Телефонните измамници се преквалифицираха – подлъгват с награди! Точат банковите ни сметки през телефона

Телефонните измамници не знаят нито почивка, нито карантина. През последните дни на мушката им са основно мобилните телефони, понеже измамите на стационарните втръснаха на всички. Пенсионерите все по-трудно се ловят на въдиците, че имат болен близък и трябват пари за рушвет на лекарите и златен пирон в крака, писа „Уикенд“

Мошениците вече все по-твърдо залагат на джиесемите, казват източници от полицията. През последните дни са се активирали позвънявания от номера, които започват с цифрите

+338, + 371, + 375, +381, +370.  

Това са кодове за Франция, Латвия, Беларус, Сърбия, Литва. Звънят само един път и затварят. „Без да разглеждам много подробно номера, от който ми звъннаха при това само веднъж, набрах – разказва потърпевш. – Инстинктивно реших, че може да е някой познат от чужбина, още повече че номерът започваше с +338, което е кодът на Франция,  и затова върнах обаждане”. От другата страна женски глас на английски език, който сякаш  говори през стъкло, започва гъгниво да честити някаква спечелена току-що награда. В този момент вече знаех, че съм жертва на мошеници и бързо затворих. Буквално минути по-късно отново ми позвъниха от номер, който отново започваше с +338, и пак имаше само едно позвъняване, но повече не вдигнах. До края на деня, а и през нощта се изредиха и още няколко номера, започващи с характерната комбинация ” – разказва Петя Стойчева от София. Само от едно единствено обратно обаждане, продължило не повече от секунда-две, тя е добавила към сметката си два лева. При това телефонните номера, които се изписват на дисплея, най-често са обаждания чрез интернет, казват запознати.
Според тях най-голямата опасност при връщане на позвъняване на такъв номер е, че измамниците могат да източат данни за банкови сметки или кредитни карти, ако те са записани в телефона. Това става, ако разговорът продължи по-дълго. Затова единственото спасение е да не се отговаря на подобни непознати номера. Най-често те идват от бивши съветски републики, от страни в Азия и Африка, но да бъдат разкрити тези измамници е почти невъзможна мисия. Те не се обажда от наши оператори, а използват SIM карта, закупени от чужди страни, където не се изискват лични данни, или пък ги

регистрират на чужди, фиктивни имена.

Ако някой се върже и се остави на сладките приказки от другата страна, или пък започне да изпълнява инструкциите им да натисне определени цифрови комбинации, последствията могат да са жестоки. Най-често измамниците по този начин си осигуряват достъп до SIM-картата и след това започват да трупат разговори към сметката на съответния номер. При това тарифата на аферистите е много висока. Докато човек осъзнае, че си има работа с изпечени хитреци, сметката му вече е излетяла.
В същото време номерът с бързите позвънявания е много хитро замислен, понеже юридически няма измама. Никой не е принуждавал жертвата да се обади обратно, не е имало никакъв натиск.  
Как тогава да се защитим? Най-простият отговор е, че не бива да се отговаря на пропуснато повикване от непознат номер. Ако е нещо важно, ще звъннат по-късно.
Както и при измамите на стационарните телефони, източниците ни от МВР обясняват, че подобни схеми са разработени най-често в затворите. Пандизчиите имат свободно време в изобилие, интересуват се от подобни далавери, ползват макар и нелегално мобилни комуникации, така че имат всички предпоставки да теглят пари от свободния свят. Разбира се, подобни измами са дело и на организирани групи отвън, сред които има и ловки хакери.  
През годините телефонните аферисти са изработили и интересна схема на чисто езиково ниво. Те си служат с

определен набор от фрази,

с които подмамват жертвата. Изразите са добре обмислени, затова те напомнят фразите, които използват кол-центровете на различни компании. Шарлатаните с лекота влизат в различни роли – служители на мобилна телефонна компания, на банка или друга компания, която най-често уж раздава награди.
Днес, казват източниците ни, почти никой вече не се лови на трагични събития, характерни за имамите при стационарните телефони, ползвани основно от пенсионери,  сега на мода са наградите. В наглостта си джиесем-хищниците се представят дори като радиоводещи и ползват имената на популярни радиопредавания. Тържествено обявяват, че голяма награда е отишла при вас, а телефонът ви е даден от вашия мобилен оператор. След това започват да представят условията на конкурса или лотарията, като за да се получи въпросния приз, трябва да се дадат личните данни. Това обаче не е всичко, минава се и през процедурата за

получаване на „кода на победителя”.

Тя пък изисква да се активира със SMS или да се направи регистрация в определен сайт и т.н. Вариантите са най-разнообразни, но общото е, че в крайна сметка се измъкват пари от абоната.
Има и варианти, при които изнудвачите предлагат участие в промоции, лотарии и др., но пак се искат да се набере определен номер, от където пък щял да се получи пин-код и т.н. По-наглите  направо изискват да се дадат банкови сметки, на които да се преведе наградата и т.н. На пръв поглед всички тези хватки имат дори безобиден вид, но както обясняват експерти. С тях обаче мошениците или вземат директно пари от жертвата си, или получават данните й, включително и банкови сметки.
Широко разпространени измами са и тези, при които се пращат  покани със SMS-и за участие в „голяма игра с награди”. При това обаче най-често е пропуснато да се отбележи, че цената на едно обаждане на посочения за записване номер, е в пъти повече над обикновената тарифа. Намират се заблудени хора, които изпращат куп съобщения и не съзнават, че губят, докато хранят надежда за голяма печалба. За склонните към хазарт обаче това е вълнуващо преживяване, подобно на търкането на билетите, които доскоро се предлагаха навсякъде.
Друга схема на мошениците са SMS-и, които известяват клиентите, че са

абонати на някаква полезна на пръв поглед услуга,

например прогнозата за времето. Ако е нежелана, трябва да се изпрати SMS на посочен 4-цифрен номер с конкретна дума. Когато абонатът се хване на въдицата, се оказва, че обратното съобщение се таксува и то доста солено.
Телефонните аферисти обичат да се правят и на банкови служители, най-вече от отдела за сигурност на трезора. В разговор омайват слушателя си, че правят тест за сигурност и искат информация за картата. По-нахалните дори заплашват, че тя ще остане блокирана, в случай на отказ да се дадат номерата й. Сдобили се с тях, след това правят покупки или прехвърлят пари на сметката си. Друг похват е да излъжат, че някой ви точи сметката и спешно трябва да се сверят данните.
С развитието на онлайн търговията платформите обикновено искат номер на клиентите си. При това има вече случаи, когато измамник спекулира и изисква номерата от двете страни на картата, също и срока на валидност. Уж за да прехвърли пари за покупката. Ако някой се върже на номера, след това се оказва с празна сметка.
Експертите, до които се допитахме, са категорични, че и при подобни случаи, няма натиск, няма принуда, така че е трудно след това да се търси съдебна отговорност на мошеника, ако въобще се стигне до него. Борбата с подобни измами е много трудна, понеже технологиите се развиват непрекъснато, а и аферистите измислят нови и нови непознати трикове, на които придават много убедителен вид. Затова, съветват източниците ни, никога не трябва да се споделя лична информация на непознати „оператори”.

Ако се обаждат от банка, служителите са наясно с данните на клиентите си.

Не трябва и да се превеждат пари по „горещи” линии, за които се научава от SMS, или от обаждане от непознат номер.
Веднъж измамени, след това хората трябва да забравят завинаги изгубените си пари, понеже просто няма начин да си ги върнат. Точно защото никой никого не е подтиквал да действа. Мошениците манипулират жертвата си, така че на пръв поглед тя взема самостоятелно решение да участва в „конкурса” и да търси „пин код” за печалбата си, да си даде данните на „отговорника по сигурността” или сметката на „онлайн” търговец.