СКАНДАЛ! Уж полска водка гази законите у нас! Extra Żytnia” се бутилира в Свиленград, а рекламата зове: Пийте и карайте!
Незаконна реклама на водка е поводът за асоциация „Активни потребители“ да изпрати сигнал до Главния държавен здравен инспектор и Комисията за защита на потребителите. Това става ясно от последния бюлетин, издаден от най-голямата призната организация за защита на потребителите в България.
Притесненията на Асоциацията са, че дружеството „Платинум Брандс“ ЕООД на своя официален сайт https://platinumbrands.bg рекламира употребата на водката „Extra Żytnia” във връзка с управление на превозни средства. На интернет страницата на продукта https://zytnia.bg са показани рекламни банери, на които ясно са изобразени силует на жена и лек автомобил и жена, управляваща скутер. По този начин дружеството влиза в пряко нарушение на Закона за здравето, в който е забранено да се свързва употребата на алкохолни напитки със спортни и физически постижения или с управление на превозни средства (Чл. 55. , ал. 2, т.3 от Закона).
Освен санкция по Закона за здравето, компанията разпространител на продукта би следвало да бъде санкционирана и от Комисията за защита на потребители за използването на неразрешена от закона реклама, като заблуждаваща и нелоялна търговска практика.
Проверка установи, че и във Фейсбук страницата на „Extra Żytnia” за България дръзки реклами приканват към употреба на водката, като обвързват алкохолната наслада с по-добрите спортни резултати и шофиране на различни превозни средства. Проблемът е не само законов, но и морален. Редица проучвания сочат негативната връзка между рекламите на алкохол и определени модели на поведение. Влиянието е категорично по-силно сред младите хора, които все още нямат достатъчно критично мислене по отношение на рекламните послания. Потребителите са силно податливи на рекламно съдържание, което отъждествява определен алкохолен продукт с шофиране, а оттам и рискът да се качат на волана пияни става много по-голям. Особено когато рекламните персонажи изглеждат по-атрактивни, смели и успешни.
Подобен подход за популяризиране на алкохолни продукти е категорично забранен от закона, припомнят експерти пред „Уикенд”.
Почти няма българин, който да не е загубил поне един близък в катастрофа, а масовата причина за подобни злополуки е именно шофирането в нетрезво състояние. Затова и принципът, че „няма лоша реклама“ очевидно изобщо не е валиден за алкохола.
Оказва се, че популярната марка полска водка има богата история с погазването на морални и законови норми във връзка с популяризирането й. Един от най-големите скандали с реклама на водката „Extra Żytnia“ гръмва в Полша през 2015 г. Прекрачени са всякакви морални граници, като по случая e сезирана дори и полската прокуратура.
Става въпрос за ужасяваща реклама на страницата „Żytnia Extra“ във Facebook, която хвърля поляците в смут и недоумение. Използвана е документална фотография, изобразяваща работници, носещи 28-годишния електротехник Михал Адамович, член на „Солидарност“, ранен с изстрели от милицията по време на Люблинското престъпление през 1982 г. Раните по главата водят до смъртта на Адамович няколко дни след събитията. В рекламата на водката снимката е отбелязана с надпис „Махмурлук във Вегас? Сценарий, написан от Żytnia“, и коментар „Когато ергенското парти излезе извън контрол. По вина на Żytnia?“ Това би трябвало да подскаже, че на снимката мъжете носят пиян приятел. Реакциите на политици и обществени дейци са недвусмислени: „Как е възможнонякой да използва една историческа трагедия, за да рекламира своя продукт?!”
Факт е, че след като оскверняват паметта на хладнокръвно разстреляния електротехник Адамович, от екипа на „Extra Żytnia“ и от производителя на автентичния продукт – дестилерията „Polmos Biełsko Biała”, се извиняват публично, а рекламната агенция, обслужваща компанията, е принудена да затвори врати. Неетичното профанизиране на жертвите на престъплението в Люблин провокира синдиката „Солидарност“ да поиска най-строго наказание от прокуратурата. Независимо дали става дума за безвкусна вулгарна шега или за погазване на исторически емблеми, това е липса на професионализъм и безчувственост към човешката драма. Толкова повече, че използваната фотография е сред най-известните снимки, увековечаващи трагичното измерение на социалната съпротива срещу налаганото военно положение от властите на Полската народна република.
Скандалът с незаконната реклама на водка „Extra Żytnia” повдига завесите, зад които изникват и други интересни въпроси относно автентичността на продукта, който се представя на българските потребители като „Едно полско бижу”. В действителност сред познавачите на водката безцветната напитка от марката „Extra Żytnia” е популярен по света продукт с над вековна традиция, произвеждан в старата дестилерия „Polmos Biełsko Biała“, в едноименното градче Белско Бяла, в полската област Силезия.
Оказва се обаче, че според етикета на продукта, който се предлага в България, същият се бутилира не къде да е, а в родния Свиленград, област Хасково от българската компания „Полмос“ ЕООД. Според данни от търговския регистър единственото общо между побългарената „Extra Żytnia“, фирмите, които я произвеждат и разпространяват на родна почва и Полша – родината на оригиналния продукт е полският произход на лицето Кшищоф Трилински – реален собственик на българските компании през няколко швейцарски офшорки. Кшищоф и българските му компании обаче няма нищо общо с производителя на оригиналния продукт „Polmos Biełsko Biała“ в Полша.
Името на Кшищоф Трилински става популярно в България в началото на новото хилядолетие, когато идва в България като директор на френската алкохолна група „Белведере”. Тогава френската „Белведере” купува няколко стари винарни и започва да развива дейност в България, но към 2010 г. е изправена пред фалит във Франция, а малко по-късно Кшищоф Трилински е принуден от недоволните акционери там да напусне поста си. Интересен е фактът, че докато фалиращата френска компания е принудена да разпродаде активите си в България, прогоненият именно поради финансовите неразбории директор в лицето на Кшищоф Трилински изведнъж се оказва горд собственик на българските й активи.
