Грандиозен скандал тресе съдебната система! Съдебни дела се разпределят „случайно” срещу 10 000 евро

Автоматизираната електронна система за случайно разпределение на съдебните дела, внедрена преди повече от 5 години от Висшия съдебен съвет след активен лобизъм с дъх на корупция от страна на бившия правосъден министър Христо Иванов и приближеният му съдия Калин Калпакчиев, прочул се с постановена амнистия на австралийския убиец Джок Полфрийман, се оказа силно компрометирана и обслужваща интересите на мастити съдии, адвокати и знакови подсъдими.

Грандиозният скандал, разтърсил съдебната система, стартира преди седмица, когато фирмата за кибер сигурност „Аматас”, извършваща одит на автоматизираната система, разкри, че системата е силно компрометирана и че е съществува възможност за човешка намеса и манипулации на „случайното” разпределение на делата.
Системата за случайно разпределение на делата би трябвало да има двустепенна защита при достъп – чрез предварително одобрен списък от квалифицирани електронни подписи (КЕП) и чрез въвеждане на потребителско име и парола. Оказа се обаче, че

първата защитна фаза изобщо не работи

и „всяко лице с валиден КЕП може да влезе в системата при условие, че е преминал защитната стена“, констатират авторите на доклада. Тоест – съдии, прокурори, адвокати и IT-специалисти са имали възможност години наред да манипулират разпределението на съдебни дела така, както им изнася.
Според слуховете, обхождащи коридорите на Съдебната палата, мастити адвокати са предлагали тази услуга на свои клиенти. Срещу 10 000 евро дела са били разпределяни при „правилни” съдии, които впоследствие са произнасяли оправдателни присъди на обвиняеми, разбира се, срещу допълнително заплащане. Определени съдии също са се възползвали от сякаш умишлено бъгнатата автоматизирана система, за да се паднат при тях определени дела на стари техни „клиенти”.
Главният прокурор Иван Гешев вече разпореди проверка на грандиозната афера, като я сравни с „коронавирусна инфекция в съдебната система”. Гешев призна, че и до него са достигнали слуховете, че срещу 10 000 евро определено дело може да попадне при

предварително избран съдия.

„Всеки, който има електронен подпис, какъвто и да е, който си е изкарал, може да влезе в тая система и да прави абсолютно всичко – да модифицира данни, да разпределя дела, да определя състави, да създава съдилища…”, възмути се обвинител №1 на България.
Стенографски протоколи от заседанията на Висшия съдебен съвет от края на 2014 г, публикувани от специализираното издание „Правен свят”, разкриват, че компрометираната система за случайно разпределение на делата е била въведена след натиск от страна на тогавашния правосъден министър Христо Иванов и неговото протеже Калин Калпакчиев, който в онзи период бе сред членовете на Висшия съдебен съвет. Под давление на брадатия бивш министър е лансирана

фирмата „Смарт Системс 2010”,

която внедрява автоматизираната система, оказала се компрометирана 5 години по-късно.
За да внедри „троянския кон” в съдебната система, тандемът Христо Иванов – Калин Калпакчиев обявява за компрометирана тогавашната система за случайно разпределение на делата „Лоу чойс”. И двамата твърдят на заседание на Висшия съдебен съвет, че се съмняват, че ползваната стара система може да бъде манипулирана и настояват за въвеждането на нова софтуерна система за разпределението на съдебните дела.
Пет години по-късно се оказва, че внедрената от Христо Иванов и Калин Калпакчиев автоматизирана електронна система за случайно разпределение на съдебните дела не става за нищо и че

лесно би могла да се манипулира.

А колко дела са били предрешени от „правилните” съдии през този период – едва ли някога ще се разбере.
В аферата с пробитата софтуерна система на съда се оказа забъркан и председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов. Преди година магистратът бе сезиран от правосъдния министър Данаил Кирилов, че „джуркането” на делата може и да е манипулирано, но неглижира темата и отказа да назначи одит на системата. А приближената му Атанаска Дишева от Висшия съдебен съвет даже се кахъреше, че „цяла година на добра воля е поддържана системата” и един възможен одит на случайното разпределение на делата можел да откаже „изпълнителя”, който макар и с изтекъл договор за 12 000 лв., на добра воля продължавал да поддържа софтуера, пише „Уикенд“.