях са например Константин Циганов, шеф на уралмашовската групировка, сестрата на Поли Пантев – Райна Пантева и други. Най-драстична обаче е историята на малкото момиченце Елисавета, което въпреки невръстната си възраст се оказа, че дължи на лихваря 6 млн. лева. Този случай може да е отправна точка за проверка от ДАНС върху един деликатен проблем – да не се окаже, че някъде в София има частни медицински центрове, които

могат с инвитро процедури

да създадат деца за специални бизнес цели, намекват запознати.
Звучи като научна фантастика, но понякога действителността надхвърля и най-развинтеното въображение.
Момиченцето с решение на съда се води дъщеря на покойния бизнесмен Йордан Миланов – Дънди и е родена доста време след смъртта му. Въпросният Дънди през 2008 г. уж бил взел заем от лихваря. До смъртта му през 2012 г. никой не търси парите от близките на покойника. Нещо повече, веднага след като Дънди умира, майка му Благородка Бикова продава имотите му. По същото време скандалният бизнесмен Петър Цабалас, който нашумя като свидетел за обира на „Алфа банк”, е съдружник с брата на Дънди – Николай Миланов във „Фили 09” ООД. Съпругата на Цабалас и синът на Стоян Александров пък имат обща фирма „Рик Мениджмънт“ ООД.
Така на сцената се появява Елисавета Сивонова, която в момента когато Александров си иска парите е едва на две години. Момичето обаче е признато за дете на мъртвия Йордан Миланов и получава фамилията му Миланова. Бабата Благодорка веднага се съгласява, че детето е на сина й, починал пак да уточним преди да се роди момиченцето. Изведнъж 4 години след смъртта на Дънди се появява и договор за парите, които уж е взел от лихваря, като подписът на мъртвия не е заверен от нотариус, въпреки че става дума за 6 млн. лева дълг.
В крайна сметка, както обясняват отлично запознати, целта е Стоян Александров да получи активите на едно обявено в несъстоятелност дружество. Чрез тях се слага ръка върху разкошна къща на няколко етажа на ул. „Оборище“, в идеалния център на столицата.
Другите изиграни от Стоян Александров също са с впечатляващи истории. Например,

руснакът Константин Циганов

става клиент на известния финансист покрай строителния си бизнес с фирма „Бояна Дрийм”. Взема от Александров 300 000 евро за три месеца, като лихвата е 13 500 евро. Парите са гарантирани с ипотека на няколко хубави имота в Банкя. През 2011 г. обаче имотите са прехвърлени на частната фирма на банкера „СТАЛ 2007”, а година по-рано Циганов е изгонен от България, като заплаха за националната сигурност, въпреки че преди това му е дадено дори българско гражданство, той самият дълги години живее под наем в блок срещу ресторант „Монтерей” и има голям бизнес в страната. Уж Циганов е лицето на руската мафия, на КГБ и на кой ли още не, а накрая се оказва изигран от наш тарикат.
Райна Пантева-Санино, сестрата на покойния Поли Пантев, също става жертва на Стоян Александров. За да вземе заем от лихваря, тя ипотекира два магазина и масивна сграда на ул. „Пиротска”, което е всъщност нейното наследство от родителите й. Сега тези имоти са в списъка със запора, наложен от Комисията на Сотир Цацаров.
В Имотния регистър като клиенти на Стоян Александров се виждат още молдовецът Валери Копейхин, покойният политик Румен Данов, взел от него пари за лечението си, както се твърди, строителни босове и други бизнесмени. В залог те оставят мезонети, апартаменти, магазини из цяла София, без крайните квартали, разбира се.
Като частен лихвар Стоян Александров има толкова много клиенти, че понякога в един и същи ден отпуска по 2-3 заема. Всичко това ясно се вижда от

вписванията в Имотния регистър.

Явно банкерът се е чувствал недосегаем, понеже доста открито е регистрирал сделките си и навсякъде е отбелязано, че е сключен договор за заем.
Сред имотите, които сега са запорирани от Комисията, е и игрална зала, която навремето се държи от бизнесмена Кирил Русев. Неговата история ясно показва метода, по който работи лихварят. Русев взема 260 хиляди долара заем, но трябва да върне на четири вноски 306 800, като е заложена залата с площ от 175 квадрата на столичната ул. „Нишава” № 159. В договора обаче е записано, че Стоян Александров му дава „безлихвен” заем от 306 800 долара. Русев в действителност взема само 260 000 долара, а останалите 50 бона са скритата за НАП лихва. Като се проследи движението на парите обаче може да се види кой на кого какво е платил, пише „Уикенд“.
Така или иначе само едно забавяне на вноска от страна на Кирил Русев и той отива на съд. Стоян Александров явно има силни позиции в съдебната власт, понеже подсъдимият Русев и адвокатите му са жестоко прецакани. При това влизат в ход всякакви похвати, включително и такива, които се считат за дъно на низостта в юридическите среди, например, изчезват съдебни документи. Така Кирил Русев се разделя със залата, а Стоян Александров веднага щом я взема, я дарява на сина си.
В лихварството бившият политик се подвизава чрез две фирми – „Стал 2007” и „Александров и Сие”. Той работи с години едновременно и като банков директор, и като лихвар, който от офиса си срещу Руската църква отпуска заеми срещу

лихви от 14 до 18 %

и има много клиенти, понеже не се интересува от произход на парите. Първите ипотеки в Имотния регистър, свързани с незаконната му дейност, са от 2002 г. Ловкият финансист сключва договори, който са едногодишни и първо си взема лихвата, а едва след това и главницата. Клиентите му вярват, че като плащат редовно вноските си, погасяват и главницата по заемите си. Сметките им обаче се оказват криви и често настъпва жестоко просрочване на кредитите, а оттам и загуба на ипотекираните имоти.
Измамените от него обаче дават сигнали в МВР и така се разчува за лихварството на иначе уважавания политик, финансист и университетски преподавател. Източници от разследването сега казват, че бившият министър използва доста често фиктивни нотариално заверени документи, а в договорите за ипотеките е вписвана невярна информация, че са безлихвени заеми. Според опитни юристи по този начин Александров

скрива факта, че върти лихварство,

което е престъпление според Наказателния кодекс.
До скандала със заемите финансистът има възходяща кариера. През 1994 г. той е директор на Централната кооперативна банка, а само година по-късно от нея изчезнаха 6 млн. лева на бизнесмена Михаил Семьонович Чорни – Майкъл Чорни. След това Стоян Александров се подвизаваше известно време и като председател на надзорния съвет на „D банк”. В банката е назначен след лобиране на влиятелен политик. В крайна сметка е изхвърлен от турската фиансова институция, според наш източник – заради неприемливи практики и въпросната си лихварска дейност.
През всички тези години обаче Малката Секира, както е известен банкерът сред студентите си, има и политически амбиции. Той дори беше министър на финансите в правителството на Любен Беров. Той е един от хората, на които дължим прословутата единна ДДС-ставка от 20%, а не диференцираните ставки за различните стоки и услуги, както е в цивилизования свят. Пак той настоява с ДДС да се облагат книгите и учебниците, понеже „не са стока от първа необходимост”.
След като обаче се разшумя, че с години е бил мощен лихвар, Стоян Александров остана на свобода срещу гаранция от 100 хил. лева.