Разследват Драгомир Димитров за афера с 95 000 евро (Макар и подсъдим, бившият шеф на разузнаването остава консул в Мюнхен)
По ирония на съдбата последните двама шефове на Държавна агенция „Разузнаване” станаха клиенти на прокуратурата. Докато Кирчо Киров вече получи по делата си присъди, макар и все още неокончателни, наследникът му на поста Драгомир Димитров засега е само с повдигнато обвинение, научи „Уикенд“
Самият той се задържа като шеф на разузнаването до лятото на 2018 г., когато правителството изненадващо предложи на президента Румен Радев той да бъде освободен и назначен за генерален консул в Мюнхен. Тогава Димитров имаше още две години от мандата си на председател на агенцията, но мотиви за освобождаването му не бяха оповестени.
Военно-окръжната прокуратура в столицата го обвинява, че е нарушил служебните си задължения и
улеснил частна фирма да вземе 91 500 евро.
Според запознати става въпрос за някаква обществена поръчка, а от прокуратурата обявиха най-общо, че той не бил организирал и не контролирал дейностите по защита на класифицираната информация в разузнаването.
Главният прокурор Иван Гешев на свой ред каза, че типът на нарушенията при двамата генерали Киров и Димитров е сходен, но са различни мащабите. Други подробности не бяха дадени, акцентира се главно върху нерегламентиран достъп до класифицирана информация.
Драгомир Димитров оглави разузнаването през 2012 г., като замени Кирчо Киров, срещу когото след това започнаха серия дела. Нещо повече, самият Киров посочи Драгомир Димитров, а също и бившият вътрешен министър Цветан Цветанов като причина за своите главоболия и разправии с прокуратурата. Твърди се още, че навремето бившият втори в ГЕРБ
Цветанов лично е лансирал Драгомир Димитров
за шеф на разузнаването.
Кирчо Киров е осъден на 15 години затвор за присвояване на близо 5 милиона лева от службата, но още не се е произнесъл Върховният касационен съд. Бившият шеф на разузнаването има и друго наказание от 10 години, също неокончателно. И двете дела са за присвоени пари от службата, но те са засекретени от Софийския военен съд, понеже в тях има класифицирана информация. Стигна се до парадокса, че второто дело срещу Кирчо Киров му бе образувано след негови показания в съдебната зала. Иначе през цялото време той твърди, че не е взел и стотинка от милионите, а парите са похарчени единствено в интерес на националната сигурност. Проблемът обаче е, че няма никакъв документ, който да докаже това, затова тръгнаха най-различни версии, включително и такива, че с тези пари едва ли не са задоволявани капризи на разни политици, включително и президента Георги Първанов.
Тезата на защитата е, че с тези пари са платени пенсии на шестима шпиони, чиято дейност е приключила през 1999 г. Шпионите са вербувани в различни страни, но те работели за нашето разузнаване. Дейността им е прекратена, когато службата се оглавява от Димо Гяуров, но Кирчо Киров им дава парите. При това той общувал лично с въпросните агенти. Според друга версия с част от тези пари е платено и лечението на агентка на нашето разузнаване, която приживе е на висок пост в съседна балканска страна.
По едно от делата на Кирчо Киров беше обвинен и Димитър Линдарев, който по нареждане на шефа си съставял фалшивите документи. С тях били теглени и отчитани парите от касата на службата. Линдарев отнесе условна присъда.
Кирчо Киров се сдоби и с трето дело, че бил разгласил в телевизионно интервю как е спасен българският шофьор Живко Русев. Той беше заловен с хероин в Иран и имаше голям медиен шум около тази история. По това дело бившият разведчик има условна присъда. Комисията по конфискациите обяви в края на 2019 г., че иска от ген. Кирчо Киров над 1,1 млн. лева заради присвоените 10 млн. лева. Това дело още не е гледано от Градския съд.
