Скитници и евтини жрици превзеха подлезите! (Централна гара е най-опасният развъдник на коронавируса в София
COVID 19 е път да превърне страната ни в това, което радиацията от злощастната Чернобилска централа „Владимир Илич Ленин” превърна Припият – призрачен град, в които животът е замрял, а лицата на гражданите са посърнали сякаш е настанала великата мирова скръб, описана в Библията, пише „Уикенд“.
Почти от седмица кафета и ресторанти са хлопнали кепенци. Фризьорски салони, козметични услуги, йога школи, народни танци и всякакъв вид забави са преустановени заради извънредното положение и забраната да се струпва голяма група от хора на едно място. Работят единствено църквите, но православните храмове по традиция се посещават само на празници, колкото да ни видят комшиите колко сме вярващи. Аптеките и хранителни магазини са почти ошушкани. Отдавна няма нито маски, нито препарати за дезинфекция, липсват и основни витамини, които подсилват отслабената имунна система. Сребърната вода също е кът. Продава се из под щанда или пък директно се обяснява, че е свършила дори по складовете, за да не я търсят простосмъртните. Опашките от безпомощни хора са тотално отчайващи и сякаш безспирни – всички се презапасяват, освен сиромасите, които и да искат – няма как да го направят.
Хората са притеснени и с право за биологичното си оцеляване. Дребният бизнес е тотално сринат, а средният е на кантар. Едрите играчи никой не ги мисли, защото е ясно, че тепърва ще трябва да усвояват едни големи пари, които им се отпускат, за да борят короната.
Основната тема на разговори е една единствена – всички се питат до кога ще продължи изолацията, ще има ли достатъчно провизии, за да се издържи на бедствието и дали смъртта, за която ген. Мутафчийски вече говори в ефир съвсем открито ще им се размине или не.
И докато паника се засилва с всеки изминал ден, опразнените улични пространства се заемат от бродяги и евтини проститутки. Подлезите на Централна гара в столицата бъкат от закъсали сънародници, които от сутрин до здрач се наливат с евтин алкохол в компанията на мургави красавици. Повечето нямат адекватно поведение. Личи си, че едва ли им пука от смъртоносната зараза, а може би дори не са чули за нея. Между няколко питиета клошарите стават нахални към малцината пътници, решили да отпрашат при свои роднини в провинцията. Псувни, обидни думи, дори сочна слюнка заливат всеки, които мине покрай тях по простата причина, че няма откъде другаде.
Има и такива, които лежат директно върху шахтите. Ако човек бърза вечер. Един от тях е Вальо Сладура, които обяснява, че може да ми намери гадже – без значение от пола. Хотел също, защото стаите за отдих видиш ли, работели.
„Какво да се прави, като пътя към хляба минава през оная работа. Аз какво съм виновен, че бизнесът замира? Хората имат нужда от секс. По време на война и на природни бедствия най-много се сношават. Това е научно доказано, има го като факт. Момичета – много. Имам една Есмералда, една леко гърбава – Милена, викаме й Гърбушка, ама и тя става. Имам и друга – малко стара и дръглива, към 60-годишна е, но и тя върши работа. Мелодична е като руска хармоника и пъргава като пружинка. Работа има. Мен болестта не ме интересува. Ако трябва да се – ще се мре. Поне да умрем в живот”, подхилва се Сладура и обяснява, че за 10 лева чудеса се случват, пък и не било задължително нито СПИН, нито коронавирус да се хване.
Спял където му падне, най-често по приятели. Никой от уличните несретници не се притеснявал, че може да се превърне в потенциален вирусоносител, защото редовно се спиртосвали, а и „упражненията за разтягане на мускули” ги поддържали здрави. Никой не ги и контролирал. Към тълпата от скитници непрекъснато се добавяли нови хора. Повечето денем живеели по шахтите и за това излизали вечер.
Заради бедственото положение можели да си отдъхнат. Вече спокойно изпълзявали на светло, без да се притесняват, че някой ще ги сочи с пръст, ще им се подиграва или залива със студена вода посред зима, както се случвало многократно.
Бедняците използват автогарата, пък и не само тази в София, за да стоплят тела в мартенския студ. Никой не ги гони по морални съображения, макар че има бедствено положение и като нищо заразата може да бъде умножена десетократно с подобни необмислени бездействия от страна на органите на реда.
Междуградските автобуси са силно разредени във всички посоки от София до страната. Пътниците се броят на пръсти, с изключение на тези, които ползват автобусите за Варна и Бургас – най-натоварените линии. С автобусните линии се пренася и заразата. Маска никой не ползва, от средствата за дезинфекция всички спестяват. Автобусната линия Милано – София до неотдавна също била пренатоварена. Нашенци бягали от Ботуша, защото видели, че положението там излиза извън контрол. Повечето давали мило и драго, за да се върнат в родината си. Въртяла се търговия и с билети на черно. Разбира се, пред малцина признавали истинската причина за бягството. Повечето обяснявали, че идвали да видят близките си и обещавали, че ще спазват 14-дневна карантина, което не ставало. Часове след като стъпели на наша територия, заформяли пищни роднини вечеринки с музика до зори.
В Дупница и Кюстендил се стигнало между тотални словесни войни и разпри с прииждащите на тумби гурбетчии. Месните гледали „италианците” като прокажени и не искали да общуват с тях. Карали им се, че проявяват безразсъдство и подценяват проблема. Често дори хлопвали врати под носа им и ги карали да си търсят хотел.
