Строителен бос от Ахелой заплашва служители с позорно изнасилване и бой с бухалки

Арогантен строителен бос възроди мрачните мутренски времена от средата на 90-те години на миналия век. Младият милионер открито заплашва свои десетки служители, дръзнали да си потърсят правата, с брутална саморазправа, включваща бой с бухалки и позорно изнасилване.

Срамната история се разиграла в Ахелой, където 35-годишен строителен предприемач решил да се възползва от карантината и да се раздели окончателно с работниците си. Бачкаторите били точно сто на брой и имала куп поети обекти. Въпреки това младият им шеф ги накарал да подписват декларации, че напускат по собствено съгласие. Предварително едномесечно предизвестие нямало. Лошата новина чули в деня, в който трябвало да хващат химикалките и да дават заявление за борсата.

Преди това месечните им възнаграждения винаги идвали със закъснение. На част от дюлгерите босът дължал големи суми за положен извънреден труд в празнични и почивни дни. Напрежението ескалирало и се стигнало до сериозно брожение сред работниците, които имали заеми и различни видове кредити.

Почти всички били бедни, български турци от бургаските села и трудно свързвали двата края.

Една част от тях работели сезонно, обикновено без трудови договори и без осигуровки. Други имали постоянни трудови договори, но тези щастливци се брояли на пръстите на двете ръце.

Един работник се жалвал, че не му е платен извънреден труд в размер на 500 лева, друг проплаквал, че не му е платен 5-дневен болничен, при условие че наистина е имал сериозен здравословен проблем. Работодателят го хокал и изгонил от луксозния си офис, след като дръзнал да търси правата си. Трети се оплаквал, че вече четвърти месец не получава заплата. И той отнесъл куп ругатни зад гърба си, а вратата му била посочена с пръст и наредено веднага да завърти гръб и да тръгне към изхода.

„Работодателят ни кара няколко скъпи лимузини. Има обекти по Слънчев бряг, Равда, Бургас и  къде ли не още по Южното Черноморие. Не може да ни кара да напускаме, защото работа има. Строителството не е спирало, въпреки карантината. Ние нямаме друг начин, по който да храним семействата си. Нямаме и спестени пари. Вместо разбиране, получаваме обиди – едва ли не, не сме заслужавали и малкото, което сме получавали до моменти. То не бяха приказки, че всичко поскъпва, че и това, което ни дава е много, че ни търпи, въпреки проблемите, които имал до главата.

Когато видя, че се организираме и смятаме да дадем сигнали до Инспекцията по труда в Бургас, началникът ни стана агресивен.

Извика двама от бодигардовете си и каза, че ако не престанем с хленченето си, ще бъдем наказани и опозорени. Наказанието щяло да бъде жестоко като през 90-те. Щял да ни прати истински мутри, а неговите бабаити само щели да загреят с нас.
Притеснени сме, че наистина нещо лошо може да се случи. Има момчета на квартири. Спят в една стая по няколко души – делят по равно ток и вода. Не е радостен живота на строителния работник. С обидите става още по-тежък, а ние мюсюлманите сме чувствителни хора.

Не лъжем, живеем с повелите на Аллах. За нас подобно поведение е неразбирамо. Повечето сме малко над 20 години и наистина не помним нито Жоро Илиев, нито Васил Илиев. Не знаем и какво са правили, какви са били наказанията им… Щом няма начин за оцеляване на фирмата, ще си тръгнем, но нека не ни плашат с унижения, бой и изнасилвания. Това е много долно и нечовешко”, разказал пред инспекторка по труда Хасан Али.
Мъжът бил доста разстроен. Докато й обяснявал патилата си, се разплаквал на няколко пъти. За съжаление нямало как да потърси правата си, защото не притежавал документ, в който черно на бяло да пише, че е в трудо-правни взаимоотношения с мастития млад бос.
В неговата ситуация били още десетки други работници. Почти всички били притеснени за бъдещето си, защото останали без работа, нямало как да плащат наема за квартирите си. Нямало и как да разчитат на социална помощ, нито на кого да се оплачат. В полицейския участък също не се решавали да стъпват, защото знаели, че шефът им се ползва с яки протекции. Така поне казвал, докато ги разигравал във фирмата.